О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 398
София, 16.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 56/2009 година.
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Разградският окръжен съд с въззивно решение от 25. 3. 2008 г. по гр. д. № 35/2008 г. е оставил в сила решението на Разградския районен съд по гр. д. № 116/2007 г. в частта, с която е развален договора, сключен с нот. акт № 23/23. 12. 1991 г., между Н, като прехвърлител и Е. М. , като приобретател, за прехвърляне на собствеността върху недвижим имот –апартамент в гр. Р., до размер на ? ид. ч. от имота и в частта, с която е отхвърлено искането на Е. М. за трансформиране на задължението й за грижи в натура в парично задължение. Със същото решение окръжният съд е отменил частично решението на районния съд и отхвърлил иска на Н. М. за разваляне на договора до размер на 1/4 ид. ч. от имота.
Страните по делото са подали касационни жалби срещу въззивното решение и са представили изложение на основанията за допускане на касация. Ищцата Н. Ц. М. от гр. Р. обжалва решението в частта за отхвърляне на иска, а ответницата Е обжалва решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на иска.
След проверка касационният съд установи следното:
Искането на жалбоподателката Н. М. е обосновано с разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като е заявено, че въззивното решение за отхвърляне на иска касае точното прилагане на закона. Посочено е, че съдът неправилно е приложил материалния и процесуалния закон при определяне на дяловите права на страните върху апартамента, въз основа на наследяването им на общия наследодател И.
Искането е основателно.
Въззивният съд е приел, че ищцата Н притежава ? ид. ч. от апартамента на основание прекратената съпружеска имуществена общност след смъртта на съпруга й И. М. , починал през 1998 год. – чл. 27 СК, както и на ? ид. ч. в качеството й на негов наследник – чл. 9, ал. 1 ЗН. Тази констатация не съответства на данните по делото и на закона. Във въззивната жалба на Е. М. срещу първоинстанционното решение е заявено, че И. М. е имал дял от апартамента, тъй-като по време на брака му с ищцата, последната е сключила съдебна спогодба за делба на същия апартамент с другата съсобственица на имота, в резултат на което апартамента е възложен в дял на Н. М. , а другата съделителка е получила парично уравнение. Този факт е удостоверен с приложения протокол от 26. 4. 1983 г. по гр. д. № 303/1983 г. на Разградския районен съд, в който е удостоверено, че дяловете на съделителките Н. М. и А. С. са равни, и от който е видно, че изкупеният от Н. М. дял от имота е в размер на ? ид. ч. и тази част може да се разглежда като СИО на съпрузите Н. М. и И. М. При смъртта на последния и прекратяване на съпружеската общност, Н. М. придобива ? от апартамента по чл. 27 СК и 1/8 от апартамента по чл. 9 ал. 1 ЗН. Другата част от апартамента в размер на 1/8 ид. ч. принадлежи на Е. М. , като дъщеря и наследница на И. М.
По изложените съображения следва да се допусне касация на въззивното решение в частта за отхвърляне на иска на Н. М.
Необосновано е искането на ответницата Е за допускане на касационно обжалване на решението на окръжния съд, с което е уважен иска. Изложението само възпроизвежда текста на чл. 280 , ал. 1, т. 3 ГПК, без да е посочено по кой съществен правен въпрос, произнасянето на въззивния съд не е съобразено с точното приложение на закона и има значение за развитието на правото.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 25. 3. 2008 г. по гр. д. № 35/2008 г. на Разградския окръжен съд В ЧАСТТА за отхвърляне на иска на Н. М.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на същото решение в частта, с която е потвърдено решението на Разградския районен съд по гр. д. № 116/2007 г., като е развален договора за прехвърляне на недвижим имот до размер на ? ид. ч. от имота и е отхвърлено искането на Е. М. за трансформиране на задължението й за грижи в натура в парично задължение.
Определението не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва за насрочване на председателя на четвърто гражданско отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: