3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 393
София, 30.03. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми март, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1055 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. К. Н. от[населено място], чрез пълномощника му адв. Г. М. З. от АК-Х., против въззивно решение № 84 от 21.04.2010 г., постановено по в.гр.д. № 53 по описа за 2010 г. на Х. окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 749 от 24.11.2009 г. по гр.д. № 1429/2009 г. на Х. районен съд, е отхвърлен предявеният от Д. К. Н. срещу С. Н. В. от[населено място], иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за обявяване за окончателен на предварителен договор, сключен между страните на 19.02.2000 г. за покупко-продажба на апартамент № 4, находящ се в жилищен блок в[населено място], ул. „Св. Св. К. и М.” № 57, състоящ се от хол, спалня, кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ от 67,59 кв.м., ведно със съответните ид. части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, за сумата от 8000 щ.д.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят Д. К. Н. твърди, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за спорното право, решен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, във връзка с което твърдение посочва и представя решение № 204 от 08.05.2006 г. по гр.д. № 1196/2005 г. на ІІ ГО на ВКС. Изведеният от жалбоподателя въпрос, след необходимото му уточняване е, от кой момент започва да тече погасителната давност на предявеният иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД – от датата на настъпване на уговорения срок в предварителния договор за сключване на окончателен такъв или от датата на встъпване на приемателя във владение на вещта.
Ответницата по касационната жалба С. Н. В. от[населено място], не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище по жалбата и по основанията за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск с обжалваем интерес над 1000 лв. и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което същата е редовна и допустима.
За да отхвърли предявеният иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, въззивният съд е приел в обжалваното решение, че този иск е погасен по давност, тъй като владението върху вещта, предмет на предварителния договор, е било предадено от обещателката на приемателя на 10.03.2000 г., а искът за обявяването му за окончателен е предявен на 15.06.2009 г., след изтичане на петгодишния давностен срок.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като повдигнатия въпрос е обусловил крайното решение на съда и е решаван противоречиво от съдилищата, както се установява от приложеното съдебно решение на отделен състав на ВКС.
Не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обуславящ изхода на делото, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Посоченото основание ще бъде налице, когато се налага да се даде еднообразно тълкуване на закона, т.е. по повод постановеното от въззивния съд решение се налага отстраняване на противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд или преодоляване на погрешна постоянна практика, какъвто не е настоящият случай.
Освен това, за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, какъвто също не е настоящият случай.
С оглед на горното, касаторът следва да внесе дължимата държавна такса, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2, съгласно Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, приета с ПМС № 38/27.02.2008 г., в размер на 172 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 84 от 21.04.2010 г., постановено по в.гр.д. № 53 по описа за 2010 г. на Х. окръжен съд.
УКАЗВА на касатора Д. К. Н. от[населено място], бул. „България” № 150, ет. 5, офис 501, в едноседмичен срок от получаване на съобщение за определението по чл. 288 ГПК, да внесе по сметката на ВКС и да представи в деловодството на съда или да изпрати по пощата документ за заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 172 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателство за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: