О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 392
София,23.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.д.№ 4290/2013 година
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 1812 от 12.09.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 808/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, III-ти граждански състав, с което по реда на чл.248 ГПК е осъден да заплати на [фирма], [населено място] разноски по делото в размер на 3000 лв.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли за неговата отмяна и за постановяване на ново, с което да се намалят претендираните разноски.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като взе предвид изложените оплаквания и след проверка на данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
С определение № 1564 от 16.07.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 808/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, III-ти граждански състав е оставена без уважение частната жалба с вх. № 15622 от 03.06.2013 г. от [фирма] против определение № 1966 от 10.05.2013 г. по т. д. № 750/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, XI състав, с което на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК е върната въззивната му жалба против постановеното по делото решение. По постъпила молба от „Н. 788” за допълване Е. на въззивното определение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК в частта му относно разноските, апелативният съд осъдил [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 3000 лв., представляваща заплатено от молителя адвокатско възнаграждение по делото.
С оглед постановките на т. 24 на Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС определението на въззивния съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Така даденото разрешение следва да намери приложение и относно допълването и изменението на въззивното определение в частта за разноските, без да се преценява наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съображенията на въззивния съд по основателността на подадената молба по чл. 248 ГПК следва да бъдат споделени. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че въззивния съд не се е съобразил с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът не следи служебно за прекомерността на направените разноски. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. Препис от молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е връчен на [фирма] по реда на чл. 51, ал. 1 ГПК на 26.08.2013 г. В едноседмичния срок за отговор не е ангажирано становище по молбата. Следователно правото на [фирма] да иска намаляване на разноските поради прекомерност се е преклудирало и правилно Пловдивски апелативен съд е осъдил дружеството да заплати на [фирма] пълния размер на направените във въззивното производство разноски.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1812 от 12.09.2013 г. по ч. гр. д. № 808/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, III-ти граждански състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: