Р Е Ш Е Н И Е
№ 393
гр. София, 01 октомври 2008 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
БЛАГА ИВАНОВА
при секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора П. М.
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 334 по описа за 2008 г
Производството е образувано по искане на Градския прокурор на СГП, на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК, за възобновяване на НОХД № 70/01 по описа на Софийския районен съд, приключило със споразумение от 13.04.2001, с което осъденият И. И. Х. е признат за виновен в това, че на 27.02.2000 г в гр. С., при условията на опасен рецидив отнел чужда движима вещ, на стойност 13 лв, от владението на Д. Т. Д. без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, за което, на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, му е наложено наказание пет месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим.
Искането се обосновава с разкриването на обстоятелство, неизвестно на съда, постановил присъдата, имащо съществено значение за делото, а именно: наличие на състояние на невменяемост на дееца, съществувало към датата на инкриминираното деяние, данни за което се съдържат в СПЕ, изготвена на 25.04.2006 г. Иска се отмяна на определението, с което е одобрено споразумението, по реда на възобновяването и прекратяване на наказателното производство по НОХД № 70/01 на СРС.
В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП поддържа искането и пледира за уважаването му.
Защитата на осъдения счита, че искането следва да бъде уважено.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Искането е допустимо – направено е от лице, имащо право на това, и е в интерес на осъдения.
Разгледано по същество, е основателно.
Освен присъдата по делото, чието възобновяване се иска, И. И. Х. е осъждан и с присъда по НОХД № 6098/01 на СРС, за това, че на 4.03.2000 г в гр. С., при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи, на стойност 591,60 лв, от владението на Н. П. И. , без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, за което, на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и чл. 54 НК, му е наложено наказание три години и шест месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим. С определение, по реда на 304, ал. 1, т. 1 НПК, е групирано наказанието три години и шест месеца „лишаване от свобода” с наказанието, наложено по НОХД № 70/01 на СРС, като, при условията на чл. 25 вр. чл. 23 и чл. 24 НК, е определено едно най-тежко общо наказание – три години и девет месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим.
По повод деяние, извършено от И. И. Х. на 7.05.2000 г, предмет на НОХД № 1187/01, е изслушана СПЕ, дала заключение, че подсъдимият страда от психично заболяване, лишаващо го от годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Делото е приключило с принудително лекуване на лицето, при хипотезата на чл. 89, ал. 1, б. „б” НК.
С решение на ВКС № 9 от 1.03.2006 г, НОХД № 6098/01 на СРС е възобновено, на основание чл. 362, ал. 1, т. 3 НПК / стар /, като осъдителната присъда и определението за кумулация са отменени, а делото е върнато за ново разглеждане на досъдебното производство, с оглед установяване какво е било психическото състояние на И. И. Х., към датата на деянието 4.03.2000 г, както и към датата 27.02.2000 г, предмет на НОХД № 70/01.
В хода на възобновеното дело е изготвена СПЕ от 25.04.06 г, съгласно която И. И. Х. страда от психично заболяване: Шизофрения-параноиден синдром с елементи на К. К. , личностова промяна с психопатоподобен стил. Заболяването е съществувало и към 27.02.2000 г и препятствало възможността на лицето да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Съгласно чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК, основание за възобновяване на наказателно дело е разкриването чрез разследване на обстоятелство, имащо съществено значение за делото, което не е било известно на съда, постановил акта, чиято отмяна се иска. Тези основания са налице по НОХД № 70/01 на СРС, тъй като след влизане на присъдата в сила е установено, че към датата 27.02.2000 г осъденият И. И. Х. не е действал в състояние на вменяемост по смисъла на чл. 33 НК, което не е било известно на съда, постановил присъдата. Това обстоятелство е от съществено значение за делото, тъй като напълно променя неговия изход. Липсата на психическа годност по чл. 33 НК обуславя отпадане на основанието за носене на наказателна отговорност. Деянието не съставлява престъпление поради липса на годен субект и наказателното производство следва да бъде прекратено.
По изложените съображения, ВКС намери, че следва да възобнови НОХД № 70/01 по описа на СРС, да отмени осъдителната присъда / споразумение / и да прекрати наказателното производство, на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.
Водим от горното и на посоченото основание, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по реда на ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на наказателни дела, присъда /споразумение от 13.04.2001 / на Софийски районен съд, по НОХД № 70/01, и ПРЕКРАТЯВА наказателното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: