О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 392
София, 30.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 5063/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. А. Ч. и Я. А. Ч. чрез техните пълномощници адв. И. Й. и адв. Д. Ф., срещу решение № 3217 от 20.04.2016 г. по в.гр.д. № 9061/2013 г. на Софийски градски съд. В жалбата са наведени доводи за неправилност на въззивното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Касаторите поддържат, че в нарушение на задължението си по чл. 188, ал.1 ГПК/ отм./ въззивният съд се е задоволил само да изброи част от събраните по делото доказателства, без да ги подложи на анализ и да обоснове изводите си относно установените чрез тях факти, не е дал отговор на заявените с въззивната жалба оплаквания и не е изложил мотиви относно приетите за установени факти, които са от значение за спорното право. В резултат на това е направил необоснован и незаконосъобразен извод за липса на предпоставките на чл. 2 ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността върху спорния имот, както и за погасено право на собственост на ищците на основание § 6, ал.1 и 2 от ПЗР на ЗППДОбП/ отм./.
Иска се допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните въпроси: 1/ Възстановява ли се правото на собственост върху застроени към момента на одържавяването имоти, в които одържавените сгради съществуват при влизане в сила на ЗВСОНИ, ако след одържавяване на имота в него е извършено допълнително строителство. 2/ Какво е правното значение на заявлението по § 6, ал.1 от ПЗР на ЗППДОбП/ отм./-незаявяване на вещното право пред органа по приватизация има ли за последица погасяване на това право. 3/ Какво е правното значение на знанието на органа по приватизация и страните по приватизационната сделка за съществуването на вещното право, при липса на изрично формално заявление от реституираните собственици. Твърдението на касаторите е, че тези въпроси са обусловили крайния резултат по делото и са разрешение от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС- основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
В писмен отговор на касационната жалба [фирма] изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване.
В същия смисъл е и отговорът на ответника [фирма].
Ответниците [фирма] и [фирма] не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 01.04.2013 г. по гр.д. № 26496/2007 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. А. Ч. и Я. А. Ч. против [фирма], [фирма] и [фирма] иск с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./ за установяване, че ищците са собственици на следния недвижим имот: реално определена част от поземлен имот № 119 кв.7, „Н.- И.- запад І и ІІ част”, по плана на [населено място], с площ по скица 17 669 кв.м, за който е отреден УПИ VІІ- 119-„за склад за моторни горива” в кв.7, която реална част представлява бивш имот № 35 и е с площ 6 169 кв.м, при описани в решението граници, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Ч. и Я. Ч. против [фирма] иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху тази реална част.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищците не са доказали при условията на пълно и главно доказване, че процесният имот е бил одържавен от наследодателя им А. Ч. на основание някой от посочените в чл. 2 ЗВСОНИ закони, както и че съществува във вида, в който е бил одържавен и по отношение на него е настъпила реституция. Изводът е обоснован с това, че в представеният по делото А. № 5330/1970 г. не е било отразено основанието за одържавяване на имота, както и че същият е одържавен от наследодателя им. На следващо място е приел, че сградите в имота и тяхното разположение не допускат обособяване на самостоятелен парцел от свободните от застрояване площи в рамките на същия имот. Посочил е, че съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/ 1995 г. на ОСГК на ВКС, когато е одържавен незастроен недвижим имот който впоследствие е бил застроен, постройката има главно, а теренът- несамостоятелно, обслужващо предназначение, поради което имотът преди застрояването вече реално не е същия и собствеността върху него не се възстановява.
Като допълнителен аргумент за неоснователност на предявените установителен и осъдителен иск за собственост въззивният съд е приел, че дори собствеността върху спорния имот да е възстановена на ищците по силата на ЗВСОНИ, то същите са изгубили своето право на собственост по аргумент от чл. 17 и § 6, ал.1 ЗППДОбП /отм./, тъй като липсват доказателства да са заявили имота пред органа и в сроковете по § 6, ал.1 от този закон.
Настоящият състав като взе предвид, че Маслобойна с рафинерия А. Ч., гара И., С., фигурира в Списък на индустриалните предприятия, национализирани по силата на чл. 1 от ЗНЧИМП, издаден от министъра на индустрията и занаятите, обн. в ДВ бр. 190 от 14.08.1948 г., намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия от поставените от касаторите въпроси относно предпоставките за възстановяване по ЗВСОНИ на собствеността върху недвижими имоти, които към момента на одържавяването им са били застроени. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в представените с касационната жалба решение № 190 от 31.03.2010 г. по гр.д. № 3975/08 г. на І г.о., решение № 632 от 11.10.2010 г. по гр.д. № 539/2010 г. на І г.о., решение № 72 от 10.07.2012 г. по гр.д. № 425/2011 г. на І г.о. и др.
Налице са предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по следващите два правни въпроса, свързани с тълкуването и прилагането на § 6, ал.1 от ПЗР на ЗППДОбП/ отм./. По тези въпроси даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с решение № 87 от 02.07.2013 г. по гр.д. № 960/2012 г. на ВКС, ІІ г.о. , постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК, в което е прието, че собствениците на реституирани по реда на ЗВСОНИ недвижими имоти могат да заявят вещните си права пред органа по приватизация и преди да е започнал да тече двумесечния срок; че след като органът по приватизация е бил уведомен за вещноправните претенции на собствениците, правото да се иска реално връщане на имотите не е преклудирано; че узнаването на органа по приватизация е налице не само когато е бил уведомен от лицата по § 6, ал.1 ПЗР на ЗППДОбП/отм./, но и когато е уведомяването е извършено от органа, упражняващ правото на собственост върху имота.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3217 от 20.04.2016 г. по в.гр.д. № 9061/2013 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 580 лв.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: