Р Е Ш Е Н И Е
№ 274
София 13.07. 2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 19/2008г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр.§2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. Я., гр. Л., срещу въззивно решение от 26.10.2007г. по гр.д. №390/2007г. на Т. окръжен съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Сочи за незаконосъобразен извода на съда по отношение на придобивната давност, на която се е позовал – тя тече от въвода във владение на имота, извършено след решението по реда на ЗСПЗЗ. О. не е извършвала действия, които да оспорват владението. Твърди, че претендира да е собственик на имот, индивидуализиран с граници, различни от посочените с плана за земеразделяне.
Ответниците по касация С. М. П. и Д. М. Д. не изразяват становище.
Ответникът по касация О. А. , не изразява становище.
Ответникът по касация ОС”З” – гр. А..
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и данните по делото, намира следното:
С обжалваното решение Т. окръжен съд е оставил в сила решение от 31.05.2007г. по гр.д. № 680/2006г. на Районен съд – О. , с което е отхвърлен предявеният от М. М. Я., С. М. П. и Д. М. Д., гр. Л., против О. А. и ОС”З”-гр. А. иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./ за признаване за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот – нива, в местността „К”, представляваща имот № 0* по плана на с. М., община А..
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищците са наследници на М. П. , поч.24.01.2000г. По преписка № 414/24.10.1991г. на ПК-гр. А. , наследодателят П е заявил за възстановяване собствеността върху 13 дка в м.”К” в землището на с. М.. С решение № 61/07.10.1992г. ПК-А. е възстановила на наследодателя им правото на собственост върху нива от 12 дка в м.”К”. Това решение обаче не съдържа индивидуализация на имота с граници. Впоследствие с Решение № 3* от 31.07.1995г. ПК е признала правото на възстановяване на М. П. в съществуващи стари граници за 1.834 дка в м.”К” и е отказала да възстанови 13,520 дка в същата местност. По жалба на П. по реда на чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ с решение на Районен съд – О. отказът на ПК е отменен и е постановено възстановяване правото на собственост по реда на чл.27 ППЗСПЗЗ с план за земеразделяне. След изработване на плана съгласно Решение на ПК от 12.08.1997г. М. П. е придобил в собственост в нови реални граници имот № 0* с площ от 13,284 дка в м.”К”. Приетата техническа експертиза е посочила, че ищците владеят само част от претендирания имот № 0* който съгласно плана за земеразделяне е собственост на О. А. по Решение на ПК от 25.06.2001г.
При тези фактически данни въззивния съд е направил законосъобразни изводи, че решението на ПК от 07.10.1992г. не е годен титул за собственост, защото не отговаря на изискванията на чл.18ж ППЗСПЗЗ/ред. ДВ, бр.341 1992г./ от една страна, а от друга, защото с последващи решения на ПК-А. , вкл. след обжалване по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ от страна на праводателя на ищцата е постановено възстановяване на имота не в стари реални граници, а чрез план за земеразделяне. Правилно е прието, че имотът е възстановен чрез план за земеразделяне, съгласно решението на ПК от 12.08.1997г. Правото на собственост върху имота е възникнало въз основа на това решение, с което е възстановена собствеността върху реално определен имот от влезлия в сила план за земеразделяне. Оттук следва, че не е налице твърдяното от ищцовата страна възстановяване на имота в стари реални граници, а чрез план за земеразделяне. Налице е влязъл в законна сила стабилен административн акт, легитимиращ ищците като собственици на имот № 0* с площ от 13.284 дка, м.”К”, а не на процесния. За последния е налице решение на ПК от 2001г., издадено в полза на О. А. на основание чл.19 ЗСПЗЗ. Евентуалните възражения срещу плана за земеразделяне не могат да се релевират в производството по установителния иск за собственост, а по административен ред.
Законосъобразни са изводите в обжалваното решение по отношение на въведеното от ищците основание за собственост върху имота въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Те самите са заявили в исковата молба, че имотът се ползва от общината от 1992г. без правно основание. Техническата експертиза също е установила, че понастоящем имот № 0* не се владее изцяло от ищците. Обосновано въз основа на данните по делото въззивният съд е направил извод, че не е установено по делото ищците необезпокоявано да са владели имота 10 години до завеждане на исковата молба през 2005г. В тази връзка позоваването им на въвода само за временно ползване на имота, поради спорове с общината, е неоснователно и не може да промени крайните изводи за липса на установено основание за собственост придобивна давност. Освен това придобивната давност върху земеделския имот може да бъде зачетена едва от влизане в сила разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ /нова – ДВ, бр.107 от 1997г./.
Мотивиран от горното и на основание чл.218ж ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 26.10.2007г. по гр.д. №390/2007г. на Т. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.