6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 392
С., 01,06,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Т. колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. търг. дело № 776 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 6531/7.VІІ.2010 г. на [фирма]-гр. Е., област Я. подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие против решение № 290 на Софийския апелативен съд, ГК, 5-и с-в, от 31.V.2010 г., постановено по гр. д. № 65/10 г., с което е бил отхвърлен отрицателен установителен иск на този търговец с правно основание по чл. 254 ГПК /отм./, предявен срещу Д. фонд „З.” за установяване недължимост на сумите: 28 584 лв. – главница, законната лихва върху нея от 31 май 2005 г., а също и мораторна лихва в размер на 11 170.48 лв., чието събиране е било предмет на изп. дело № 191/06 г. по описа на държавния съдебен изпълнител при РС-Елхово.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон /чл. 110 и сл. ЗЗД/, поради което се претендира касирането му, като неправилно и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдело потвърдено – „изяло или отчасти” – решението на първостепенния съд, като на касатора се присъдят направените в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК съдебно-деловодни разноски, възлизащи на 800 лева.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма]-гр. Е., област Я. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваното решение по иска с правно основание по чл. 254 ГПК /отм./ САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материалноправния въпрос за погасителната давност за вземания, установени с документи по чл. 237, б. „в” ГПК /отм./, чието присъждане е било претендирано с писмена молба по реда на чл. 242 ГПК /отм./, т.е. без на длъжника настоящ касатор да е бил връчван препис от нея и в частност по материалноправния въпрос за погасяване на вземане за лихви с изтичане на специалната давност. От значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото било „решаването на казуса, чиито предмет бил иск по чл. 254 ГПК /отм./”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Д. фонд „З.” – С. писмено е възразил чрез процесуалния си представител единствено по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки жалбата на търговеца да се остави без уважение и на фонда да се присъдят направените деловодни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд на Р., Т. колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на [фирма]-гр. Е., област Я. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
От гледище задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. по тълк. дело № 1/09 г., касаторът [фирма]-гр. Е., област Я. в случая не обосновава приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не казусът (с предмет отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./) следва да е релевантен за точното прилагане на закона и за развитието на правото. К. контрол по отношение атакуваното въззивно решение следва да се допусне поради противоречивото решаване от съдилищата в Р. на релевирания от търговеца касатор материалноправен въпрос за погасителната давност по лихвоносно вземане, чието присъждане е било търсено по реда на чл. 242, ал. 1 във вр. чл. 237, б.”в” ГПК /отм./, т.е. налице е хипотезата по т. 2 на чл. 280 ГПК, след като в мотивите си към атакуваното решение САС, при съобразяване на „правната доктрина”, е приел, че подаването на искане за издаване на изп. лист на извънсъдебно изпълнително основание следвало „да се приравни на предявяване на иск по смисъла на чл. 116, б. „б” ЗЗД”. Докато с Р. № 610/9.ХІІ.2008 г. на ВКС, ТК, І-во т.о., постановено по т.д. № 391/08 г. в пр-во по чл. 290 от сега действащия процесуален закон изрично е възприето, че нормата на чл. 116, б. „б” ЗЗД следва да се тълкува стеснително: понеже въвежда изключения от правилото за непрекъснатия ход на давността и съдържа изчерпателно изброяване на хипотези, в които прекъсването е мислимо или ефектът му се заличава с действие ex tunc.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Т. колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 290 на Софийския апелативен съд, ГК, 5-и с-в от 31.V.2010 г., постановено по гр. дело № 65/2010 г.
О С Ъ Ж Д А Д. фонд „З.” със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81 ВЪВ ВР. ЧЛ. 78, АЛ. 1 ГПК – да заплати на [фирма]-гр. Е., област Я. съдебно-деловодни разноски за настоящето пр-во по чл. 288 ГПК в размер на СУМАТА 800 лв. /осемстотин лева/.
У К А З В А на касатора [фирма]-гр. Е., област Я. В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС платежен документ /банково бордеро/ за внесена по сметка на този съд допълнителна държавна такса в размер на 795.09 лв. /седемстотин деветдесет и пет лева и девет стотинки/, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне по с/ка на ВКС на така определената допълнителна д.т., съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които съдилищата събират по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от ТК на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Т. колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 776 по описа за 2010 г.