2
определение по гр.д.№ 3210 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 396
София, 16.06.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3210 от 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена от П. Х. Б. касационна жалба срещу решение № 764 от 18.04.2013 г. по гр.д.№ 3336 от 2012 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, четвърти състав, с което е потвърдено решение от 11.04.2012 г. по гр.д.№ 3837 от 2008 г. на Софийския градски съд, I г.о., 14 състав за оставяне без уважение на направеното от П. Х. Б. по предявения от И. А. М. и В. Б. М. срещу [фирма], П. П. Б., Е. М. Б. и П. Х. Б. иск с правно основание чл.108 от ЗС възражение за право на задържане на процесните имоти /ап.12 и ап.17 и магазин № 2, находящи се в [населено място], Зона Б-19, [улица]-248/ до заплащане на направените в тях подобрения на стойност 288 867 лв.
К. твърди, че обжалваното решение е необосновано и неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Счита, че решението противоречи на посочена от него задължителна практика на ВКС по идентичен казус: решение № 86 от 15.04.2013 г.по гр.д.№ 809 от 2012 г. на ВКС, Първо г.о. Освен това счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси, доуточнени от съда както следва: 1. Допустимо ли е без мотиви, „по вътрешно убеждение” въззивният съд да отхвърли като доказателства представени и приети по делото частни диспозитивни документи, 2. Има ли право правоприемникът на владелеца да претендира от собственика на имота за признаване право на задържане на този имот до заплащане на направените от неговия праводател подобрения в имота, 3. Следва ли съдът да зачете и се произнесе по направените преди първото съдебно заседание уточнения на направено в срок /в отговора на исковата молба/ възражение за право на задържане и съответно касае ли преклузията по чл.133 от ГПК уточненията на направено в срок възражение и 4. Направено ли е валидно възражение за право на задържане до заплащане на подобрения с писмения отговор на ответниците по конкретното дело и изхожда ли това възражение от всички ответници.
В писмен отговор от 19.11.2013 г. ответниците по жалбата И. А. М. и В. Б. М. оспорват същата.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване приема следното: Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване акт- въззивно решение по иск с правно основание чл.108 от ЗС с цена на иска над 5 000 лв.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд за оставяне без уважение на направеното от П. Х. Б. възражение за право на задържане на процесните имоти до заплащане на подобрения на стойност от 288 867 лв., въззивният съд е приел, че П. Х. Б. няма право да претендира на основание чл.72-74 от ЗС направените подобрения в спорните имоти, нито да претендира за право на задържане на тези имоти до заплащане на подобренията, тъй като не е доказал да е извършил строителство на процесните обекти, нито е установил да е извършил каквито и да било плащания на [фирма], което е осъществявало строителството на обектите след 1997 г. Приел е, че представените по делото договори от 24.07.1999 г. не доказват такова плащане и че такова плащане не било установено и от другите събрани по делото доказателства. На второ място, по делото въобще не се установявало П. Х. Б. да е бил владелец на правото на строеж на процесните обекти през периода на изграждането им в груб строеж и осъществяването на други СМР до 06.05.2006 г. /датата на смъртта на неговата майка Р. В./. Едва след 06.05.2006 г. Б. бил станал владелец на имотите и то недобросъвестен, тъй като наследяването не било правно основание по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС. Прието е, че договорите от 24.07.1999 г. нямали противопоставима на ищците дата, поради което не биха могли на основание чл.70, ал.3 от ЗС да имат значение за приравняване на правата на П. Б. на добросъвестен владелец, тъй като не се установявало предаване на владението по силата на тези договори. Прието е още, че П. Б. не се е позовал на извършване на подобренията от страна на неговите праводатели и на правоприемство, поради което извършените от праводателите му подобрения не се дължат на Б.. До извода, че Б. не се позовава на правоприемство от [фирма], въззивният съд е достигнал като е взел предвид твърденията на Б. в отговора на исковата молба, но не и твърденията в молбите-уточнения от 08.04.2010 г. и 03.12.2012 г., за които е прието, че не следва да се съобразяват.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение, третият посочен от касатора правен въпрос /следва ли съдът да зачете и се произнесе по направените преди първото съдебно заседание уточнения на направено в срок /в отговора на исковата молба/ възражение за право на задържане и съответно касае ли преклузията по чл.133 от ГПК уточненията на направено в срок възражение/ е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение. По този конкретен правен въпрос няма съдебна практика на ВКС и тъй като въпросът касае тълкуването и правилното приложение на нормата на чл.133 от ГПК, той е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК и поради това е основание за допускане на касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд.
Поради гореизложеното настоящият състав на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд на РБ
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 764 от 18.04.2013 г. по гр.д.№ 3336 от 2012 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, четвърти състав.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 835,92 лв. /осемстотин тридесет и пет лева и деветдесет и две стотинки/.
УКАЗВА на същия, че в случай на невнасяне на таксата в срок, касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.