Р Е Ш Е Н И Е
№ 398
София, 25 октомври 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 1456/2013 година.
Производството е образувано по общо искане от защитника на осъдените Б. З. Г. и К. М. С. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в сила присъда № 11 от 28.02.2013 год. по нохд № 665/2012год. на РС-Асеновград и на решение № 165 от 10.06.2013год. постановено по внохд № 604/2013год. на Пловдивския окръжен съд, с която тя е изменена, със сочени основания за това по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК. Доводите са насочени към дейността на съдилищата по оценката на събраните по делото доказателства и на правните изводи, които според защитата са незаконосъобразни. Развива се и оплакването за явна несправедливост на наложените на осъдените наказания.
Иска се отмяна на атакуваната присъда по реда на възобновяването и оправдаване на осъдените или при условията на алтернативност-връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Редовно призовани осъдените и защитника им не се явяват пред настоящата инстанция.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането, поради липсата на релевираните в него основания за възобновяване на делото.
За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното:
С присъда № 11 от 28.02.2013год. по нохд № 665/2012год. на Асеновградския районен съд подсъдимите Б. З. Г. и К. М. С. са признати за виновни в това, че на 01.02.2012год. в [населено място], в съучастие като съизвършители с Е. К. К. и И. П. П., са извършили непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост, поради което и на основание чл. 325, ал. 2 вр. ал.1, вр. чл.20, ал. 2 от НК и чл. 55, ал.1, т. 2, б. “б“ от НК, като всеки един от тях е осъден на „пробация”, включваща съвкупност от пробационни мерки, съобразно разпоредбата на чл. 42а, ал. 4, вр. ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1 от НК, със определен по чл. 42а, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК срок от по десет месеца, при задължително явяване и подписване на всеки един от подсъдимите пред съответния пробационен служител или определеното от него длъжностно лице в периодичност два пъти седмично, както и задължителни периодични срещи с пробационен служител за същия срок.
Подсъдимият Б. З. Г. е признат за виновен в това, че на 01.02.2012г. в [населено място], обл.Пловдивска, като длъжностно лице – охранител във фирма [фирма], по хулигански подбуди, е причинил на И. С. Ч. лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на кожата в областта на дясната вежда, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.2 и т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК и чл. 55, ал.1,т.2, б.“б“ и ал.3 от НК е осъден на „пробация” съобразно разпоредбата на чл. 42а, ал. 4, вр. ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1 от НК при определен осеммесечен срок за задължителна регистрация по настоящ адрес и изпълнение чрез явяване и подписване пред съответния пробационен служител или определеното от него длъжностно лице в периодичност два пъти седмично до изтичане на определения срок, както и задължителни периодични срещи с пробационен служител за същия срок.
Подсъдимият К. М. С. е признат за виновен в това, че на 01.02.2012г. в [населено място], обл.Пловдивска, като длъжностно лице – охранител във фирма [фирма], по хулигански подбуди, е причинил на Г. П. М. лека телесна повреда, изразяваща се в две разкъсно-контузни рани на кожата на главата с травматични отоци под тях, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.2 и т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК и чл. 55, ал.1,т.2, б.“б“ и ал.3 от НК е осъден на „пробация”, съобразно разпоредбата на чл. 42а, ал. 4, вр. ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1 от НК при определен десетмесечен срок за задължителна регистрация по настоящ адрес и изпълнение чрез явяване и подписване пред съответния пробационен служител или определеното от него длъжностно лице в периодичност два пъти седмично до изтичане на определения срок, както и задължителни периодични срещи с пробационен служител за същия срок.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е наложил на Б. З. Г. и К. М. С. едно общо най-тежко наказание измежду така наложените им по-горе наказания, а именно: наказание „пробация” с пробационни мерки, определени съобразно разпоредбата на чл. 42а, ал. 4, вр. ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1 от НК за срок от осем месеца-за първия и десет месеца –за втория от тях, като на основание чл. 59, ал. 2, във вр. ал. 1,т. 1 от НК от наказанията им е приспаднато времето, пред което двамата са били задържани по реда на ЗМВР.
Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски и е осъдил подсъдимите да ги заплатят поравно.
С решение № 165 от 10.06.2013 год. по внохд № 604/2013 год. Пловдивският окръжен съд е изменил присъдата по отношение на четиримата подсъдими, като е преквалифицирал деянието по чл.325, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК в такова по чл. 325, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 1 от НК, а Г. и С. са оправдани по квалификацията „хулигански подбуди” по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК.
На основание чл. 78а, ал. 1 от НК подсъдимите Е. К. К. и И. П. П. са освободени от наказателна отговорност и са им наложени съответните административни наказания.
Присъдата в останалата й част е потвърдена.
Искането на осъдените за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено на основание чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт, но по същество е неоснователно.
От фактическа страна Районният съд е приел за установено следното: Осъдените Б. З. Г., К. М. С., Е. К. К. и И. П. П. работили като охранители във фирма [фирма] [населено място] с трудов договор и длъжностна характеристика, обуславяща качеството им на „длъжностни лица” по смисъла на чл. 93, т. 1 б.”б” от НК. Един от охраняваните от фирмата обекти бил кафе-аперитив „С.” в [населено място]. На 01.02.2012 г. св. И. С. Ч. и негови приятели празнували „С. Т. З.” и употребил значително количество алкохол. Привечер решили да посетят аперитив „С.“, където барманка била св. Д. Г. П.. В заведението Ч. и приятелите му продължили да пият като към 19.30 ч. решили да си тръгват, но на компанията не й достигнали пари да си платят цялата сметка и по този повод между Ч. и П. възникнало спречкване. Последната не възразила да й платят и на другия ден, но поискала да й оставят в залог някаква вещ и взела раницата на свидетеля Д. П., за което Ч. не разбрал. След като напуснали заведението между свидетелите от компанията на Ч. станало въпрос за раницата на П.. Ч. решил да я вземе и се върнал обратно в заведението. Там той поискал обяснение от П. защо е взела раницата в залог и тя отговорила, че ще я върне, когато оправят сметката. Свидетелят се развикал и започнал да я обижда. Барманката не му останала длъжна и също му отвърнала с обиди, след което посочила сепаре, където седели приятелят й К. А., заедно със свидетелите В. Загорлиев и Г. Пожарлиев и му казала да се разправя с него. Те от своя страна станали и Ч. ги възприел като заплаха, поради което внезапно нанесъл удар с юмрук в лицето св. Пожарлиев. В същото време в заведението влезли приятелите на Ч.- свидетелите А. Р., Д. П. и Г. М., които възпрели Ч. и го приканили да си тръгват. Агресивното поведение на Ч. продължило още малко време, през което бутнал една от масите и прекатурил един стол и това му поведение принудило барманката да натисне паник-бутона, като сигналът бил приет от оператора на [фирма]. Били изпратени два дежурни автопатрула в състав подсъдимите Б. З. Г. – Е. К. К. и К. М. С.-И. П. П.. Охранителите се забавили около три минути и когато пристигнали в кафенето разправията била приключила като свидетелите А. Р., Д. П. и Г. М. се намирали непосредствено отпред, а Ч. на входа на заведението. Четиримата охранители влезли в обекта и след кратък разговор с П. се насочили към Ч., който се обърнал и им казал, че той е виновен за скандала. Охранителите го предупредили, че ако не излезе навън, ще употребят сила, на което предупреждение Ч. не реагирал, което било възприето като неподчинение и поради това устремно се насочили към него. Свидетелят М. предложил на охранителите да повикат полиция, но те не му обърнали внимание, а избутали навън М., Р. и Ч., като на последния подсъдимият Г. нанесъл силен юмручен удар в областта на дясната вежда, която се разцепила и отворила кървяща рана. Ч. се опитал да се отбранява, доколкото е възможно. Съпротивата му ожесточила четиримата подсъдими, които го свалили на земята и започнали да го ритат по тялото и да го удрят като някои от тях използвали и палки. Свидетелят Р. се опитал да се намеси, за да преустановят побоя над Ч., но бил повален на земята от един от подсъдимите, които го предупредили да не се намесва. От своя страна свидетелят М. също решил да помогне на Ч., при което бутнал с ръце един от охранителите. Опитал се да хване Ч. под мишниците, за да го изправи. Това предизвикало реакцията на подс.К. С., който с палка в ръка се приближил зад свидетеля и му нанесъл два силни удара в областта на тила. Останалите подсъдими също се включили и свалили св.М. на земята, удряйки го с ритници и палки. Малко след това, подс. Г. го изправил и опрял с лице към капака на една от служебните коли на охранителната фирма. Докато и траел побоят над М., подс. П. сложил белезници на ръцете на Ч.. Междувременно, сигнал за скандала бил подаден и в РПУ-А., като на място за изясняване на случая пристигнали полицейски служители и след като установили, че свидетелите Ч. и М. са с видими следи от нанесен побой, извикали кола на Спешна помощ, която ги откарала в Болницата в А.. От заключението на СМЕ съдът установил, че на пострадалия Ч. е била нанесена разкъсно-контузна рана на кожата в областта на дясната вежда, което увреждане е причинило разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, по смисъла на чл.130 ал.1 НК. По отношение на пострадалия М. също е установено, че от нанесения му побой получил две разкъсно-контузни рани на кожата на главата с травматични отоци под тях, кръвонасядания на кожата на гърба и на левия лакът. Първата травма е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, по смисъла на чл. 130 ал.1 НК, а останалите увреждания са причинили болка и страдание, без разстройство на здравето по смисъла на чл. 130 ал. 2 НК, което увреждане се поглъща от правната квалификация на чл. 130, ал. 1 от НК.
За да възприе изложените фактически положения, съдът правилно се е доверил на показанията на разпитаните по делото свидетели, писмените доказателства и заключенията на съдебно-медицинските експертизи и частично, от обясненията на четиримата подсъдими.
В изпълнение на задълженията си по чл. 305, ал. 3 от НПК Асеновградският районен съд е направил внимателен и прецизен анализ на всички доказателства и доказателствени средства и като е отчел съществуващите между тях противоречия, е изложил убедителни съображения защо приема едни от тях, а други отхвърля.
Постановената първоинстанционна присъда е законосъобразна, като съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, като доказателствата са ценени в съответствие с действителното им съдържание, а не превратно и в разрез с правилата на формалната логика.
При извършената от настоящата инстанция проверка се констатира, че в процесуалната дейност на въззивния съд по установяване на обстоятелствата от предмета на доказване, също не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла вложен в чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, към които разпоредби препраща чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Заявените от осъдените основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т . 1 и 2 НПК се подкрепят с доводи, които по същество представляват собствен анализ на доказателствената съвкупност и се правят различени от съдилищата изводи, които по-скоро са относими към обосноваността на фактическите констатации на въззивния съд, но оплакването за необоснованост не е в обхвата на касационния контрол.
Неоснователно е оплакването, че въззивният съд не е изследвал пълно, точно и детайлно фактическата обстановка и не е отговорил на възражението за съставомерността на двете инкриминирани от прокуратурата деяния. Напротив, по реда на чл. 313 и чл. 314 НПК въззивния съд е проверил изцяло правилността на присъдата, като вътрешното му убеждение е изградено на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Видно от изложените мотиви към решението – стр. 6-11, П. окръжен /както и Асеновградският районен съд/ е направил пълен разбор на противоречивите данни от гласните доказателствени средства и точно е посочил, на кои се дава вяра и на кои не, и от кои се изграждат изводите за виновността на осъдените. Изложени са съображения относно твърденията във въззивните им жалби за незаконосъобразност на присъдата и по довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Обсъдена е била позицията на осъдените и защитата им и са посочени основанията, поради които не се възприема.
Корекцията на присъдата по правната квалификация на деянието по чл. 325 от НК въззивния съд е съобразил с ръководните указания дадени в Постановление № 2/1974 г. на Пленума на ВС и законосъобразно я изменил в частта по обвинението по чл. 325, ал. 2 от НК като го е преквалифицирал в такова по чл. 325, ал. 1 от НК, поради обективно установеното, че то не се е отличавало с изключителна дързост. Верни са и правните изводи на същата съдебна инстанция, че в случая, Г. и С., в качествата си на длъжностни лица, при и по повод изпълнение на службата си са причинили умишлено леките телесни повреди-съответно първият- на пострадалия Ч., а вторият- на пострадалия М. не по хулигански подбуди, а по изцяло личен мотив – да „въздадат”, според техните разбирания, справедливост спрямо Ч., който пак според тях, не им се е подчинил и е бил виновник за станалия скандал, а след това и по отношение на М., който се е притекъл на помощ на приятеля си, поради което законосъобразно ги е оправдал по квалифициращия признак на т. 12, ал. 1, на чл. 131а от НК.
Възражението от страна на защитата, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като не е изписал текстово в диспозитива на присъдата всички елементи от състава на престъплението по чл. 131, ал. 1 т. 2 от НК и по-конкретно – „при и по повод изпълнение на служба“, а го е посочил само цифрово/ с довода, че е налице противоречие между диспозитива и мотивите/, въззивният съд е отхвърлил като неоснователно. В тази насока са изложени обоснованите и правилни съображения, че действително, подсъдимите Г. и С. са признати за виновни и осъдени по чл. 131, ал. 1, т. 2 от НК за причиняване на леки телесни повреди в качеството им на длъжностни лица, без текстово да е отразено, че са извършили деянието „при и по повод изпълнение на службата”, но това не им е попречило да разберат смисъла и съдържанието на присъдата и да се приеме, че е било ограничено или нарушено правото на защита, тъй като в мотивите към присъдата съдът и текстово е посочил всички обективни и субективни страни от състава на престъплението и квалифициращите признаци, които го изпълват.
По довода за явна несправедливост на наложените наказания
Настоящата инстанция счита, че и това възражение с искане за намаляване размера на наказанието, се явява изцяло неоснователно. В тази връзка и двете съдебни инстанции са подложили на внимателен анализ всички обстоятелства относими към индивидуализиране на наказанието и са приели, че са налице „многобройни смекчаващи обстоятелства” /изчерпателно посочени в мотивите на присъдата/, като наказанията на Г. и С. са определени по реда на чл. 55 от НК. Отделните наказания и общото такова по реда на чл. 23, ал. 1 от НК, по вид и размер не са явно несправедливи, независимо от направената от въззивната инстанция преквалификация на деянията и частичното оправдаване на осъдените, като санкциите са съответни на извършените престъпления и на изискването за справедливост, залегнало в чл. 35, ал. 3 от НК. По-нататъшно намаляване на наказанията, би било проява на неоправдано снизхождение към осъдените, с което целите на специалната и на генералната превенции по чл. 36 от НК не биха се постигнали.
Ето защо, искането на осъдените Б. З. Г. и К. М. С. за възобновяване на наказателното дело се явява неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 426, във вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, съставът на трето наказателно отделение при Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените Б. З. Г. и К. М. С. за възобновяване на наказателното производство и отмяна на влязлата в сила присъда № 11 от 28.02.2013 год. по нохд № 665/2012год. на РС-Асеновград и на решение № 165 от 10.06.2013год. постановено по внохд № 604/2013год. на Пловдивския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: