Решение №395 от по гр. дело №381/381 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 395
 
София, 03.06.2009 година
 
            Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на първи юни през две хиляди и девета година,в състав:
 
                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Емануела Балевска
                                    ЧЛЕНОВЕ:   Светлана Калинова
                                                                      Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 381 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. С. от гр. С. срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен, постановено на 16.10.2008г. по гр.д. №688/2008г. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл.280,ал.1, т.1 ГПК, като се поддържа,че съдът се е произнесъл по съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС.
Ответниците по касационна жалба ОСЗ-гр. Б. ,О. Б. , Регионално управление на г. и ДДС-Широка поляна не изразяват становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
В изложението по чл.282,ал.3,т.1 ГПК се поддържа,че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за разпределение на доказателствената тежест и предмета на доказване в производство по признаване право на възстановяване на собственост върху земеделски земи и земи,включени в държавния горски фонд. Поставя се и въпросът чия е доказателствената тежест да установи отчуждаване или разпореждане с имот,записан на името на наследодателя през 1917г. и през 1942г. за периода до 1958г. В подкрепа на поддържаната теза касаторът представят ТР №39-2/05.03.1954г. на ОСГК на ВС.
В обжалваното решение е оставено в сила решението на първонистанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от А. С. С. иск за признаване на правото на наследниците на С. А. Б. на възстановяване на собствеността върху поземлен имот със земеделско предназначение-пасище с площ от около 1000 дка в землището на гр. Б. с граници:от изток-собствени имоти в м.”Л”,от запад-м.”П” и “Г”,от север-м.”С” и “П” и от юг-м.”Г” и “Б”.
Прието е,че извършеното записване за притежавани от наследодателя С имоти /47 дка на негово име и 88 дка на името на неговия баща А/ в извлечение от Девинското околийско агрономство от 1917г.,дело №1-17-преписки,сведения,списъци и др. относно установяване на села и стопани,работна земя,мобилизирани стопани и др./с отбелязване и от 1942г./ не е достатъчно,за да се приеме,че наследодателят е притежавал тези имоти и към момента на образуване на ТКЗС /1958г./,тъй като не е установено по безспорен начин,че имотите са останали в патримониума на С. Б. е бил пасище и ниви,като през 1923г. пасищата и г. са били отчуждени и платени на собствениците по реда на Закона за г. от 1922г.,а земеделските земи са били оставени за задоволяване на домакински нужди.
Представеното като приложение към изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК ТР №39-2/05.03.1054г. на ОСГК на ВС касае въпроса за начина,по който следва да бъде преценявано едно писмено доказателство,което не е оспорено по реда на чл.154 ГПК/отм./,който частично съвпада с разрешения в производството по настоящето дело съществен въпрос за доказателственото значение на съставен от съответен държавен орган писмен документ,удостоверяващ записване към определен минал момент на земеделска земя на името на определено лице,с оглед на което следва да се приеме,че е налице основание за допускане на касационното обжалване в сочения в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК смисъл. Касационно обжалване следва да бъде допуснато и по въпроса за разпределение на доказателствената тежест и предмета на доказване при оспорване на искане за признаване на право на възстановяване на собственост върху земеделска земя,включена в държавния горски фонд с твърдения за одържавяване на земята преди 1949г.,респ. 1958г. с оглед установената практика по така поставените въпроси.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 16.10.2008г. по гр.д. №688/2008г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд по подадената от А. С. С. касационна жалба вх. № 3079/17.11.2008г.
Делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
 
Председател:
 
Членове:
 
 

Scroll to Top