7
7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№397
С., 07.11.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 6221 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Л. Л. чрез пълномощника й адвокат В. Т. против решение № 1468 от 16.07.2014 г., постановено по гр.д. № 1078 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Пловдив, въззивно отделение, V състав, с което е потвърдено решение № 4565/5.02.2014 г. по гр.д. № 10292/2013 г. на Районен съд-Пловдив, ХІV състав за отхвърляне на предявените от С. Л. Л. против Б. Д. Г. искове за преустановяване неоснователните действия на ответника, с които пречи на ищцата като собственик на първия жилищен етаж от жилищната сграда с идентификатор 56784.521.277.1 да упражнява правото си на ползване върху поземлен имот с идентификатор № 56784,521.277, както и за преустановяване на неоснователните действия на ответника, с които пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху ? ид.ч. от дворното място и правото си на собственост върху външните стени на етажа си, на дворната чешма, на водомера, просторите и трайните насаждения и на избата, като се осъди ответника да премахне телената ограда, ограждаща цялото дворно място зад входа на избата й от запад и зад входа на етажа й от изток, успоредно на улицата, с височина на оградата около 1.80 кв.м., както и да премахне за своя сметка улука с дължина около 1.20 м под стъпалото на стълбите към съществуващата отпреди на източната стена на сградата, както и да възстанови преградата от бетон и тухла, висока около 70 см и с дължина около 1.50 м, разположена в източната част на дворното място, успоредно на сградата, като продължение на съществуващата, както и да премахне поставените на нейните основи две бетонни стъпала, както и за осъждане на ответника да прекрати неоснователните си действия, с които й пречи да упражнява правото си на собственост върху таванското помещение с площ от 20 кв.м., заемащо югозапад-югоизточния ъгъл на жилищната сграда с идентификатор 56784.521.277.1, построена в поземлен имот с идентификатор 56784.521.277 с административен адрес: [населено място], у.”Б. З.” № 5, като и осигури достъп до стълбището към таванското й помещение и до самото таванско помещение чрез предаване на ключ, както и да й предаде собствеността и владението на таваското помещение с площ от 20 кв.м., заемащо югозапад-югоизточния ъгъл на жилищната сграда с идентификатор 56784.521.277.1, построена в поземлен имот с идентификатор 56784.521.277 с административен адрес: [населено място], у.”Б. З.” № 5.
Б. Д. Г. е подал отговор на касационната жалба чрез пълномощника си адвокат Н. А., в който оспорва допустимостта на касационното обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК, евентуално наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените разноски.
Настоящият съдебен състав констатира, че касационната жалба против въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по исковете с правно основание чл.109 ЗС и чл.108 ЗС по отношение на таванското помещение с площ от 20 кв.м., заемащо югозапад-югоизточния ъгъл на жилищната сграда с идентификатор 56784.521.277.1, построена в поземлен имот с идентификатор 56784.521.277 с административен адрес: [населено място], у.”Б. З.” № 5 е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: предявени са вещни искове и цената им се определя при условията на чл.69, ал.1, т.2 ГПК – от данъчната оценка, а в случай, че такава не е представена по делото – от пазарната им цена. В случая при предявяване на исковете ищцата е представила данъчна оценка на таванското помещение /лист 28 от първоинстанционното дело/ в размер на 2350 лв. и тази сума е посочила като цена на исковете за таванското помещение в молбата си от 30.07.2013 г. /лист 30 от първоинстанционното дело/. Тази цена на иска е приета от първоинстанционния съд и не е оспорена до първото по делото съдебно заседание, проведено на 20.11.2013 г. След като въззивното решение в тази част е постановено по искове с цена под определения в чл.280, ал.2 ГПК размер, то същото е влязло в сила с постановяването му.
Касационната жалба в останалата си част е процесуално допустима, тъй като цената на исковете по чл.109 ЗС по отношение ползването на дворното място, външните стени на собствения на ищцата първи етаж и входа към избата е над 5000 лв. – при предявяването им е представено удостоверение за данъчна оценка /лист 17 от първоинстанционното дело/ за имота на С. Л., правото си на собственост върху който защитава чрез негаторните искове, в размер на 43485 лв., поради което произнасянето на въззивния съд по тези искове подлежи на касационно обжалване.
При преценка налице ли са основания за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Ищцата е основала иска си на твърденията, че е собственик на ? ид.ч. от дворното място, придобито по давност чрез владение на праводателите й осъществявано от закупуването на първия жилищен етаж на 30.10.1968 г. и продължено от нея до 2012 г., когато ответникът чрез действията си я ограничил достъпа, евентуално, че като суперфициарен собственик има право да ползва и дворното място. Ответникът е оспорил иска с твърдения, че е собственик на дворното място, а ищцата като суперфициарен собственик има право да преминава през мястото само с цел достъп до жилището си и този й достъп не е ограничаван.
За да постанови решението си, въззивният съд е споделил изцяло мотивите на първоинстанционното решение, препращайки към тях на основание чл.272 ГПК и приемайки, че етажната собственост е възникнала през 1968 г, когато държавата е продала на праводателите на ищцата апартамента на първия етаж, като тогава са възникнали и общите части, изброени примерно в чл. 38 от ЗС. Земята не във всички случаи е обща част, тъй като собствеността върху етажи или части от тях може да бъде прехвърлена и без земята, а само с право на строеж – чл. 63, ал. 2 от ЗС. Именно такъв е и настоящия случай-собствеността върху първия етаж е прехвърлена без земята, която е останала в собственост на прехвърлителя Държавата, а впоследствие е била реституирана на основание чл.1, ал.1 ЗВСОНИ и по прехвърлителни сделки ответникът е придобил ? ид.ч. от дворното място, а останалата ? ид.ч. е собственост на трето за спора лице. .Тъй като с прехвърлянето на първия етаж с договора за покупко-продажба от 1968 г. не се прехвърля идеална част от правото на собственост върху земята, тя не придобива характеристиката на обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС. При това положение ищцата има право да ползва земята само доколкото това е необходимо за ползването на притежавания от нея обект от постройката – в случая жилището на първия етаж. В случаите на суперфициарна собственост отношенията между собственика на постройката и собственика на земята се уреждат по правилото на чл.64 ЗС. Правото на строеж дава възможност освен да се изгради сграда върху чужда земя, то и земята да бъде ползвана с оглед обслужването на сградата според нейното пред назначение, ако в акта за отстъпване на суперфицията не е уговорено друго, какъвто е и настоящия случай. Направен е извод, че ищцата има право да ползва такава част от дворното място, необходима за обслужването на сградата. Въз основа на СТЕ е прието, че достъпът до дворното място се осъществява през два входа откъм [улица], като входът обозначен с буква А на скица № 1 към СТЕ обслужва и двете страни и чрез него се осъществява достъп до дворното място и жилищната сграда и пред входа за жилището на ищцата, обозначен с буква В на скица № 1 към заключението има изградени 2 бр стъпала. Същите били изградени след като е била премахната част от тухлено бетонова ограда с височина 0,70 см и дължина около 1,40м, като на нейно място ответникът и признал в с.з. на 14.01.2014 г. че изпълнил оградна мрежа, означена с червена линия върху скицата, като по средата на оградата има обособен вход от две крила от по 1,20м ширина, който същият заключил. Достъпът до избеното помещение на ищцата се осъществява от входа от към улицата, обозначен с буква Д от заключението като телената ограда, ограждаща дворното място е зад входа за избата на ищцата. От този вход се осъществява достъп до вътрешността на дворното място и този достъп не е необходим за достъп до входа на жилището на ищцата, който се осъществява от другия съществуващ вход за дворното място и сградата, намиращ се в източната част на дворното място и обозначен с буква А на скицата към заключението От показанията на свидетеля Н. С. е прието за установено, че преди да бъде изградена решетката на западния вход достъпът до дворното място се е осъществявал от двата входа, като ищцата е имала достъп до целия двор, а след поставяне на решетката имала достъп само до входа на избата си, а от другия вход, обозначен с буква А на скицата към заключението имала достъп до къщата и двора. В западната част на дворното място има чешма с корито и водомер, простор-едно въже, завързано на винкелно желязо за бетоновия кол на южната част на асмалъка, до източната регулационна граница има обособена цветна алея, а водосточната тръба,обозначена с кафяв цвят върху скицата се намира пред първото стъпало на външното стълбище водещо до втория етаж на ответика.
При тези данни е прието, че не се установява, че посредством поставената от ответника ограда изпълнена с оградна мрежа ответникът пречи на достъпа на ищцата до нейния апартамент или общи части които по естеството си или по предназначение обслужват всички съсобственици е ЕС. Напротив установи се, че огражданието на дворното място от ответника по никакъв начин не пречи на ищцата да упражнява правото й да ползва дворното място за достъп до етажа и избеното й помещение.Не се установи също така по какъв начин премахнатата тухлено бетонна ограда съществувала на мястото на изградената от ответника оградна мрежа пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху притежаваното нея жилище. Счетено е, че определящо в случая е това, че правата на собственика на отделен обект в сградата по отношение на дворното място са такива по чл. 64 ЗС, а не права на собственик, поради което незастроената част от мястото не може се ползва за такива дейности, които биха лишили от съдържание правото на собственика на земята /в случая за създаване и поддържане на насаждения-цветя, асми, простиране ползване на дворната чешма и др. под./. Ограничаването на правата на собственика във възможността да ползва своя имот следва да произтича пряко или косвено от действията му, като във всички случаи с оглед на конкретните факти по делото следва да се прецени наличието на такова въздействие. Прието е, че в настоящия случай като се съобразят данните по делото за вида и характера на пречките, които изтъква ищцата, следва да се приеме, че такава зависимост липсва, и трудностите, които възникват за ищцата при осъществяване достъпа до имота й не са свързани с действията на ответника, който като собственик има право да иска имотът му да бъде ограден от всички страни. Не се установи ползването на цялото дворното място да е необходимо за достъп до притежавания от ищцата апартамент и избено помещение, поради което и ограниченият достъп не сочи на засегнато право на ползване. Приемането на противното означава да се осигури достъп до цялото дворно място като по този начин се ограничат необосновано правата на собственика на мястото.
По евентуалния иск, основан на твърдението, че ищцата е собственик на ? ид.ч. от дворното място са изложени съображения, че процесния имот е подлежал на възстановяване по реда на ЗВСОНИ и съответно по отношение на него е действала разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ (нова, в сила от 22.11.1997 г.), според която изтеклата до влизане в сила на тази разпоредба придобивна давност не се зачита и нова давност започва да тече от момента на влизане в сила на тази норма. Ищцата е суперфициарен собственик и затова не може да се позова на кратката придобивна давност по отношение на дворното място, тъй като не е налице годно правно основание,което да я направи собственик, а това е основната предпоставка по чл. 70, ал. 1 от ЗС. В случая следователно тази придобивна давност може да бъде само десетгодишна, поради което периода 1997 г. – 2004 г. не е достатъчен за придобиването по давност на ? ид част от дворното място, а и не са събрани доказателства по делото за осъществяваното от наследодателите на ищцата владение.
Изложени са и съображения, че като собственици на отделни обекти в сградата страните са собственици и на съответните ид. ч. от общите части на сградата, каквито се явяват улуците, стената и двете бетонни стъпала. Следователно ищцата е активно материално правно легитимира на да иска признаването и зачитането на правото й на собственост върху общите части от другия етажен собственик, но по делото не се установява чрез твърдяните от ищцата нарушения да се създават пречки за упражняване в пълен обем на правата й на собственик. От показанията на свидетеля Е. М. не се установява ответникът да ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на общите части на сградата-улуци стени и др
К. С. Л. Л. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросите: 1.Следва ли съдът изрично да се произнесе в мотивите на решението си за нищожност на административен акт, от който произтичат вещкни права?, 2. при потвърждаване на първоинстанционно решение може ли въззивният съд да препрати към мотивите на първоинстанционния, когато първоинстанционният не се е произнесъл по нищожност на административен акт от значение за спора? и 3. Може ли да се приеме за правопораждащ административен акт в вещни последици, на който няма отбелязване за влизането му сила? са изцяло неотносими в настоящия случай, по който възстановяване правото на собственост на един от праводателите на ответника е настъпило по силата на закона /ЗВСОНИ/ и по делото не е представен като доказателство административен акт с вещноправни последици.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и по въпроса: „Дворното място на сграда с повече от един етажи и собственици, служи ли за общо ползване, когато сградата и етажите нямат вход откъм улица”, обоснован с тезата на касатора, е терена не е самостоятелен, а принадлежност към сградата. Отговор на този въпрос е даден в практиката на ВКС по Решение № 481 от 25.05.2011 г. по гр.д.№ 979/09 г. на І г.о. и Решение № 59 от 12.03.2012 г. по гр.д.№ 911/11 г. на ІІ г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, според които дворното място е обща част на сградата, само доколкото принадлежи на всички етажни собственици, като изводите на въззивният съд съответстват на даденото тълкуване.
Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: „Собственикът на жилищен етаж от сграда има ли право на достъп до външните й стени като обща част и до съоръженията по тези външни стени?” и „Собственикът на жилище има ли право на достъп до избеното си помещение през дворното място, в което е сградата, когато избеното помещение няма вход от улица?”, тъй като отговорът им е свързан с необходимост от тълкуване на закона и по специално дали правото по чл.64 ЗС на суперфициарен собственик да ползва терена, доколкото това е необходимо за ползване на постройката според нейното предназначение, включва и право да има достъп до външните стени на постройката и до избеното си помещение чрез преминаване през двора.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх.№ 21993/1.08.2014 г., подадена от С. Л. Л. чрез адвокат В. Т. против решение № 1468 от 16.07.2014 г., постановено по гр.д. № 1078 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Пловдив, въззивно отделение, V състав в частта, с която са разгледани исковете с правно основание чл.109 ЗС и чл.108 ЗС по отношение на таванското помещение с площ от 20 кв.м., заемащо югозапад-югоизточния ъгъл на жилищната сграда с идентификатор 56784.521.277.1, построена в поземлен имот с идентификатор 56784.521.277 с административен адрес: [населено място], у.”Б. З.” № 5, като ПРЕКРАТЯВА настоящото гр.д. № 6221 по описа за 2014 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в тази част.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1468 от 16.07.2014 г., постановено по гр.д. № 1078 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Пловдив, въззивно отделение, V състав в останалата му част.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът С. Л. Л. да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 217.42 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му, а в частта, с която е допуснато касационно обжалване е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: