О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
София, 20.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 868 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба Ц. И. Л. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. С. К., против въззивното решение № 489 от 18 ноември 2015 г., постановено по гр.д. № 544 по описа на окръжния съд в гр. Враца за 2015 г., с което е потвърдено решение № 465 от 8 май 2015 г., постановено по гр.д. № 114 по описа на районния съд в гр. Враца за 2015 г., за отхвърляне на предявените от Л. против И. а. по р. и а. искове за признаване за незаконно уволнението й, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждането на работодателя да й заплати обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода 1 декември 2014 г. – 1 юни 2015 г. в размер на 4200 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска, и в тежест на Л. са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържат всички основания за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че според практиката на ВКС длъжностите „младши експерт” и „главен специалист” са различни, като първата е с аналитични и/или контролни функции, а втората е със спомагателни функции, и е възможно функциите на длъжността „главен специалист” да се прехвърлят на длъжността „младши експерт” (както се установява при съпоставката на представените длъжностни характеристики – по-голямата част от определените за длъжността трудови функции са прехвърлени към длъжността по служебно правоотношение), но подобно смесване е недопустимо, защото противоречи на правната норма, а и в много подобни отдели в други областни градове длъжността е останала за заемане по трудово правоотношение. Втората възможност е да се създаде нова длъжност с нови трудови функции за заемане по служебно правоотношение, а заеманата до този момент длъжност по трудово правоотношение се премахне, каквато била тезата на работодателя, но тогава е осъществена хипотезата „съкращение в щата”, а не „определяне длъжността за заемане от държавен служител”, и затова е необходимо извършване на подбор от работодателя, евентуално съгласие на синдикален орган. К. приема, че уволнението е незаконосъобразно и защото новото длъжностно разписание не е било влязло в сила, когато уволнението е извършено. Съдът не е дал отговор на оплакванията на касаторката и неправилно е оцени доказателствата, събрани по делото. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Ответникът И. а. по р. и а., чрез юрисконсулт И. П., в отговор на касационната жалба оспорва както поддържаните от касаторката основания за допускане на касационното обжалване, така и за касиране на въззивното решение.
За да приеме първоинстанционното решение за правилно, въззивният съд се основава на извършеното от компетентния орган трансформиране на 17 длъжности, включително и тази на касаторката, и определянето й за заемане по служебно правоотношение още преди влизането в сила на новото длъжностно разписание. Приема се за неоснователно твърдението на касаторката, че двете длъжности – заеманата от касаторката и определената за заемане по служебно правоотношение, са еднакви, тъй като основните задължения се различават съществено, а и са въведени нови задължения. Сочи се, че не е налице съкращение в щата, изразяващо се в намаляване на числеността на персонала и по отношение на трудовата функция на касаторката, а е налице трансформация на длъжността, съпроводена с промяна на характеристиката на функцията – от „спомагателни функции” в „аналитични и/или контролни функции”, и за тази промяна работодателят е суверенен в преценката си.
Като взе предвид поставените от касаторката въпроси, касационният съд приема, че следва да допусне касационното обжалване по първия от поставените въпроси.
Пита се когато се премахва длъжността като съвкупност от трудови задължения и се създава нова с други трудови функции, която се заема по служебно правоотношение, съкращаване в щата ли е налице, или основание за уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ. Твърди се, че по този въпрос е нарушена практиката на ВКС, намерила израз в решение № 243 по гр.д. № 1429/2011 г., ІІІ г.о., в което обаче е дадено обвързващо тълкуване по друг въпрос – има ли различия във функциите на длъжностите „младши експерт” и „главен специалист” съгласно Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията, и дали определящи са тези функции или посочените в длъжностните характеристики. В разрешаването на спора по същество, при отговора на първото твърдение на ищеца – за несъответствието между посоченото основание за уволнение и мотивите на заповедта, касационният съд сочи, че основанието за уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ би била налице при запазване на длъжността с трудовата й функция, но определянето й за заемане по служебно правоотношение, а когато се премахва длъжността като съвкупност от трудови задължения и се създава нова с други трудови функции, е налице съкращаване в щата. Същевременно, това разбиране е възприето напълно в практиката на ВКС, както е видно от друго от представените от касаторката решения – решение № 231 по гр.д. № 1353/2013 г., ІV г.о. За да се провери дали в обжалваното решение е нарушена сочената практика на ВКС, касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Останалите въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
Поставя се въпросът може ли експертна длъжност със спомагателни функции да се трансформира в експертна длъжност с аналитични и/или контролни функции, при положение, че трудовите функции на двете длъжности са нормативно определени; и ако това е възможно, закрива ли се в този случай старата длъжност или продължава да съществува, но вече с изискването да бъде заета от държавен служител. Този въпрос не е бил разрешен в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в соченото решение № 383 по гр.д. № 504/2014 г., ІV г.о., в което ВКС се произнася по въпроса за органа, оправомощен да определя длъжност за заемане от държавен служител, и за наличието на трансформация на длъжността „митнически сътрудник в „инспектор в А. „М.”, последната предвидена в Класификатора на длъжностите в администрацията, приет с ПМС № 129/26.VІ.2012 г., в сила от 01.VІІ.2012 г.
Като въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, е счетен от касаторката въпросът при наличието на нормативна определеност допустима ли е трансформацията между двата вида длъжности по класификатора, при това извършена не от Министерския съвет, а от работодател, но по този въпрос няма формирана правни изводи в обжалваното решение, поради което въпросът не е обуславящ изхода на спора. По същата причина касационното обжалване не може да бъде допуснато и по въпроса притежава ли работодателят правомощието да определи, че функцията на длъжността „главен специалист” се влива в длъжността „младши експерт”, след като това не е предвидено в Единния класификатор на длъжностите в администрацията, приет от Министерския съвет, съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за държавния служител; и респективно може ли да прехвърли функции от едната на другата длъжност, след като те са нормативно определени.
Накрая, последният въпрос – възникнало ли е основанието за уволнение на служителя по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ след издаване на заповедта за одобряване на новото поименно длъжностно разписание, но преди влизането му в сила, не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Така в решение № 268 по гр.д. № 1414/2010 г. ,ІІІ г.о., ВКС сочи, че за да е налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е необходимо и достатъчно длъжността, която е заемал служителят, да е определена по съответния за това ред, установен в Закона за държавния служител, за заемане от държавен служител – да е издаден валиден административен акт, който определя досегашната длъжност, заемана по трудово правоотношение, за длъжност, заемана в бъдеще по служебно правоотношение от държавен служител. Този акт несъмнено е решението на съответния административен орган, имащ правомощието за това, а не е изготвяното в последствие поименно длъжностно разписание.
За касационното обжалване касаторката не дължи държавна такса по силата на чл. 359 КТ.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № № 489 от 18 ноември 2015 г., постановено по гр.д. № 544 по описа на окръжния съд в гр. Враца за 2015 г.,
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: