Р Е Ш Е Н И Е
№ 394
гр.София, 20.11.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети ноември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Ю.Г.
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 5065 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.307 ГПК.
Делото е образувано по молба на В. В. П. за отмяна на влязлото в сила решение от 04.03.2014г. по гр.д.№1623/2013г. на ОС Бургас, с което е отменено решение от 23.05.2013г. по гр.д.№64/2012г. на РС Царево, на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Подадена е молба и от Н. В. П. за отмяна на влязлото в сила решение от 04.03.2014г., по гр.д.№1623/2013г. на ОС Бургас, с което е отменено решение от 23.05.2013г. по гр.д.№64/2012г. на РС Царево, на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Ответницата Г. Р. Б., в писмено становище и чрез процесуалния си представител поддържа, че не е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като не е нарушено правото на участие на молителите в производството.
Ответницата С. И. П., чрез процесуалния си представител поддържа, че молбите са основателни.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С решението, чиято отмяна се иска, като е отменено решението на районния съд, са осъдени С. И., Н. В. и В. В. да предадат на Г. Р. 30 кв.м. от недвижим имот с идентификатор , целия с площ от 476 кв.м., с адрес: [населено място] ул.Л.” №.
Прието е по делото, че Г. Р.-ищец в производството и ответник по молбата за отмяна, се легитимира като собственик на Поземлен имот с идентификатор № , с нотариален акт №, том ., дело от г. на Н. при Районен съд [населено място], с който на 28.08.1975г. е купила от Селски Общински Народен съвет [населено място], по реда на ЗСГ (отм.) недвижим имот: Дворно място от 550 кв.м., представляващо парцел , в кв. по стария план на [населено място], а по новия план парцел , в кв. , двуетажна жилищна масивна сграда, построена върху 60,30 кв.м. и лятна кухня, построени в същото дворно място върху 19,20 кв.м., ведно с подобренията.
Прието е за установено, че на 09.11.1981г., с договор за покупко-продажба, сключен с Н. №, том , дело №г. на Н. при Районен съд [населено място], ищцата е продала на родителите си Р. и Ф. Р. описания по-горе недвижим имот. Установено е също така, че след смъртта на родителите си ищцата е наследила описания имот и се явява собственик на ? ид.ч. от имота, видно от представеното удостоверение за наследници № 48/21.03.2012г. на [община].
Установено е по делото, че ответницата по иска и по молбата С. П. и молителите/ деца на починалия съпруг на първата В. Н./ са собственици на имот с площ от 390 кв.м, представляващи , в кв.по плана на [населено място], с итентификатор ., по силата на договор да покупка, строителство и делба видно от нот.акт №,том,дело№г.
Съдът е приел за установено, въз основа и на заключение на съдебно-техническа експертиза, че съществуващата към настоящия момент ограда между имота на ищцата и на молителите не е поставена съобразно кадастралната граница между тях, такава каквато тя е по одобрения план, като ответниците по иска владеят спорните 30 кв.м от имота на ищцата. При тези данни съдът е счел , че предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС е основателен и го е уважил.
В молбата на В. П. се поддържа, че същата от 18г. живее и работи в С., поради което всички книжа по делото е трябвало да й се връчат на адреса и в С, която тя е посочил в [община] още през 2009г. Поддържа, че не е участвала лично в процеса, нито надлежно е представлявана. Представя удостоверение за настоящ адрес и образец от подписа си, като за производството пред ВКС е упълномощила е адвокат.
Молителята Н. П. поддържа, че от пет години е във В., не е упълномощавал никой да го представлява и следвало е да бъде призоваван във В.. Представя образец от подписа си и шофьорска книжка, от която се вижда адрес във В..
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че молбите са неоснователни.
Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила съдебно решение може да се иска, когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в производството по делото или не е била надлежно представлявана. Настоящият състав намира, че конкретният случай не е такъв.
Видно е от отговорът на исковата молба / на л.33 от гр.д.№64/2012г. РС Царево/, че молителите В. П. и Н. П. са посочили адрес за връчване на съдебните книжа : [населено място], [улица]. На този адрес е получавала своите книжа и ответницата по молбата и по иска С. П.- тяхна майка. Установява се по делото, че всички съобщения за връчване на книжата са получени на посочения адрес за връчване без възражения от страна на С. П. или отказ от нейна страна да приеме съобщенията за В. и Н. П.. При тези фактически данни се налага изводът, че молителите не са били лишени от възможност да участват в делото поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 38 и чл. 44, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ГПК изисква връчителят да удостовери кой получава съобщението и това лице прави ли отказ то да бъде получено от него. В случая надлежно е отбелязано кой получава съобщенията и няма направен отказ за получаването им, поради което правилно съдилищата са достигнали до извод за редовно връчване на книжата по делото. Съгласно чл. 38, изр. второ ГПК, само когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв – на постоянния. Конкретният случай не е такъв, тъй като съобщенията са връчвани на посочения адрес при спазване разпоредбата на чл. 46, ал.2 ГПК, която определя като “друго лице”, освен посоченото в съобщението, пълнолетно лице от домашните му, или друго лице, живеещо на същия адрес.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за отмяна на В. В. П. от 11.08.2014г. и на Н. В. П. от 11.08.2014г. на влязлото в сила решение от 04.03.2014г. по гр.д.№1623/2013г. на ОС Бургас, с което е отменено решение от 23.05.2013г. по гр.д.№64/2012г. на РС Царево, на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: