Р Е Ш Е Н И Е
№ 397
гр.София,04.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
със секретар АНИ ДАВИДОВА
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1746/2008 година
Производството е по чл. 218 а, във вр.с чл. 218 б, б. „в” ГПК /отм./, образувано по касационната жалба на М. М. Д., Д. М. Д., П. М. Кафасарова и Г. М. Д., всички от гр. Б. против решение № 271/15.01.2008 г. по гр.дело № 658/2007 г. на Бургаския окръжен съд. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, затова настояват за отмяната му.
Ответниците по касационната жалба Г. М. Д. от гр. Б. и О. П. , гр. П. не изразяват становище по нея.
Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218 в, ал. 1 и 2 ГПК /отм./, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение № 111/21.06.2007 г. по гр.дело № 9/2006 г. на П. районен съд, с което е отхвърлен установителния иск на собственост, по чл.97, ал.1 ГПК /отм./, касаещ процесните два: УПИ – І, с площ от 600 кв.м. и УПИ-ХХХ, с площ 830 кв.м., находящи се в кв.15 по плана на с. М., общ. П. , въззивният съд е споделил правните изводи за неговата неоснователност и недоказаност. Костатирано е по делото, че на ищците са реституирани собственици на земеделска земя, представляваща пасище – мера от 2.765 кв.м. в м.”Н”, землището на с. М., имот с № 0* с конкретни граници, определени съгласно влезлия в сила план за земеразделяне и влязлото в сила решение на ПК № 169/94 г. Позовавайки се на заключението на техническата експертиза и свидетелските показания, съдът е приел, че наследодателят на ищците е притежавал по отменения кадастрален и регулационен план на селото от 1933 г. имот № 74, с площ 5.5 дка в м.”Н” обработван от него до 1948 г., в който по действащия план от 1991 г. попада изцяло процесният УПИ – І и по-голяма част от процесния УПИ – ХХХ, с изключение на 8 кв.м., записани изцяло в разписния лист по действащия план на селото от 1991 г., като общинска частна собственост, с актове № 2901/16.06.2005 г., на основание чл.2 ал. 1 т. 2 ЗОбС.
При тази фактическа обстановка решаващият съд е приел, че ищците към настоящия момент не се легитимират с възстановено право на собственост върху процесните имоти, по реда на ЗСПЗЗ, върху бившата нива от 5.5 дка в м.”Н” в стари реални граници, върху която с влизане в сила на регулационния план от 1991 г. са ситуирани процесните два УПИ, поради което е обоснован правния извод за неоснователност и недоказаност на установителната претенция за собственост.
Касационният съд счете, че въззивното решение е правилно, защото е съобразено с материалния закон, правните изводи са обосновани при изяснена фактическа обстановка и при постановяването му не са нарушени съществени процесуални правила, които да налагат неговата отмяна.
Неоснователен е касационният довод за неправилно приложение на изискванията за възстановяване на правото на собственост върху процесните имоти, по реда на ЗСПЗЗ, защото по плана от 1933 г. имотът не е притежавал статут на земеделска земя.
Видно от представеното у-ние № 1/2006 г. по емлячната партида на общия наследодател на касаторите от 1949 г. имотът е записан, като нива от 5.5 дка. Касаторите са заявила пред ПК за възстановяване, със заявление от 29.02.1992 г. имота от 5.5 дка в м.”Н” именно, като нива. Данни, че процесните урегулирани по действащия план от 1991 г. и попадащи именно в бившата нива от 5.5 дка имоти не са били земеделска земя, а са имали селищен характер и върху тях касаторите са запазили в реални граници правото си на собственост не съществуват по делото, напротив всички доказателства по делото, включително и всички действия на касаторите във връзка със заявяването й и проведената процедура по възстановяването й, включително и тази по обжалване на отказа на ПК, по реда и условията на чл.14 ал. 3ЗСПЗЗ, установяват по категоричен начин земеделския статут на имота, за който са получили отказ от ПК да им бъде възстановен в реални граници.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. намира за неоснователна касационната жалба, която остави без уважение, затова
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 271/15.01.2008 год. по гр.дело № 658/2007 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ