О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
София, 28.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 22 май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 144 /2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. П. К. против решение № 548 от 24.11.2011г. по гр.д.№ 454/2011г. на Окръжен съд-Добрич, с което е оставено в сила решение № 219 от 06.11.2009г. по гр.д.№ 7/2006г. на РС-Балчик. С последното е отхвърлен иска по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ, предявен от касатора да се признае за установено по отношение на Общинска служба “Земеделие и гори” Б., при участието на [община], че наследници на Д. Н. Купенов притежават правото на възстановяване на собствеността върху земеделска земя с площ 800 кв.м. в землището на [населено място], Община.Б., м. “До гр.” при граници: гробища, останалата част от имота на наследодателя Д. Купенов, която е в регулацията и имот на А. Т. Т..
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 11, ал.2 и чл. 12, ал.2 от ЗСПЗЗ нарушение на процесуалните правила, тъй като не са изпълнени задължителните указания, дадени в отменителното решение на ВКС при първото разглеждане на делото пред него и за необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1. задължителни ли са за въззивния съд, разглеждащ делото по чл. 218з от З./отм/ тълкуването на установените по делото факти и тяхното правно значение, ако делото е върнато за процесулано нарушение на чл. 188, ал.1 от ГПК. По този въпрос се твърди противоречие със задължителната съдебна практика – решения по чл. 290 от ГПК: Р № 242/31.05.2011г. по гр.д.№ 881/2010г. І гр.о. Р № 606/13.11.2009г. по гр.д.№ 265/2009г. на ВКС ІІ гр.о. Р № 335/31.05.2010г. по гр.д.№ 840/2009г.ІІІ гр.о. 2.Допустими ли са свидетелски показания по иск по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ за установяване индивидуализацията на имота, предмет на иска. По този въпрос се твърди противоречие с решение № 237 от 21.05.2010г. по гр.д.№ 1389/2009г.ІІ гр.о. Р № 249//13.07.2010г. по гр.д.№ 559/2009г. І гр.о. 3.Бил ли е задължен съда да уважи искане за назначаване на СТЕ са индивидуализиране на имота, находящ се в околовръстния полигон по запазени синурни граници, ако с плана той не е със затворена граница от едната страна. Тръвди се противоречие с Р № 164/03.06.2011г. по гр.д.№ 131/2011г. ІІ гр.о. 4.Какво е значението на влязлото в сила решение по чл. 53, ал.2 от ЗКИР, с който е уважен иск за част от имота, която попада в регулацията за индивидуализиране на останалата част от имота, която попада извън регулацията, по предявен иск по чл. 11, ал.2 за нея. Р № 113/13.04.2011г. по гр.д.№ 463/2010г.ІІ гр.о. 5.Може ли да се приеме за фактически отнета по смисъла на чл. 10, ал.4 от ЗСПЗЗ частта от имот, която е останала извън регулацията по претенция за възстановяването й. Р № 767/16.11.2010г. по гр.д.№ 1760/2009г.І гр.о.
Ответниците по касация ОСЗГ Б. и [община] не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Ищецът е наследник на Д. Н. Купенов, починал 1951г. Между заявените от наследниците му земеделски земи не фигурира имот в м. “До гр.”, т.е. иска е допустим. От СТЕ е установено, че първия план на [населено място] изготвен 1956г., приет 1961г. имот пл. № 2 е записан на името на наследодателя, но в разписната книга не е посочена площ, а в плана имота не е затворен изцяло. В списък на подлежащите на оземляване селяни от [населено място] е записано, че наследодателя притежава къща и стопански двор, но не е отразена квадратурата. За частта от този имот, попадаща в регулацията с площ 655 кв.м. успешно е проведен иск по чл. 53, ал.2 от ЗКИР срещу Д. Н. Н.. За останалата част от имота същия иск е бил насочен срещу [община], тъй като тя попада извън регулацията и имота е записан от ПК като общински поради това, че не е заявен за възстановяване. За тази част съдът е приел, че е земеделска земя, на която ищецът не се легитимират като собственици към момента на влизане в сила на плана, тъй като не са провели процедура по възстановяване правото на собственост. Затова искът по чл. 53, ал.2 от ЗКИР за 800 кв.м. от имота е отхвърлен.
Обжалваният акт е постановен при второ възивно разглеждане на делото, след отмяна на първото решение на окръжния съд с решение по гр.д.№ 821/2010г. на ВКС І гр.о. С това решение са дадени указания относно характера на имота, останал извън регулацията. Прието е, че той е със статут на земеделска земя. Съдът е приел, че при наличие на писмени доказателства по чл. 12, ал.2 от ЗСПЗЗ не е необходимо установяване на придобивно основание по смисъла на чл. 77 от ЗС. Не са дадени конкретни указания за събиране на доказателства.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не се установява на каква площ извън регулацията наследодателят е бил собственик поради това, че тя не е отразена в плана, а не е посочена и в писмените доказателства. Отказал е разпита на свидетели за индивидуализиране на имота поради това, че свидетелски показания са недопустими по искове по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ, съгласно чл. 12, ал.2 от с.з. Прието е, че влязлото в сила решение не създава сила на пресъдено нещо по настоящия иск относно площта на имота, извън регулацията и за характера на земята като земеделска, защото не се доказва, че тя е кооперирана.
По първия поставен въпрос. С решения по чл. 290 от ГПК: Р № 242/31.05.2011г. по гр.д.№ 881/2010г. І гр.о. Р № 606/13.11.2009г. по гр.д.№ 265/2009г. на ВКС ІІ гр.о. Р № 335/31.05.2010г. по гр.д.№ 840/2009г.ІІІ гр.о. се приема, че дадените в отменителното решение от ВКС указания по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за възивната инстанция дори тя да не споделя това тълкуване. Относно оценката на фактите по делото обаче указанията не са задължителни, а се преценяват от съда по вътрешно убеждение. Затова по въпроса, формулиран от касатора “задължителни ли са за въззивния съд, разглеждащ делото по чл. 218з от З./отм/ тълкуването на установените по делото факти и тяхното правно значение, ако делото е върнато за процесуално нарушение на чл. 188, ал.1 от ГПК посочените решения не съставляват съдебна практика и въззивното решение не им противоречи.
По въпроса.допустими ли са свидетелски показания по иск по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ за установяване индивидуализацията на имота, предмет на иска, с решение № 237 от 21.05.2010г. по гр.д.№ 1389/2009г.ІІ гр.о. и решение № 979/18.12.2009г. по гр.д.№ 823/2009г. ІІ гр.о. не дава отговор. С Р № 249//13.07.2010г. по гр.д.№ 559/2009г. І гр.о. е даден положителен отговор на този въпрос.Начина по който е процедирал въззивния съд е в противоречие с това решение. и това е основание за допускане до касационен контрол на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Въпросът “какво е значението на влязлото в сила решение по чл. 53, ал.2 от ЗКИР, с който е уважен иск за част от имота, която попада в регулацията за индивидуализиране на останалата част от имота, попадаща извън регулацията по предявен иск по чл. 11, ал.2 за нея” е относим към спора. С Р № 113/13.04.2011г. по гр.д.№ 463/2010г.ІІ гр.о. е разгледано значението на записването в разписната книга към плана като доказателство по иск по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ и този въпрос има значение по делото, тъй като имот № 2 по плана от 1961г. е записан на името на наследодателя. Неустановена е площта му и конкретно частта от нея, която попада извън регулацията, предмет на иска по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ, поради което за тази част иска е отхвърлен. По този въпрос също следва да се допусне касационен контрол по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Въпросът може ли да се приеме за фактически отнета по смисъла на чл. 10, ал.4 от ЗСПЗЗ частта от имот, която е останала извън регулацията по претенция за възстановяването й е неотносим към спора. Земеделския характер е установен още с отменителното решение.. Р № 767/16.11.2010г. по гр.д.№ 1760/2009г.І гр.о. е по въпроса кое е определящо за приложимия реституционен закон – характера на имота, или по кой закон е отнет имта е неотносим към делото.
По изложените съображения, обжалваното решение следва да се допусне до касационно обжалване по посочените два въпроса
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 548 от 24.11.2011г. по гр.д.№ 454/2011г. на Окръжен съд-Добрич по касационна жалба, подадена от К. П. К..
Делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: