Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
5426_16_opr_288_124gpc_res_judic_y
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 398
София, 03.07. 2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети май 2017 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 5426 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на В. Г. Т., В. М. Г., П. Г. М. и И. Г. М. срещу въззивно решение № 242 от 14.07.2016 г. по възз.гр.д. № 303/2016 г. на Врачански окръжен съд, г.о., с което, като е обезсилено първоинстанционното решение на Районен съд Бяла Слатина, са оставени без разглеждане като процесуално недопустими предявените от жалбоподателите – ищци против ответника Ц. Д. Ц. искове с правно основание чл.124,ал.1 ГПК и чл. 537, ал. 2 ГПК и производството по делото е прекратено. Жалбоподателите са осъдени да заплатят разноските, направени пред въззивната инстанция.
Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна Ц. Д. Ц. не е подал писмен отговор.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено следното:
Жалбоподателите – ищци са предявили искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК и чл.537,ал.2 ГПК с искане да се признае за установено, че процесният имот – нива от 16,089 дка в м. О., подробно индивидуализирана във въззивното решение, е собственост на наследниците на М. С. – бивш жител на [населено място], обл. В., сред които са и жалбоподателите, както и за отмяна на констативния нотариален акт на ответника, легитимиращ го като собственик на основание давностно владение.
Окръжният съд е установил, че през 2014 г. било образувано гражданско дело за делба на горепосочения недвижим имот, в което са участвали всички наследници на наследодателя С. . Делото е приключило с влязло в законна сила решение, с което искът за делба е отхвърлен. Прието е, че имотът е бил придобит на основание давностно владение от наследника К. П. – внук на общия наследодател С. .
К. П. не участва в делото (в настоящото дело), образувано по иска на В. Г. Т., В. М. Г., П. Г. М. и И. Г. М. (срещу Ц. Д. Ц.).
От приложените по делото договори за аренда е видно, че считано от 01.07.2011 г. процесният имот е отдаван под наем и аренда от наследника К. П. на арендатора Ц. Д. Ц., срещу когото е заведен настоящият установителен иск.
С нотариален акт от 20.02.2015 г. Ц. Ц. е признат за собственик на наследствения имот (процесния имот) по давностно владение въз основа на извършена обстоятелствена проверка. По нотариалното дело е бил разпитан като свидетел наследникът К. П., от чиито показания е прието за установено, че общият наследодател му прехвърлил процесния имот през 1993 г. в знак на благодарност за това, че свидетелят (К. П.) се грижел за него и съпругата му (дядо и баба на наследника К. П.). Оттогава К. П. обработвал и ползвал имота като свой, без противопоставяне от страна на останалите наследници по закон, при което той (К. П.) е придобил правото на собственост върху имота към 2003 г. С предварителен договор от 2008 г. К. П. прехвърлил имота на ответника Ц. Ц., който упражнява фактическата власт върху него и към датата на завеждане на установителния иск. Още двама свидетели са дали същите показания. Представен е и предварителният договор с дата 23.04.2008 г. с нотариална заверка на подписите на страните по него от 26.02.2016 г.. Свидетелят К. П. е разпитан и по настоящото дело, по което дава същите показания като по нотариалното дело.
Въз основа на изложеното окръжният съд е достигнал до същите изводи като първоинстанционния съд, че установителният иск по чл.124,ал.1 ГПК е недопустим поради това, че въпросът за собствеността върху същия имот е разрешен с влязло в сила решение (с което е отхвърлен искът за съдебна делба), ползващо се със сила на пресъдено нещо по отношение на всички (не е пояснено кои). По това дело е прието, че имотът е загубил наследствения си характер, тъй като е придобит на основание давностно владение от сънаследника К. П..
Решението по делбеното дело се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на спорното материално право относно /съ/собствеността върху процесния имот.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че ищците не разполагат с процесуална легитимация да предявяват отново иск за собственост.
Като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск – предявеният такъв в настоящото производство е недопустим. При недопустимост на иска обаче, същият се оставя без разглеждане и производството по делото се прекратява.
Поради което и макар, че крайните изводи на първоинстанционния съд за недопустимостта на иска са правилни, първоинстанционното решение, с което районният съд се е произнесъл по същество, следва да се обезсили и производството да се прекрати, като самият иск се остави без разглеждане.
Касационно обжалване следва да се допусне по уточнения обуславящ процесуалноправен въпрос за субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, с което е отхвърлен иск за съдебна делба – дали се разпростират върху лице, което не е било страна по делбеното дело и върху което правото на собственост на имота, чиято делба се иска, не е прехвърлено, но което се легитимира като собственик на основание давностно владение с нотариален акт, съставен по обстоятелствена проверка. Въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Жалбоподателите следва да представят доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лева за разглеждане на касационните им жалби.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 242 от 14.07.2016 г. по възз.гр.д. № 303 /2016 г. на Врачански окръжен съд, г.о.
Указва и дава възможност на В. Г. Т., В. М. Г., П. Г. М. и И. Г. М. в едноседмичен срок да представят по делото доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева за разглеждане на касационната им жалба.
След изтичане на този срок делото да се докладва за насрочване или за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.