О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 394
гр. София, 22.05.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 3433 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 237 от 17.05.2013г. по т.д. № 252/2013г. на Окръжен съд – Пазарджик, в частта, в която след частична отмяна на решение № 1068/ 15.12.2012г. по гр.д. № 1320/2010г. на Районен съд – Пазарджик, касаторът е осъден да заплати на [фирма] 14 000 лева по договор за заем от 01.10.2007г., както и сумата от 1198,50 лева, представляваща част от стойността на наличните горива- „мъртвия обем” в бензиностанция [населено място], дължима по т.5 от същия договор, ведно със законна лихва върху главниците от 19.04.2010г. до окончателното им плащане.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, в частта относно претенцията от 1198,50 лева, а в останалата обжалвана част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят претендира заплащане на направените съдебни разноски.
Ответникът по жалбата, [фирма], оспорва същата. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на решението, а при допускането му иска потвърждаване на атакувания акт, като правилен. Иска присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, с изключение на иска за сумата от 1198,50 лева, ведно със законната лихва върху нея.
С изменението на чл.280, ал.2 ГПК, извършено с обнародвания в ДВ бр.100/21.12.2010 г. ЗИДГПК, в сила от 21.12.2010г., са изключени от обхвата на касационния контрол решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв.
В настоящия случай обжалваното въззивно решение е постановено по иск с цена в размер на 1198,50 лева, ведно със законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД от исковата молба, поради което въззивното решение по отношение на тези искове, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежи на касационен контрол. Предвид изложеното, с оглед процесуалната пречка по чл.280, ал.2 ГПК, касационната жалбата следва да бъде оставена без разглеждане в посочената част.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е счел, че между страните е съществувало надлежно възникнало заемно правоотношение, по силата на което [фирма], представлявано от надлежно упълномощен представител, е предоставило в заем на касатора, действащ чрез управителя си И. З., в заем сумата от 14 000 лева. Прието е, че доколкото в клаузите на договора, чиято автентичност на подписите не е оборена, изрично е записано, че договорът служи и за разписка за получаване на сумата по него от заемополучателя, получаването на заемната сума е удостоверено по надлежен начин, а между страните е възникнала действителна облигационна връзка, на основание сключен договор за заем. Според решаващия състав, прекратяването на договора е станало на 15.03.2009г., когато е прекратен, сключения между същите страни, договор за наем, и въпреки, че не се установява точната дата на сключване на договора за заем, с оглед оспорването й от ответника по исковете, въз основа на това не може да се приеме, че ответното дружество не е получило реално сумата от 14 000 лева по договора за заем. Посочено е, че обвързването на срока на действие на договора за заем с този на договора за наем, също не е основание да се приеме, че няма валидно сключен договор за заем, като не се установява наличие на престъпно съглашение с управителя на ответника по исковете, И. З., за лична изгода при сключването на договора, във връзка с възражението на ответника по исковете – настоящ касатор, че към действителната дата на договора за заем З. вече не е бил управител на дружеството-заемополучател, поради което е действал при липса на представителна валст. Въз основа на гореизложеното въззивната инстанция е приела, че касаторът – заемополучател дължи връщане на заемната сума, чийто падеж е настъпил с прекратяването на договора за заем на 15.03.2009г., ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимите за изхода на делото правни въпроси: „/1/ Може ли съдът да обоснове решението си на избрани от него доказателства, без да обсъжда останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?; /2/ При открита процедура по оспорване на достоверността на частен документ, съдът длъжен ли е да се произнесе с определение или с крайния съдебен акт по реда на чл.194, ал.2 ГПК т.е. документът истински или неистински е?; /3/ Има ли доказателствена стойност един антидатиран частен документ, какъвто е договорът за заем?; /4/ Налице ли е валидно изразена воля за сключването на договор за заем, когато по безспорен начин се установи антидатирането на частния документ – договор?”. В изложението касаторът се позовава на допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, като в касационната жалба, в която също се съдържа изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, е наведено и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Първият въпрос в изложението не е обуславящ изхода на спора, тъй като въззивната инстанция е обсъдила събраните по делото доказателства, като от факта, че не е възприела становището на касатора, не може да се извежда наличие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация.
По отношение на втория поставен от касатора въпрос във връзка с откритата процедура по оспорване истинността на договора също не е осъществен общият критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е налице произнасяне на въззивния съд относно оспорването на автентичността на положените върху документа подписи, като верността на документа по отношение на датата му не се обхваща от формалната доказателствена сила на частния документ, а от там и от предмета на производството по чл.193 ГПК.
По същество въззивната инстанция е приела, че независимо коя е точната дата на договора за заем, т.е. вкл. и при антидатирането й, това не се отразява на факта на сключването на договора за заем, тъй като не рефлектира върху получаването на заемната сума от дружеството – заемополучател чрез управителя му И. З.. С оглед тези мотиви на съда, последните два формулирани от жалбоподателя въпроси се явяват обуславящи изхода на спора и спрямо тях е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол. В цитираната от касатора практика, ВКС и съдилищата не са се произнесли по идентични с поставените от жалбоподателя правни въпроси, поради което не се доказват наведените допълнителни критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. От друга страна, въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като приносът в тълкуването на закона ще осигури решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне в частта относно присъдена сума от 14 000 лева и лихвата върху нея, на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, по конкретизирания от настоящия състав, съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпрос: „Налице ли е сключен договор за заем, ако същият е антидатиран, когато, към реалната дата на получаване на заемната сума липсва представителна власт на лицето, получило сумата от името на заемополучателя?”.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 250 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, на основание чл.280, ал.2 ГПК, подадената от [фирма], [населено място], касационна жалба срещу решение № 237 от 17.05.2013г. по т.д. № 252/2013г. на Окръжен съд – Пазарджик, в частта, в която след частична отмяна на решение № 1068/ 15.12.2012г. по гр.д. № 1320/2010г. на Районен съд – Пазарджик, [фирма], [населено място] е осъден да заплати на [фирма] сумата от 1198,50 лева, представляваща част от стойността на наличните горива- „мъртвия обем” в бензиностанция [населено място], дължима по т.5 от договор за заем от 01.10.2007г., ведно със законна лихва върху тази главница от 19.04.2010г. до окончателното й плащане.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 237 от 17.05.2013г. по т.д. № 252/2013г. на Окръжен съд – Пазарджик, в частта, в която след частична отмяна на решение № 1068/ 15.12.2012г. по гр.д. № 1320/2010г. на Районен съд – Пазарджик, [фирма], [населено място] е осъден да заплати на [фирма] на основание чл.240 ЗЗД сумата от 14 000 лева по договор за заем от 01.10.2007г., ведно със законна лихва върху главницата от 19.04.2010г. до окончателното й плащане.
УКАЗВА на касатора, [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 250 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщението, в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба, като в останалата част определението е необжалваемо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.