О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 398
София, 12.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 11 юли две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3194 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [община] против решение № 544 от 22.02.2013г., по гр.д.№ 1981/2011г. на Окръжен съд – Велико Търново с което е отменено решение № 418 от 03.08.2012г. по гр.д.№ 1981 /2011г. и вместо това са уважени предявените от И. С. С., Д. С. С., Б. Д. С., Д. Б. С. и А. Б. С. против касатора искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС. Касаторът е осъден да предаде владението на ищците – собственици върху 20 кв.м. в северозападната част от УПИ VІ-894 в кв.90 по плана на Г. О. и да премахне автобусната спирка, разположена на тази част от имота.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на материалния закон, защото съдът не е съобразил, че спирката попада извън имота на ищеца, защото не е приложена предходна регулация, която вече не може да се приложи – пар.8 ЗУТ, за допуснати процесуални нарушения, защото не е възприет без мотиви изводът на вещото лице, че спирката е извън имота и за необоснованост на решението.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика и формират противоречива такава. Първият въпрос е може ли съдът да не възприеме заключението на вещо лице без да се мотивира защо. Второ: може ли да се уважи иск за собственост ако ищеца не е доказал правото си на собственост.? Трето : при неприлагане на регулацията с изтичане на сроковете по пар.8 ЗЦУТ отпада отчуждителното действие на дворищната регулация и неправилно заснетите части от имоти на основание чл. 33, ал.1 З. остават собственост на лицата, на които са били. По този въпрос се твърди противоречие на въззивното решение с ТР № 3/1993г. на ВС. Четвърто: когато не се касае за придаваемо по регулация дворно место, приложим ли е пар. 8 ЗУТ.
Ответниците по касация не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до касационно обжалване и доказателствата по делото, намира следното:
С н.а. № 1443/1940г. А. К. купува дворно место от 500 кв.м. и дворно место от 1700 кв.м. Тази площ обхваща имоти 2110 и 2111 по плана от 1921г. В следващия план източната и западната част от тях са заснети като имоти 2194 и 2195. По ЗОЕГПНС от К. е отчуждено дворно место, съставляващо имот 2195, видно от заповед № Р-01-11-207/11.02.1993г. и заповед № Р и Б -66/08.02.1995г. / л. 68 и л. 69 от делото на РС/ Със заповед № 2367 от 18.04.1958г. са отчуждени от А. К. за обществено мероприятие на основание чл. 55 а от ЗПИНМ место от 700 кв.м., за които е съставен А. № 865. /л.65/. На 15.09.1982г. на Й. и Б. С. е продаден втория етаж от жилищната сграда в имота и ? ид.ч. от дворно место от 350 кв.м. /а не от 700 кв.м./ Другата ? ид.ч. от дворно место от 650 кв.м. е реституирана на наследници на К., които с н.а. № 217/01.04.2011г. продават възстановената им част от дворно место от 650 кв.м. на ищеца И. С..
По плана от 1957г. е предвидено предаване по регулация на 90 кв.м. от имот 2195 към п. VІІІ-2193. Регулацията за тази площ не е приложена. При действието на плана от 1857г. – преди ищците да придобият права върху имота на северозападната регулационна линия, но извън оградата на имота е трайно прекрепена към терена автобусна спирка от метална конструкция. По делото е представено у-ние № 686 от 20.02.1969г., че се отнемат от А. К. съсобствен с общината парцел VІІ-2195 за автобусна спирка 20 кв.м., като вместо обезщетение ще се увеличи частта на К..
По плана от 1988г. имот 2195 е заснет с пл.№ 894. Според заключението на СТЕ, този имот е грешно заснет защото е включен в терена на автобусната спирка, макар на место да е извън оградата, а спирката да е изградена преди повече от 10 години.
По сега действащия подробен устройствен план, одобрен 1998г. за имот 894 е отреден УПИ … в кв. 90, в който е отразена освен жилищната сграда с пристройка и автобусната спирка. Според заключението на СТЕ не е приложена регулацията към улицата и поради това е допусната грешка в плана. Според вещото лице спирката в действителност е в регулационните граници на парцела но попада извън материализираната масивна ограда.
РС е отхвърлил исковете, като е приел, че процесната площ от 20 кв.м. е извън имота на ищците и те не са нейни собственици, а няма доказателства и общината да я владее,или държи.
Възивната инстанция е формирала други правни изводи. Тя е приела, че терена от 20 кв.м. е част от имота на ищците, а ответната община не доказва придобивно основание, поради котето исковете са уважени.
По първия въпрос – може ли съдът да не възприеме заключението на СТЕ без да се мотивира защо, съдът е процедирал в противоречие със съдебната практика на ВКС, според която съдът може да не възприеме заключение на вещо лице, но следва да се мотивира защо.
Относим към спора е и втория въпрос – може ли да се уважи иск за собственост ако ищеца не е доказал правото си на собственост. Съдебната практика без противоречие и в съответствие с нормите на чл. 108 и 109 ЗС приема, че за да се уважат тези два иска следва ищецът да докаже правото си на собственост. Въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на спорната част от 20 кв.м. без да преценява дали тя е продадена на ищците С. през 1982г. и да бъде реституирана на наследници на А. К. по ЗВСОНИ, които са частни праводатели на ищците С.. По този въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
Третия въпрос – при неприлагане на регулацията с изтичане на сроковете по пар.8 ЗУТ отпада ли отчуждителното действие на дворищната регулация за неправилно заснетите части от имоти на основание чл. 33, ал.1 З., остават ли тези части собственост на лицата, на които са били и приложим ли е пар.8 от ЗУТ в този случай, не следва да се допуска касационно обжалвне, тъй като ако има предаване към улица от имот, който е бил лична собственост, е следвало да има отчуждаване за това обществено мероприятие. По делото не е извършвано отчуждаване на 20 кв.м.за улица, защото имот 2195 е бил отчужден първо по ЗОЕГПНС, а 700 кв.м. от имот 2194 са отчуждени от К. за обществено мероприятие и е отреден парцел по чл. 55а от ЗПИНМ, Следователно към момента на реализиране на строителството на автоспирката, терена под нея е бил държавна собственост. Не се касае за придаваемо по регулация место, поради което е неприложим пар.8 от ЗУТ. Затова по последните два въпроса не следва да се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 544 от 22.02.2013г., по гр.д.№ 1981/2011г. на Окръжен съд – Велико Търново по касационна жалба, подадена от [община].
Указва на касатора да внесе държавна такса в едноседмичен срок от съобщението в размер на 40 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: