Р Е Ш Е Н И Е
№392
гр. София, 16 октомври 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на седми октомври, през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ:ФИДАНКА ПЕНЕВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при секретар Лилия Гаврилова
и в присъствието на прокурора Борислав Йотов
изслуша докладваното от съдията Цветинка Пашкунова
н. д. № 321/2008г.
Производството е инициирано по искане на Главния прокурор на РБългария за възобновяване производството по ВНОХД№1104/2007г. по описа на Апелативен съд-София, отмяна на постановеното по него решение от 19.11.2007година, в частта с която е потвърдена присъда №163/17.05.2007 година на Благоевградски окръжен съд досежно определеното на основание чл.25, вр.чл.23НК, общо наказание на А. А. , и връщане делото за ново разглеждане, поради допуснато нарушение по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1 от процесуалния закон.
В съдебното заседание на 07.10.2008 година, депозираното искане се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура, по изложените в същото съображения.
Осъденото лице и упълномощеният му защитник участвуват лично в настоящото съдебно производство, като в хода на съдебните прения аргументират позиция за неоснователност на искането на Главния прокурор, позовавайки се на материалноправната норма, очертана в чл.25, ал.4 и на интерпретацията на съдържащите се в нея предписания в ТР 14/87 година на ОСНК на ВС.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №163 от 17.05.2007година по НОХД №1139/2006г., ОС-Благоевград е осъдил А. З. А.,за извършено на 15.10.2006година в с. М., в съучастие с О. Д. и А. А. , и при условията на опасен рецидив, престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.29, ал.1, б.”Б” НК, като в пределите на чл.55, ал.1,т.1 от същия закон му наложил наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален строг режим.
С визирания съдебен акт, първостепенният съд на основание чл.25, ал.1 и ал.4, вр.чл.23 НК е определил общо наказание на осъденото лице, в размер на най-тежкото измежду наложените такива по НОХД№261/2003г., НОХД№392/2003г. и НОХД№157/2003г. по описа на РС-Сандански-ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, с правоприлагане института на условното осъждане за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, и в съответствие с изискванията на чл.59 ал.1НК,е приспаднато предварителното задържане под стража, считано от 16.10.2006 година.
По жалба на подсъдимите лица е инициирано съдебно производство по ВНОХД№1104/2007г. по описа на Софийски апелативен съд, финализирало със съдебен акт №78/19.11.2007година, с който първоинстанционната присъда е изменена по отношение на А. А. в санкционната част, чрез намаляване на определеното му наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, на ТРИ ГОДИНИ. Присъдата е влязла в сила на 05.12.2007 година и за същата са приложими процесуалноправните норми на чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348 ал.1, т.1 НПК.
Атакуваният съдебен акт, в частта в която е потвърдена първоинстанционната присъда досежно извършеното групиране по предходните осъждания на осъдения А. и начина на изтърпяване на наложената в рамките на обособената реална съвкупност от престъпления, наказателна санкция, обективира нарушение на материалния закон .
В пределите на възложените правомощия, и в съответствие с установения нормативен регламент и събрания доказателствен материал, контролираните съдебни инстанции са формирали правилно съвкупността по отношение на престъпните деяния, осъществени от А. А. , предмет на НОХД№261/2003г.,НОХД№392/2003г. и НОХД№157/2003г., като приели, че с оглед характера и размера на индивидуализираните наказателни санкции, следва да бъде определено едно общо най- тежко наказание–ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Престъпните деяния, включени във визираното множество престъпления, са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, поради което законосъобразно и при съблюдаване принципа на най-благоприятното за осъдения съчетание е заключено, че относно същите са приложими правилата на чл.25, вр. чл.23НК.
Обективен е анализът на фактическите данни по делото и на доказателствените източници, подкрепящи същите, и досежно наличието на законовите предпоставки за отделното изтърпяване на наложеното с присъда по НОХД№1139/2006година на Благоевградски ОС, редуцирано от въззивната инстанция, наказание-лишаване от свобода, за срок от ТРИ ГОДИНИ. Осъждането с оглед датата на осъществяване на инкриминираното деяние-15.10.2006година и времевите предели на придобиване юридически стабилитет на предхождащите го съдебни актове,обосновава правоприлагане института на рецидив.
На подобно юридическо заключение сочи и интерпретацията на относимите към НОХД№261/2003г., НОХД№157/2003г. и НОХД №1139/2006г., факти и обезпечаващата ги доказателствена съвкупност, очертаващи рецидивна престъпна дейност при съотнасянето на престъпните посегателства по цитираните наказателни дела и престъплението, предмет на НОХД№295/1999г. За последното липсва обаче словесна материализация на разсъждения и преценки, в мотивационната част на постановените съдебни актове и в диспозитива на същите, препятствуваща възможността за проверка волята на компетентния орган досежно подлежащите на изпълнение наказателни санкции, за включените в обхвата на множеството престъпления, инкриминирани деяния, след цялостен и всеобхватен преглед на съдебното минало на осъдения.
Логическо следствие от констатираната непълнота и установената непрецизност при комплексната оценка на всички осъждания на А. А. , е незаконосъобразността на правните изводи на първостепенния съд и въззивната инстанция за начина на изтърпяване на наказанията, наложени за инкриминираните посегателства в очертанията на обособените реална съвкупност и рецидив, по наказателните дела в настоящия казус. Те индицират на игнориране същността на института на условното осъждане/нормативно изискуеми предпоставки, правно действие и юридически последици, свързани с правоприлагането на чл.66НК/, и на неразбиране материалноправните предписания на чл.25, ал.4 и чл.68НК.
Недопустимо е отлагане изпълнението на определената при условията на чл.25, вр.чл.23НК, наказателна санкция- ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, ако в изпитателния срок на същата е извършено престъпно деяние, поради което осъденото лице следва да изтърпи условното наказание, на каквато конкретика сочат данните за последващото, споразумение по НОХД№261/2003г., осъждане на А. по наказателно дело №1139/2006г. Противоречи на закона и налагането на общо условно наказание за съвкупност от престъпления, всички или някои от тях предмет на отделни присъди, ако същите са осъществени в изпитателния срок на предходно осъждане/престъпното посегателство по НОХД№57/2003г., включено във формираната реална съвкупност е осъществено в лимитирания на основание чл.66НК, за наказанието по НОХД№295/99г., изпитателен срок/.
Разпоредбата на чл.66НК губи своето правно значение, ако наказателната санкция-лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено бъде погълната от ново общо наказание, определено по правилата на съвкупността, при констатации за предходни осъждания, в изпитателния срок на които са реализирани всички или част от инкриминираните деяния в рамките на съвкупността; респективно при последващо неправомерно престъпно поведение в изпитателния срок на осъжданията, включени в множеството престъпления, довело до ангажиране на наказателната му отговорност. Очертаното становище не се опровергава от съдържанието на разпоредбата на чл.25, ал.4НК, тъй като коментираните хипотези или изключват наличието на основания, предпоставящи прилагане института на условното осъждане или обуславят санкционни последици, регламентирани от правната норма на чл.68НК. Аргументираната позиция мотивира необходимост от ефективно изтърпяване на наложената обща най-тежка наказателна санкция за извършените при условията на реална съвкупност престъпни посегателства по НОХД№261/2003г., НОХД№392/2003г. и НОХД №157/2003г. – ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Наказателноправният статут на А. З. А., анализиран в контекста на съдържимата се в материалите по делото фактология относно предходните осъждания, и при съобразяване с действуващата нормативна уредба и установения в съдебната практика/П4/65година на Пленума на ВС и Р11/87година на ОСНК на ВС на РБ/, последователно провеждан принцип за най-благоприятното за осъденото лице съчетание при усложнена форма на множество престъпни деяния, предпоставя определяне на основание чл.25, вр.чл.23 НК на обща най-тежка наказателна санкция по НОХД№261/2003г., НОХД№392/2003г. и НОХД№157/2003г. по описа на РС-Сандански – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, която да бъде изпълнена ефективно, и постановяване отделно изтърпяване на наказанията по НОХД№295/99г. на РС-Сандански и по НОХД №1139/2006г. на ОС-Благоевград.
Изложените съображения формират вътрешното убеждение на касационния съд, че контролираната по реда на извънредния способ, съдебна инстанция, е дерогирала визираните материалноправни правни норми при лимитиране подлежащите на изтърпяване санкционни последици на обособеното множество от престъпления /реална съвкупност и рецидив/, обективирано в съдебното минало на осъдения. Същите аргументират нарушение на материалния закон в обявения на 19.11.2007година съдебен акт, и мотивират основателност и обоснованост на поддържаното в искането на Главния прокурор, предложение за възобновяване на ВНОХД№1104/2007 година на Апелативен съд-София и неговата отмяна в частта, с която е потвърдена присъда №163/17.05.2007 година на Благоевградски окръжен съд досежно извършеното групиране по предходните осъждания на А. А.
Водим от горното и на основание-чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД№1104/2007година, по описа на Апелативен съд, гр. С..
ОТМЕНЯ постановения по ВНОХД№1104/2007година на САС, съдебен акт в частта,с която е потвърдена присъда №163/17.05.2007година на Окръжен съд-Благоевград досежно определеното, при условията на чл.25, вр.чл.23НК, общо наказание на А. А.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд, от стадия на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.