О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 392
София, 03.06.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА гр. дело № 4013/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. И. И., Р. К. И., двамата от град Б., и Е. К. Г., град С., подадена от пълномощника им а. Х, срещу въззивно решение №521 от 14.07.2008 г. по гр. дело № 430/2007 г. на Софийския окръжен съд.
Касаторите са изложили твърдения за произнасяне в решението по съществен процесуалноправен въпрос относно допустимостта на предявения иск за собственост преди окончателното приключване на процедурата по възстановяване собствеността върху земеделски земи по реда на §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗС със заповед на кмета на общината, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и ГПК. Посочени са и са представени решения на ВКС на РБ. Касаторите се позовават и на дадени противоречиви разрешения на този съществен правен въпрос от съдилищата като прилагат такива. Поставени са и съществени процесуални въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС относно приложението на чл.100 ГПК/отм./ при нередовност на исковата молба поради непосочване правното основание, на което се претендира право на собственост.
Ответникът по касационната жалба К. Т. С., с. Д., община Б., не е заявил становище.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 28.12.2006 г. по гр. д. №216/2006 г. на Сливнишкия районен съд, с което настоящите касатори са осъдени да предадат на К. Т. С. владението на недвижими имоти – земеделски земи. Според въззивния съд ищците са собственици на процесните имоти още към момента на образуване на ТКЗС и ответникът ги владее без основание.
Видно от приложените от касатора съдебни решения, е налице противоречиво разрешаване на въпроса относно допустимостта и основателността на осъдителния иск по чл.108 ЗС за имоти, попадащи в терени по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, когато няма издадена заповед на кмета на общината по реда на §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ за нито една от страните по делото с оглед приключване процедурата по възстановяване правото на собственост. Въпросът е съществен и за легитимацията на ищеца като собственик на спорните земи с посочената по-горе заповед, а оттук и за това дали е налице възникнал спор за материално право, или искът за собственост е преждевременно предявен.
Изложеното налага извод, че по поставените в касационната жалба въпроси за допустимостта и основателността на предявения иск за собственост преди окончателното приключване на процедурата по възстановяване собствеността върху земеделски земи по реда на §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗС със заповед на кмета на общината е налице визираното в касационната жалба основание по чл.280, ал.1, т.1/2/ ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ето защо касационната жалба на Л. И. И., Р. К. И. и Е. К. Г. трябва да се допусне до разглеждане, като на касаторите следва да се укаже в едноседмичен срок да представят доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №521 от 14.07.2008 г. по гр. дело № 430/2007 г. на Софийския окръжен съд по касационната жалба на Л. И. И., Р. К. И., двамата от град Б., и Е. К. Г., град С., подадена от пълномощника им а. Х.
УКАЗВА на Л. И. И., Р. К. И., двамата от град Б., и Е. К. Г., град С., в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лева.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за което то да се докладва на Председателя на ІI г.о. на ВКС за определяне на дата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.