Решение №395 от 10.10.2008 по нак. дело №345/345 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 395
 
София, 10.10. 2008 година
 
В  ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на ….двадесет и девети септември…..  две хиляди и осма година в състав:
 
                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :ГРОЗДАН ИЛИЕВ
                                                            ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА
                                                                                       БИЛЯНА ЧОЧЕВА
                                                                         
при участието на секретаря…КРИСТИНА ПАВЛОВА……и в присъствието на прокурора …ИСКРА ЧОБАНОВА.….изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 345  по описа за 2008  година
 
 
Производството е образувано по искане на осъдената М. Н. К. за отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела на решение № 203/ 30.04.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по внохд № 384/08 г. Релевират се оплаквания за процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, като се иска оправдаването й.
В съдебно заседание, осъдената и нейният защитник адв. Н поддържат искането. Излагат доводи за несъставомерност на извършеното по чл.206 НК, поради липса на намерение за своене на вещта.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира искането за неоснователно и предлага да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт установи следното:
С присъда № 230/ 20.12.2007 г. по нохд № 2536/04 г. Пловдивският районен съд признал подсъдимата К. за виновна в това, че през м.август 1997 г. противозаконно присвоила чужда движима вещ /електрическо пиано “Касио” на стойност 122500 стари лева/, собственост на М. на П. , която владеела, като възстановила вещта до приключване на съдебното следствие- престъпление по чл.206 ал.6 вр. ал.1 НК. Не наложил наказание на подсъдимата и на основание чл. 305 ал.5 вр. чл.24 ал.1 т.3 НПК прекратил наказателното производство поради изтекла абсолютна давност. Осъдил подсъдимата да заплати направените по делото разноски.
С решение № 203 / 30.04.2008 г. Пловдивският окръжен съд изменил присъдата в частта по разноските, като постановил те да останат за сметка на държавата. Потвърдил присъдата в останалата й част.
 
Релевираното касационно основание по чл.348 ал.1 т.2 НПК е неаргументирано. Липсват каквито и да било доводи в подкрепа на оплакването, поради което касационната инстанция е лишена от възможност да извърши проверка за процесуалната годност на съдебния акт.
Основателни са възраженията по приложението на материалния закон.
В рамките на фактическите констатации, възприети от въззивния съд, касационният състав намира, че деянието е несъставомерно по чл.206 ал.6 вр. ал.1 НК. Предмет на престъплението е електричаско пиано- йоника, което през месец юли 1997 г. пострадалата П. дала на подсъдимата К. , за да може последната да обучава дъщеря й. От своя страна П. , със съгласието на К. взела за ползване неин епилатор. През месец август пострадалата неколкократно поискала от подсъдимата да й върне пианото. Последната отказала с мотив, че ще го стори, когато П. й върне епилатора. По време на съдебното следствие инкриминираната вещ е представена от подсъдимата като “веществено доказателство.
Въззивният съд е приел, че със самото задържане на пианото и отказвайки да го върне на П. , К. е осъществила фактически състав на престъплението обсебване. Разсъждавал е върху възражението на защитата за наличие на гражданско-правни отношения между двете жени и го е отхвърлил с аргумента, че липсвала предварителна уговорка между двете за едновременно връщане на вещите. Тези съображения не се споделят от настоящия касационен състав.
За да е налице обсебване е необходимо деецът да присвои чуждата движима вещ, която владее или пази на някакво законно основание / по силата на договор или фактическо предаване на вещта от нейния собственик/. Своенето се изразява в промяна на отношението на дееца към чуждата вещ като към своя и се манифестира с предприемане на действия по окончателно разпореждане с нея- в свой или чужд интерес. В този смисъл е ТР № 50/1980 г. на ОСНК, което дава тълкуване относно длъжностното присвояване, но се отнася и за обсебването, като еднородно посегателство срещу собствеността, отличаващо се само по субекта на престъплението. От субективна страна деецът трябва да съзнава, че неправомерно се разпорежда с чуждата вещ като със своя.
Фактите, установени от въззивния съд, не сочат на умисъл за своене на вещта от подсъдимата, тъй като тя не е предприела действия по окончателно разпореждане с пианото. К. не е променила отношението си към вещта и не я държи като своя. Отказът й да го върне на пострадалата докато не получи от нея своята вещ или паричната й равностойност не е противоправен, а е резултат от съществуващия гражданско-правен спор между двете, който не може да се решава по пътя на наказателния процес. Затова настоящата инстанция, в съответствие с правомощията си по чл.425 ал.1 т.2 вр. чл.21 т.1 НПК намери, че решението следва да бъде отменено и подсъдимата оправдана.
При тези съображения Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
 
 
 
Р Е Ш И :
 
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по внохд № 384/2008 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОТМЕНЯВА решение № 203/ 30.04.2008 г. и ОПРАВДАВА подсъдимата М. Н. К. по обвинението за извършено престъпление по чл.206 ал.6 вр. ал. 1 НК.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
 
ЧЛЕНОВЕ: