Р Е Ш Е Н И Е
№ 397
София, 23 октомври 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на девети октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
наказателно дело № 386/2008 година.
Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимите И. Д. К. и Г. М. К. против въззивна присъда № 162 от 12.06.2008 год. по внохд № 146/2008 год. на Русенския окръжен съд.
Развива се довода за нарушение на материалния закон като се изтъква, че въззивният съд погрешно е тълкувал понятията ”склад”, поради което неправомерно е ангажирал наказателната отговорност на подсъдимите по състава на чл. 234, ал. 2, т. 2 НК. Иска се отмяна на съдебния акт и оправдаване на подсъдимите.
В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимите поддържа касационната им жалба по изложените в нея доводи.
Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище, че жалбата е неоснователна и присъдата следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347 НПК, за да се произнесе, съобрази следното:
С присъда № 162 от 12.06.2008 год. по внохд № 146/2008 год. Русенският окръжен съд е отменил присъда № 43/03.04.2008 год. по нохд № 291/2008 год. по описа на Русенския районен съд и вместо нея е постановил нова, с която признал подсъдимите И. Д. К. и Г. М. К. за виновни в това, че на 07.08.2007 год. в с. П., обл. Русе, в съучастие като съизвършители, държали на склад акцизни стоки без бандерол-цигари “RYM”-80ММ, бели с маркировка”ALGERIE”-257 кутии,цигари”LM”-100мм-110 кутии, цигари “Карелия Слимс”-20 кутии, всичко на обща стойност 699лв., като такъв се изисква по закон-чл. 25, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, като случаят е немаловажен и деянието е извършено от две лица, сговорили се предварително за това, поради което и на основание чл. 234, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 НК са осъдени на по една година лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от по три години за всеки от подсъдимите.
Веществените доказателства-цигарите, предмет на престъплението, на основание чл. 234, ал. 3 от НК, са отнети в полза на държавата.
Въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
На 07.08.2007 год. с лек автомобил “Мерцедес” с рег. № Р* подсъдимите И. Д. К. и Г. М. К. пътували от Русе към с. П., обл. Русенска. След като приближили до края на селото отишли до склад, собственост на св. Л. От там подсъдимите закупили цигари без бандерол/посочени в мотивите на присъдата по вид и количество/, които натоварили в багажното отделение на автомобила. Междувременно двамата били забелязани от свид. Пламен П. началник на ГПУ-Русе, които знаел, че са криминално проявени и се усъмнил в поведението им. Затова, той възложил на подчинените си –свидетелите П. П. и В. П. да извършат проверка на “Мерцедеса”-а. Със съдействието на служители от ОДП-Русе автомобилът бил спрян на входа на гр. Р., откъм гр. С.. При извършената проверка в багажното отделение на автомобила били открити цигари без бандерол, които били иззети от полицейските служители.
При приетите за установени фактически положения, които с оглед на ограничителните касационни основания по чл. 348 НПК не подлежат на касационен контрол, правната квалификация на деянието по чл. 234, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 НК, е законосъобразна.становените данни от преките доказателствени източници, каквито са показанията на свидетелите Пл. П. , П. П. , В. П. , Л. П. , подкрепени и допълнени с данните от съдебно-ценовото заключение и приложените писмени доказателства, при спазване процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са мотивирали решаващите съдилища да приемат, че при подробно описаните обстоятелства и начин, двамата подсъдими са осъществили от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление.
След като са спазени всички процесуални гаранции за правото им на защита, няма никакво основание за контролиране по касационен ред на вътрешното убеждение на съдилищата при вземане на решения по съществото на делото. В случая, същото е изградено на основата на обективно всестранно и пълно изследване на безпротиворечивите данни от всички доказателствени средства. Наличните противоречия между обясненията на подсъдимите и показанията на разпитаните свидетели са били обсъдени съобразно предписанията на чл. 305, ал. 3 НПК, като действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. Достоверността им е била преценявана на базата на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне помежду им. Всички те, с изключение обясненията на подсъдимите, са взаимно допълващи се, кореспондиращи помежду си и в своята съвкупност водят до установяване на едни и същи обстоятелства, налагащи единствено възможния извод, че подсъдимите К. и К. са автори на инкриминираното деяние.
Въззивната присъда не е в противоречие с тълкуване на понятието “склад” употребено в състава на чл. 234, ал. 1 НК и с цитираното в касационната жалба решение № 141 от 13.03.2000 год. по н.д. № 66/2000 год. на ВКС, второ н.о., според което: ”Под понятието “склад”, следва да се разбира всяко помещение, в което се съхраняват вещи със стоков характер”. Действително, багажното отделение на автомобила като неделима част от него е с основно предназначение за превозване на движими вещи, но това не изключва възможността то същевременно, да бъде по смисъла на чл. 234, ал. 1 НК “склад”, в който да се съхраняват вещи със стоков характер /в случая акцизни стоки без бандерол/, върху които подсъдимите са установили фактическа власт.
С оглед на всичко изложено, настоящата инстанция счита, че касационната жалба на подсъдимите И. Д. К. и Г. М. К. е неоснователна, поради което въззивната присъда следва да бъде оставено в сила.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на Република България, трето н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 162 от 12.06.2008 год. по внохд № 146/2008 год. на Русенския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: