О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
С. 26.04.2011
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 257/2010 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 383 от 20.07.2009 г. по в.гр.д. № 1180/08 г. на Благоевградския окръжен съд, поправено с решение № 512 от 28.10.2009 г., е отменено решение № 243 от 14.08.2008 г. по гр.д. № 529/07 г. по описа на Районен съд Петрич и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на Ф. С. М., П. С. Г. и М. С. М., че И. Г. М. и М. И. М., починали в хода на делото и заместени от своите наследници Г. И. М., В. И. В., В. И. С. и З. И. Х., са собственици по давност на ? ид. част от УПИ VІІ – 86 в кв. ХV по плана на[населено място] поле и на първия жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в северозападната част на имота; отменен е нотариален акт № 22, т.І, нот. дело № 34/83 г., издаден по обстоятелствена проверка, в частта, с която С. И. М. е признат за собственик по давност за над ? ид. част от парцел ІІ, кв.4 по плана на[населено място] поле и по отношение на първия жилищен етаж от жилищната сграда, отхвърлено е искането за отмяна на нотариален акт № 59, т.І, нот. дело № 226/2006 г.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. И. С. в качеството му на пълномощник на Ф. С. М., П. С. Г. и М. С. М.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: относно задължението на съда при противоречиви гласни доказателства да аргументира защо кредитира едни и не възприема други; при промяна в регулационния статут на имота след завеждане на делото да остави исковата молба без движение и да даде указания за съобразяване на иска с актуалния регулационен план и относно задължението на съда да приложи разпоредбата на чл. 10, ал.1 ЗН предвид настъпилото в хода на делото правоприемство, като съобрази, че двама от ответниците се явяват наследници на ищците по заместване. По първия въпрос се позовават на решение № 70 от 03.11.1980 г. по гр.д. № 65/80 г. на ОСГК, решение № 87 от 04.09.1958 г. по гр.д. № 55/58 ОСГК. По втория въпрос се позовават на практиката, изразена в решение № 690 от 19.04.1999 г. по гр.д. № 74/99 г. на V г.о., решение № 1198 от 05.02.2009 г. по гр.д. № 4955/07 г., а по третия – решение № 236 от 03.05.1994 г. по гр.д. № 124/95 г. на І г.о. на ВС.
В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация З. Х. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че процесното дворно място е било собственост на Г. С. М., баща на първоначалния ищец И. Г. М.. В имота е имало построена стара кирпичена къща. През 1966 г. на името на Г. С. М. са били издадени разрешение за строеж и протокол за определяне на строителна линия и ниво за построяване на жилищна сграда в североизточната част на парцела. След построяването й в нея се нанесло да живее семейството на И. М.. През 1968 г. на името на Г. С. М. били издадени строителни книжа за построяване на втора жилищна сграда в северозападната част на парцела. Когато била завършена, семейството на И. М. се преместило в новата къща, а в първата останал да живее със семейството си неговият син Г. И. М.. На втория етаж от новата къща се настанил синът С. М. със семейството си, а родителите И. и М. М. живяли на първия жилищен етаж. През 1983 г. С. И. М. се снабдил с нотариален акт за собственост на основание давностно владение на ? ид.част от дворното място, съставляващо парцел ІІ в кв.4 по плана на[населено място] поле, ведно с построената в него североизточна жилищна сграда. На същата дата другият брат – Г. И. М. бил признат за собственик по давностно владение на другата ? ид. част от дворното място и на построената в него югоизточна сграда.
Към момента на предявяване на иска дворното място е съставлявало УПИ VІІ- 86 в кв. 15 по плана на селото с площ от 1100 кв.м. След завеждане на делото със заповед № І-С-427 от 08.11.2007 г. на Кмета на [община] от дворното място са образувани два нови имота- УПИ VІІ- 86 с площ 550 кв.м., в който се намира процесната сграда и УПИ ІХ-86 с площ 550 кв.м.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че от построяване на североизточната сграда до смъртта си ищците са упражнявали фактическа власт върху първия жилищен етаж за себе си и са придобили правото на собственост върху него по давност, както и правото на собственост върху съответната идеална част от дворното място. Ответниците не са осъществявали владелчески действия по отношение на този етаж. Обстоятелството, че са посещавали и са посрещали гости на първия етаж е преценено от въззивния съд като нещо обичайно предвид близките родствени отношения на страните и това, че съжителстват в една сграда, а не като израз на намерение да своят имота за себе си.
Поставеният в изложението правен въпрос относно задължението на съда при противоречиви гласни доказателства да посочи мотивирано защо кредитира показанията на едни свидетели, а на други- не, не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата и на ВКС, обективирана в представените от касаторите решение № 70 от 03.11.1980 г. по гр.д. № 65/80 г. на ОСГК и решение № 87 от 04.09.1958 г. по гр.д. № 55/58 на ОСГК. В мотивите си съдът е посочил, че относно това дали ищците са узнали и кога, че наследодателят на ответниците С. М. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на цялата северозападна къща и ? ид. част от дворното място показанията на свидетелите на ищците и на ответниците са противоречиви. По – нататък е посочил защо приема, че факта на узнаването още през 1983 г. не е доказан по категоричен начин. С това въззивният съд е изпълнил задължението си да изложи съображенията си, поради които не кредитира показанията на определени свидетели.
Налице са предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по останалите два правни въпроса – как следва да процедира съдът при промяна в регулационния статут на имота след завеждане на делото и за необходимостта от съобразяване на наследствените права на страните когато част от наследниците на починалите ищци са ответници по делото. Така в решение № 1198 от 05.02.2009 г. по гр.д. № 4955/07 г. на ВКС, І г.о., е прието, че когато в хода на делото е настъпила промяна в индивидуализацията на имота, същата е следвало да намери отражение и в съдържанието на исковата молба въз основа на представена от ищеца скица от действуващия регулационен план, като за целта съдът е следвало да даде на ищеца по реда на чл. 100, ал.3 ГПК/ отм./ възможност да уточни предмета на спора като индивидуализира имота съобразно актуалното му регулационно положение. В случая в противоречие с тази практика, това не е било сторено.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 383 от 20.07.2009 г. по в.гр.д. № 1180/08 г. на Благоевградския окръжен съд, поправено с решение № 512 от 28.10.2009 г.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 30 лв. и представят доказателства за това в съда. При неизпълнение на горното указание касационната жалба подлежи на връщане.
След внасяне на определената държавна такса делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: