О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 392
гр. София 16.04.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 19 март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 304 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците К. Д. Д., И. Г. А., Д. Н. Д., Д. Н. Д., К. С. Г., С. К. С. и Д. К. С. , чрез адв. К.Костов срещу решение № 1397/09.11.2009 г. по в.гр.дело№ 2307/2008 г. на Варненския окръжен съд с което е отменено решение № 2245/07.07.2008 г.по гр. д. № 2040/2007 г. на Варненския районен съд и вместо него е отхвърлен предявения иск от жалбоподателите срещу Н. Г. Ж. и П. Г. Ж. с пр.осн.чл.97,ал.1 от ГПК/отм./ за признаване за установено по отношение на ответниците, че същите не са собственици на реална част от 555 кв.м.от недвижим имот, находящ се в землището на гр. В., СО”Д”, съставляващ ПИ № 601 по ПНИ на СО”Д”, обозначен с жълт цвят на скицата на вещото лице, представляваща неразделна част от решението. В жалбата са мотивирани доводи за неправилност на решението, като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.
Жалбоподателите поддържат, че въззивния съд е решил правния въпрос по приложното поле на пар.4а,ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и по-точно какво е „сграда” по смисъла на пар.4а,ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Според жалбоподателите въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 от ГПК. В изложението са цитирани четири решения на отделни състави на ВКС. Поставен е и процесуалноправния въпрос по приложното поле на чл. 157,ал.3 от ГПК/отм./ относно задължението на въззивния съд да възприеме заключение на вещо лице по назначената СТЕ, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата по жалбата Н. Г. Ж., чрез адв.пълномощника М. Г. е изразила в писмен отговор становище за липса на предпоставките за допустимост на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество. Ответникът по жалбата П. Г. Ж. не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима.
Обжалваното решение следва да се допусне до касационно обжалване по първият поставен правен въпрос по следните съображения:
За да отхвърли предявения отрицателен установителен иск за собственост с пр.осн.чл.97,ал.1 от ГПК/отм./ въззивният съд е приел, че по делото е установено наличието на предпоставките, предвидени в пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за спорния имот. Прието е, че в полза на ответниците Н валидно е учредено вещно право на ползване върху процесния имот, че изградената постройка в същия до 01.03.1991 г. – дървена барака, монтирана върху бетонова основа, със застроена площ от 17.46 кв.м., състояща се от две помещения представлява сграда по смисъла на пар.4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, че ответниците са заплатили земята на собственика, чрез общината в указания в пар.4а,ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ срок. С оглед на това съдът е извел решаващия извод, че ответниците по иска се легитимират като собственици на спорния имот, като собствеността е придобита на осн.пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск за собственост като неоснователен.
От представените към касационната жалба решения на ВКС е видно, че отделни състави на същия съд са приели, че за понятието „сграда” по смисъла на пар. 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ субсидиарно се прилагат разпоредбите на подзаконовите нормативни актове от благоустройственото законодателство, които са били в сила към момента на построяване на сградата – чл.177,ал.3 от Наредба № 5/77 г./отм./, пар.1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ. В тази насока са решение № 359/23.03.2007 г. по гр.дело № 171/2006 г. на IVб г.о. на ВКС, решение № 164/18.02.2009 г. по гр.д. № 131/2008 г. на I г.о. на ВКС, решение № 208/03.04.2009 г. по гр.дело № 5568/2007 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 505/27.05.2009 г. по гр.д. № 547/2008 г. на I г.о. на ВКС.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочените решения на отделни състави на ВКС по поставения материалноправен въпрос относно приложното поле на пар.4а,ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и по-точно какво е „сграда” по смисъла на тази разпоредба. Поради това по този правен въпрос следва да се допусне касационно обжалване на осн.чл.280,ал.1,т.2 от ГПК. Това основание е налице, тъй като жалбоподателите не се позовават на задължителна практика на ВКС, а сочат съдебни решения на отделни състави на ВКС.
По поставения процесуалноправен въпрос по приложното поле на чл. 157,ал.3 от ГПК/отм./ относно задължението на въззивния съд да възприеме заключението на вещото лице по назначената СТЕ съдът намира, че не се установява наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 от ГПК. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 от ГПК е налице, когато разглеждането на правния въпрос, който е от значение за изхода на делото ще допринесе за промяна на създадената, поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Правният въпрос ще допринесе за развитие на правото, когато законите или съответната правна норма са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбите на чл. 157,ал.3 от ГПК/отм./ са ясни и пълни и по приложението им е създадена трайна и непротиворечива съдебна практика.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на решение № 1397/09.11.2009 г. по в.гр.дело№ 2307/2008 г. на Варненския окръжен съд.
Указва на жалбоподателите да внесат в едноседмичен срок от съобщението сумата 38.71 лв. държавна такса по сметка на ВКС и да представят доказателства за внасянето, като при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
Делото да се докладва на П. на II г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: