5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
София, 23.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 210 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], [населено място] против въззивното определение на Бургаския окръжен съд № 77 от 06.01.2011 год., постановено по ч.гр.д.№ 3/2011 год., с което е потвърдено разпореждането на Несебърския районен съд № 1 194 от 11. 12.2010 год., по ч.гр.д.№ 134е4/2010 год. за отхвърляне заявлението на Банката- частен жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници [фирма], гр. Н. и ЕТ Н. К. Г., упражняващ търговска дейност под фирма „НК-Н. Г.”, гр.П. за сумите: 107 000 евро, произтичаща от неизплатено задължение по договор за кредит № 030-53/21.11.2007 год. с анекси: №050-17/30.09.2008 год.; № 050-42/24.06.2009 год.; № 050-93/30.10.2009 год. и договор за встъпване в дълг № 050-93/02.11.2009 год.; 4 287 евро, представляваща просрочена редовна лихва за периода 06.07.2007 год.- 31.01.2010 год.; 17 343.78 евро – просрочена наказателна лихва за периода 01.10.2009 год.- 09. 12. 2010 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението- 10.12.2010 год. до окончателно изплащане на вземането в неговия общ размер, както и деловодните разноски – 5 031.63 лв. държавна такса за заповедното производство и 2 966 лв. юрисконсултско възнаграждение.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.Жалбоподателят поддържа, че доколкото законодателят не е поставил специални изисквания за вида, формата и съдържанието на извлечението от счетоводните книги, като основание за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в хипотезата на чл.217, т.2 ГПК, то представеният от него документ, удостоверяващ вземането му към солидарните длъжници е редовен от външна страна, поради което не са налице предпоставките на чл.411, ал.2, т.1 ГПК, обуславящи законосъобразност на отказа за издаване на заповед за изпълнение. Допълнително в тази вр. са развити и доводи относно изискуемостта на цялото заявено вземане, с оглед крайния срок за издължаване на кредита, предхождащ датата на подаване на заявлението.
Частният жалбоподател възразява и срещу правилността на извода на въззивния съд, относно кръга на лицата, оправомощени да подписват документа по чл.417, т.2 ГПК.
Касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, като в изложението на основанията за достъп до касационен контрол липсва прецизно формулиран конкретен въпрос на процесуалното и/ или материално право, по отношение на който да са налице поддържаните селективни критерии.
Доколкото, обаче, значимите за изхода на делото правни въпроси могат да бъдат доуточнени от настоящата инстанция в съответствие с постановките в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год., то следва да се приеме, че поддържаното от жалбоподателя противоречие със задължителната съдебна практика и практиката на съдилищата е по отношение на разрешените от въззивния съд и обусловили крайния правен резултат по делото въпроси на процесуалното право – за обхвата на извършваната от съда проверка относно редовността от външна страна на представения в хипотезата на чл.417, т.2 ГПК документ, представляващ несъдебно изпълнително основание и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, както и за доказателствената сила на извлечението от счетоводните книги на Банката- кредитор.
Като израз на визираното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК са посочени определения на ВКС: № 264/ 07.05.2009 год., по ч.т.д.№ 210/ 2009 год. на І-во т.о. и № 118/24.02.2009 год., по ч.т.д.№ 25/2009 год. на ІІ-ро т.о., а на това по т.2 – определения на СГС: от 06.02.2009 год., по гр.д.№ 5592/2008 год. ; от 25.02.2009 год., по гр.д.№ 1443/2009 год.; от 27.04.2009 год., по гр.д.№ 3539/2009 год. и на Великотърновския окръжен съд по гр.д.№ 550/2008 год..
Ответната по частната касационна жалба страна не е заявила отговор в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно, поради следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че приложеното извлечение от счетоводните книги на кредитора е нередовен от външна страна документ и неудостоверява подлежащо на изпълнение притезание, поради отсъствие на посочено в него име на съставилото документа лице, както и че последното попада в кръга на изброените от чл.11 ЗСч лица.
Изложени са в тази вр. съображения, че за да е налице годно изпълнително основание по см. на чл.417, т.2 ГПК е необходимо извлечението от счетоводните книги на Банката – заявител, приложено със заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист да съдържа минималните изисквания, въведени от ЗСч за съдържанието на един първичен счетоводен документ и доколкото за конкретните размери на просрочената главница и претендирани лихви не се съдържат данни в приложените договор за банков кредит и отделни анекси към него, то същите нямат правната характеристика на документ по см. на чл.417, т.2 ГПК.
Следователно решаващите мотиви, съдържащи се в съобразителната част на обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че разрешените от въззивния съд въпроси, като релевантни за изхода на делото, попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което главна обща предпоставка за допускане не касационното обжалване е доказана.
Неоснователно е позоваването на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
По поставените от касатора правни въпроси наистина има създадена задължителна съдебна практика, която е обективирана освен в цитираното и приложено в препис определение на І-во т.о. на ВКС № 264 от 07.5.2009 год., по ч.т.д.№ 210/2009 год., така и в служебно известните на настоящия съдебен състав определения на ВКС, постановени по реда на действащия ГПК: № 461/28.06.2010 год., по ч.т.д.№ 272/2010 год.; № 538/20.07.2010 год., по ч.т.д.№506/2010 год.; № 426/16.07.2009 год., по ч.т.д.№ 332/2009 год. и много други, но обстоятелството, че даденото от БОС разрешение, според което в представения от Банката-кредитор документ –извлечение от сметката по партидата на длъжника, трябва да има достатъчна яснота не само относно размера на дълга и длъжника, но и за начина на погасяването му, за отделните падежи, размера на непогасената част и периода за който се отнася относно изискуемостта на вземането е в пълно съгласие със същата обосновава правен извод, че в случая допълнителната предпоставка за допускане на касационното обжалване –визирания критерия за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, на който страната се позовава, не е осъществена.
В тази вр. следва да бъде споделено и изразеното от въззивния съд разбиране, съответстващо на последователната практика на ВКС,израз на която е и определение № 264/07.05.2009 год., по ч.т.д.№ 210/2009 год. на І-во т.о. на ВКС, че доколкото наличието на предпоставките за допускане на незабавно изпълнение в хипотезата на чл.217, т.2 ГПК следва да се преценяват с оглед редовността от външна страна на извлечението от счетоводните сметки, а не от договора, то същото трябва да е изготвено от надлежно оправомощено да представлява Банката- заявител, лице. Затова и липсата на данни за последното е едно от основанията на съда да откаже издаване на заповед за незабавно изпълнение.
В този смисъл различния правен резултат, който е постановен в определение № 264 от 7.05.2009 г., по ч. т. дело № 210/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о. е обусловен от различните, спрямо разглеждания случай, конкретни данни, съдържащи се в документа – извлечение от счетоводните книги за настъпилата изискуемост на вземането на заявителя, поради което не е налице визираното противоречие със задължителната съдебна практика.
С постановеното определение № 118/24.02.2009 г., по ч. т. дело № 25/ 2009 год. състав на ТК на ВКС, II т. о. е оставил в сила обжалваното въззивно определение, по съображения, че по делото не е установена изискуемостта на вземането банката за м. VII. 2008 г., което е задължително условие за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 418, ал. 2 ГПК, в какъвто смисъл е и разрешението, дадено от БОС.
Що се касае до цитираните съдебни актове на СГС, с оглед наличие на противоречие по см. на чл.280, ал.1 т.2 ГПК, то те не следва да бъдат обсъждани, тъй като при съществуване на задължителна съдебна практика на ВКС по поставения правен въпрос, приложението на сочения критерий за селекция е въобще изключено.
Не е налице и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Освен, че същото не е аргументирано по начин, съответстващ на задължителните разяснения, дадени в т.4 на ТР №1/19.02.201 год. на ОСГТК на ВКС за вложеното в него съдържание, то при създадена задължителна съдебна практика по формулирания конкретен правен въпрос, както и практика на съдилищата в страната, която е и цитирана от частния касатор, соченото основание не може да намери приложение, щом липсва необходимост същата да бъде изоставена, за да бъде възприета нова, осъвременена, каквито доводи не са наведени с частната жалба.
Водим от изложените съображения настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Бургаския окръжен съд № 77 от 06.01.2011 год., постановено по ч. гр. д. № 3/2011 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: