Р Е Ш Е Н И Е
№ 397
София, 12.05.2010г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, състав на четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на трети май, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря Ю.Георгиева
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр. дело № 114 / 2010г. по описа на ВКС
Производството е по пар.2, ал.12 ГПК във вр. с чл.231, ал.1, б.”в” ГПК/отм/.
Делото е образувано по повод подадената молба от И. А. А. на 04.02.2008г. за отмяна на основание чл.231, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ на влязло в сила решение от 18.10.2007г. по гр.д. №605/2007г. на Великотърновски ОС, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Молителката поддържа, че решението е основано на неистински документ, което е основание за отмяна на влязлото в сила решение по смисъла на чл.231, ал.1, б.”в” ГПК/отм./.
Ответникът О. Г. О., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че молбата е неоснователна, тъй като не се е налице соченото в нея основание- а именно, решението да постановено въз основа на документ признат по надлежния ред за подправен.
Молбата е подадена в срока по чл. 232, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, като обсъди оплакванията на молителката и като провери данните по делото, намира следното:
Молбата е неоснователна.
С атакуваното решение е отхвърлен иск с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване за установено правото на наследниците на А. Д. К. да си възстановят собственост върху земеделска земя в землището на гр. Г., от 11,4дка, тъй като е установено по делото, че в представения нот.акт №80/1913г. като собственик на тези земеделски земи е посочена А. К.
В молбата си молителката поддържа, че пред въззивната инстанция е приета като доказателство Декларация за идентичност на лице с различни имена съставена по нейни данни, в която тя е декларирала, че името на А. Д. К. е на лице, носещо и имената А. В. К. и А. Д. К. Молителката поддържа, че съдът не е съобразил тази декларация и е постановил незаконосъобразно решение. Позовава се на основание за отмяна по чл.231, ал.1, б.”в” ГПК/отм./, без да представя доказателства в подкрепа на твърдението си.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че молбата за отмяна е неоснователна. За да може да се допусне отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 231, буква „в“ ГПК, необходимо е същото да е основано на документ, който по съдебен ред с признат за подправен, или пък да е основано на постановление на съд или друго държавно учреждение, което впоследствие да е отменено. Документът, за който се говори в разпоредбата на чл. 231, буква „в“ ГПК, може да бъде както частен, така и официален. Освен това обаче необходимо е документът да бъде признат за подправен по съдебен ред. Това значи, че за същото обстоятелство следва да има влязла в сила присъда на наказателния съд или пък установително съдебно решение, когато съществуват условия за издаване на такова. В конкретния случай обаче не се поддържа, че приет като доказателство по делото документ, на който се основава решението, е признат за неистински по надлежния съдебен ред. Затова молбата за отмяна не може да бъде основателна на соченото в разпоредбата на чл. 231, буква „в“ ГПК основание.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
Р Е Ш И :
О СТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на И. А. А. за отмяна на основание чл.231, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ от 04.02.2008г., на влязло в сила решение от 18.10.2007г. по гр.д. №605/2007г. на Великотърновски ОС .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: