Р Е Ш Е Н И Е
№ 396
София, 29.06.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№856 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, вр.чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на П. Г. Т. от гр. В. срещу решение №1160 от 31.10.07г. по гр.д. №1829/2006г. на Варненския окръжен съд.
В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, в резултат на което били направени грешни изводи за липса на идентичност между възстановения по ЗСПЗЗ имот и този, който първоначалният ищец е притежавал преди образуване на ТКЗС, както и за това, че даденият на ответниците за ползване имот по ПМС №1/81г. е същият, който ползват и понастоящем и който са изкупили по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Ответниците в производството – М. Г. П. и П. Г. П. от гр. В. оспорват жалбата. Подробни доводи излагат във възражението си срещу нея и в писмена защита.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., счита жалбата за процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд е отменил решението от 25.07.06г. по гр.д. №2502/05г. на Варненския районен съд и е отхвърлил предявения от П. Г. Т., конституирана по реда на чл.120 от ГПК като наследник на починалия в хода на процеса Г. Н. Д. , срещу М. Г. П. и П. Г. П. иск по чл.108 от ЗС – за установяване на собствеността и предаване владението върху поземлен имот №111 по ПНИ на с.о. м. “Д”, землището на кв. Виница, гр. В., с площ от 555 кв.м., при граници: път, ПИ №110, ПИ №104 и ПИ №112.
В. съд е приел, че ищцата не се легитимира като собственик на спорния имот въз основа на решение №544/17.08.98г. на ПК В. , с което на наследодателя и Г. Н. Д. е била възстановена в стари реални граници собствеността върху бивша нива от 3,245дка в местността “Т”, представляваща имот №1132 по КП от 1956г., включваща понастоящем процесния имот пл. №111 по плана на новообразуваните имоти на местността “Д”. Извършена е преценка за законосъобразност на решението за възстановяване на собствеността и е прието, че липсва идентичност между имота, притежаван от Г. Д. към момента на образуване на ТКЗС и възстановения имот. Този извод е направен след преценка на данните по приетите по делото технически експертизи, писмените и гласните доказателства за местоположението на притежавания от Г. Д. имот. Прието е, че за местността “Д” няма кадастрален план от 1956г. Поземлен имот №1132 е бил идентифициран като имот на Г. Д. въз основа на аерофотоснимки и проведена анкета за установяване на собствениците. По този план границите на имот пл. №1132 към момента на кооперирането са: Елена Ж. , неидентифициран собственик, път и Я. Д. Съпоставени с границите по нотариалния акт от 1920г. на Н. Д. , праводател на Г. Д. – те съвпадат само частично – път и Я. Д. , за който е представено удостоверение за наследници, че е син на И. Д. Обсъдено е и обстоятелството, че липсват данни за площта на имота по нотариалния акт от 1920г.; има противоречие в свидетелските показания за една от границите му /Еленка/; липсва идентификация на имота по извлечението от партидата на Н. Д. в основната данъчна книга от 1929/1930г. и от 1933/1934г.; липсва записване в емлячния регистър на името на Г. Д.
Прието е също, че процесният имот попада в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, че е бил предоставен на ответниците за ползване по ПМС №1/81г., през 1986г. е бил застроен от тях с двуетажна масивна вилна сграда с тавански етаж, те са се възползвали от възможността да закупят земята по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост. Отхвърлено е възражението на ищците, че предоставеният за ползване имот – хавра от 600 кв.м. в местността “К” не съответства на имота в местността “Д”, който реално се ползва от ответниците.
Въззивното решение е правилно като резултат.
Неправилен е изводът на въззивния съд, че липсва идентичност между имота, притежаван от Г. Д. към момента на образуване на ТКЗС, находящ се в местността „Т” и този, който му е възстановен с решението на поземлената комисия от 1998г., находящ се в обединената местност „Д”. В тази част касационната жалба е основателна.становено е по делото, че Г. Д. е получил с неформален акт от своя баща Н нива в местността „Т”, която е владял повече от 20 г. преди образуване на ТКЗС. Праводателят му Н. Д. е придобил собствеността върху нивата чрез покупко-продажба, оформена с нот.акт №820/1920г., в който освен местността, са посочени и три от границите и – път, И. И. и Ж. Й. становено е чрез експертизи, че местността „Т” попада в окрупнената местност „Я” – т.4 от протокол от 30.06.97г. на комисия по окрупняване на малките местности, а понастоящем попада в местността „Д”, съгласно заключението по т.1 от тройната техническа експертиза, както и от обясненията на вещото лице инж. В в съд.заседание на 21.04.06г. Идентичността на притежавания преди ТКЗС и възстановения имот е установена чрез аерофотоснимки и чрез анкетиране. Свидетелските показания по делото не влизат в противоречие с тези данни. Свидетелят П. е установил, че границите на нивата към момента на образуване на ТКЗС са били: път, Я. И. Д. и К. Й. и жена му Е. Л. становил е, че бащата на К. Й. е Й. Ж. , а на Я. Д. – И. Д. Същите граници установява и свидетелят Ж. От съпоставката на тези показания с данните по нотариалния акт може да се направи извод, че И. Д. , за който говорят свидетелите, е И. И. Д. , от когото праводателят на ищеца е закупил процесната нива и който е посочен като един от съседите и в нотариалния акт. Йордан Ж. пък е син на другия съсед по нотариалния акт – Ж. Й. Няма разминаване и в третата граница – път. Еленка, за която споменава въззивният съд, не е същински съсед на имота, тя е снаха на единия от съседите – Ж. Й. Техническата експертиза на в.л. инж. А, приета в последното съдебно заседание пред въззивната инстанция не съдържа никаква съпоставка на данните по делото, изхожда единствено от различието в наименованията на местностите през различните периоди от време и затова не следва да се взема предвид. Нещо повече, в тази експертиза се съдържат данни за идентичност на имотите, тъй като съседните имоти №1131 и І1415 са възстановени съответно на Е. Л. Ж. /снаха на Ж. Й. / и на Я. И. Д. – син на И. И. Д. И на последно място – обстоятелството, че Г. Н. Д. не е декларирал тази нива през 1949г. не означава, че той не е бил неин собственик към момента на образуване на ТКЗС през 1958г., тъй като давността, според свидетелските показания е заполчала да тече през 1936г. и е изтекла през 1956г., т.е. след момента на декларирането на имотите през 1949г., но преди образуване на ТКЗС.
Неоснователно е другото оплакване в касационната жалба – че съдът неправилно е зачел извършеното от ответниците изкупуване на спорния имот по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази част въззивното решение е правилно, което обуславя правилност на крайния извод за неоснователност на претенцията по чл.108 от ЗС.
Правилен е изводът на въззивния съд по основния спорен въпрос – че предоставеният на ответниците имот по ПМС №1/81г. е същият, който те ползват и който са изкупили. Действително, има разлика в местностите – предоставен е имот в местността „К”, а се ползва имот в местността „Д”. От заключенията на вещото лице инж. В обясненията му в съдебно заседание, както и от приложените карти на стр.44, 45 и 72 от първоинстанционното производство се установява, че местността „К” в землището на с. К. и местността „Т” в землището на кв. Виница са били съседни, без ясно очертани граници, части от тях са попадали в съседното землище, а понастоящем попадат в обединената местност „Д”. В удостоверението за данъчна оценка на процесния имот от 13.06.2005г. е посочено, че той се намира в местност „К”. Същата местност е посочена и в скицата на имота №/03.09.96г., заверена от ОбПК В. Не следва да се възприема заключението на тройната техническа експертиза по делото, че липсва идентичност между предоставения на ответниците имот и този, който те ползват, тъй като от една страна вещите лица изхождат от различието на местностите, а малко след това сами допускат, че местността „К” и местността „Т” нямат обозначени граници в картния материал и може да се касае за съседни местности, които попадат в съседни землища. Освен това – на ответниците е предоставен имот при съседи Б. А. А. /Боян М. С. / и път, а към настоящия момент тези две граници съвпадат според данните по същата експертиза.
Не следва да се обсъжда направеното едва с касационната жалба възражение, че ответниците не са изкупили спорната земя в тримесечния срок от влизане в сила на оценката, още повече, че то не е съобразено с действащата към момента на изкупуването /09.09.94г./ редакция на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Тъй като въззивното решение е правилно като резултат, то следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, пр.1 от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1160 от 31.10.07г. по гр.д. №1829/2006г. на Варненския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: