О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 396
София, 13.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 12 май` две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 221 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
С решение от 16.07.2008г., постановено по гр.д. № 48/2008г. на Сливенски окръжен съд е оставено в сила решение № 2*7г., постановено по гр.д. № 1865/2006г. на Сливенски РС. С последното е признато за установено по отношение на Д. П. Т., Б. Л. Т. , Т. Б. И. , Р. Г. Т.- И. , Ц. Б. М., С. Д. П., Р. Л. Т., Е. Й. П., че “Д” А. е собственик на масивна едноетажна производствена сграда със застроена площ 1960 кв.м. със шедово покривна конструкция, находяща се в източната част на УПИ * от кв. 34, индивидуализирана по кадастралната карта по ЗКИР като производствена сграда с площ 1960 в имот 67338.604.17, целия с площ 6641, заснета като една обща сграда с № 6* попадаща в имоти 17,18 и 19.и ответниците са осъдени да предадат владението върху югоизточната обособена част от сградата с площ 1030 кв.м. на ищеца “Д” А. гр. С..
П. това решение, касационна жалба е подал Д. П. Т. и Ц. Б. М. с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални правила и необоснованост. С изложението към касационнната жалба, счита, че въззивния съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР № 6/2005г. на ОСГК, като е приел, че ищцовото дружество е собственик на цялата процесна сграда от 1960 кв.м., въпреки, че е установено по делото, че от наследодателят им е конфискувана по ЗКПСННИ нова производствена сграда от 930 кв.м., а останалата част е пристроена след одържавяването. Тези касатори поставят и втори съществен материално правен въпрос – ако имуществото е било конфискувано изцяло с присъда по ЗКПСННИ и в последствие е проведена национализация на същото по ЗНЧМИП кой нормативен акт е произвел действие, като се има предвид чл. 18 от ЗДИ /отм/, но действал към момента на извършване на национализацията и по коя редакция на ЗВСОНИ следва да се извърши реституцията на такъв имот – по първоначалната от 1992г., или по тази след изменението в ДВ бр. 107/1997г. в сила от 22.11.1997г..
Касационна жалба са подали и Р. Л. Т. С. Д. П. и Е. Й. П., които атакуват решението на същите касационни основания. С касационната жалба те считат, че съдът неправилно е приел, че с присъдата по ЗКПСННИ е разрешен въпроса за собствеността на процесната сграда само на Т. П. С. , който е бил собственик на търговското дружество, но не е било безспорно, че тази сграда е част от имуществото му, предвид това, че е строена в съсобствено дворно место на двамата братя Т техен наследодател, което не е апортирано. В тази връзка считат, че въззивния съд е следвало да разграничи имуществото, което е могло да бъде конфискувано, от това, което е било национализирано по ЗНЧМИП. На второ место поставят въпроса за обособеността на одържавената част от пристроената от държавата след 1948г., който считат, че съдът не е изследвал задълбочено. С изложението към касационната жалба считат, че е налице различие на съдебната практика по въпроса за реституционните права при конфискация по ЗКПСННИ, като се позовават на ТР № 1/29.06.1999г. по н.д. № 3/1998гф. на ОСНК на ВКС В. поставен въпрос е санира ли се извършената реституция, ако е постановена на друго основание.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че Т. П. С. е купил с н.а. № 34/12.03.1936г. дворно место от 2310 кв.м. и е придобил по регулация с н.а. № 35/30.03.1936г. още 2200 кв.м. до тях, а с н.а.108/25.08.1938г. е продал на брат си Д. П. С. ? ид.ч. от целия терен. Касаторите са наследници на двамата братя. Върху него търговско дружество с едноличен собственик съобразно регистрацията Т. П. С. е построил сгради за тъкачна фабрика, между които процесната сграда за предачен цех с площ 930 кв.м. С присъда № 1/5.01.1947г., потвърдена с решение № 212/04.04.1947г. на ВКС от Т. П. С. е конфискувано имущество на дружеството, между което и процесната сграда. Добри П. С. е оправдан със същата присада и от него не е конфискувано имущество. Съдът е приел, че по силата на присъдата е установена собствеността върху процесната сграда само за Т. П. С. , поради което тя е изцяло конфискувана по ЗКПСННИ. Затова реституцията й следва да стане по ЗВСОНИ в редакцията му след изменението на чл. 1 / ДВ бр. 107/1997г. в сила от 23.11.1997г./ Тъй като към този момент сградата не е в обема, в който е била при конфискацията, защото е увеличен обема й и поради това, че тя е фигурирала в баланса на ищцовото дружество, за което с решение от 03.05.1997г. на Сливенски ОС е вписана промяна в регистрацията от ЕА. в А. , т.е. към момента на влизане в сила на изменението на ЗВСОНИ не е ЕТД с държавно имущество, съдилищата по същество са приели, че, предявеният иск за собственост е основателен и е уважен за частта от сградата, която касаторите са ползвали от 1992г., отдавали са под наем, включително и на ищеца и на други дружества, извършвали са разпоредителни сделки с нея.
Касационните жалби са постъпили в срок, изхождат от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение са, поради което съдът ги преценява като допустими. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Формулираните в касационните жалби основни материално правни въпроси са: когато сградата е строена върху съсобствено место от търговско дружество само на единия съсобственик без то да е апортирано кой е нейния собственик, с присъдата по ЗКПСННИ разрешава ли се със сила на присъдено нещо въпроса за собствеността върху конфискуваните имоти, налице ли е конкуренция на основания за одържавяване – ЗКПСННИ и ЗНЧМИП в тази хипотеза, или на основание присъдата се счита конфискуван целия имот, респективно кой е приложимия закон за реституцията му. Тези въпроси, поставени от касаторите са съществени, защото от отговора им зависи изхода от спора до колкото определят предпоставките за реституция и изводите за наличието, или липсата им за всеки от двамата наследодатели. Те обосновават допускането до касация с това, че тези съществени материално правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Съдът намира, че е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, тъй като по приложението на чл. 78 от ЗИСС /отм/, действащ при реализиране на материалните правоотношения, свързани възникване на съсобствеността и реализиране на строителството и налице ли са основание за изключване на приращението по действащия към онзи момент ТЗ, съдилищата, включително и ВКС не се е произнасял, т.е. няма актуална съдебна практика. Не е разглеждан и въпроса за действието на присъдата по ЗКПСННИ, ако с нея е конфискуван имот, който не е на осъдения. Тези въпроси макар да касаят приложението на текстове от отменени закони имат значение за правоприлагането сега при новите обществени отношения с оглед действието на реституционните закони, конкретно ЗВСОНИ в двете му редакции. Затова съдът приема, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на осн. чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Налице е и наведеното основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, до колкото касаторите твърдят нарушение на ТР № 6/2005г. на ОСГК, а по делото е ясно, че се касае за сграда, състояща се от две отделни помещения със самостоятелни входове, за която се твърди, че е допълнително пристроявана след одържавяването. Следователно и на това основание следва да се допусне до касация обжалваното решение.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.07.2008г., постановено по гр.д. № 48/2008г. на Сливенски окръжен съд по касационни жалби, подадени от Д. П. Т. и Ц. Б. М. и от Р. Л. Т. С. Д. П. и Е. Й. П..
Указва на Д. П. Т. и Ц. Б. М. да внесат държавна такса за касационно разглеждане на жалбата по същество по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в размер по 112 лв. и да представят квитанциите по делото.
Указва на Р. Л. Т. С. Д. П. и Е. Й. П. да внесат държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в размер на 221 лв. и да представят квитанцията по делото.
При неизпълнение на горното указание, касационната жалба на не изпълнилият го ще бъде върната.
След внасяне на определените държавни такси, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: