3
РЕШЕНИЕ
№ 398
С., 15.11. 2011 година
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 604/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 5 ГПК.
С решение № 137 от 19.11.2010 г. по в. гр. д. № 338/2010 г. на Разградския окръжен съд е потвърдено решението от 23.04.2007 г. по гр. д. № 294/2004 г. на Районния съд [населено място] в частта, с която е отхвърлен иск за делба на УПИ ХІІІ-254 от кв. 30 по плана на [населено място], и в частта, с която е допусната делба на поземлен имот № 255, за който е отреден парцел ХІІ от кв. 30 по плана на с. с., ведно с построената в имота жилищна сграда и второстепенни постройки, и на поземлен имот № 252, за който е отреден парцел ХІ от кв. 30, съставляващ празно дворно място, при квоти по 1/2 ид. ч. за Н. М. И. и И. М. И.; в останалата част решението е отменено и е допусната делба на поземлен имот № 245, съставляващ парцели ІІ-245 и ІІІ-245 от кв. 65 по плана на с. с., заедно с построените в имота жилищна сграда, стопански постройки и гараж, при квоти по 1/4 ид. ч. за Н. М. И. и И. М. И. и 1/2 ид. ч. за И. М. И. и М. В. И. в условията на съпружеска имуществена общност.
С. И. М. И. е подал молба за отмяна на влязлото в сила решение, като твърди, че е упражнил правото си на касационно обжалване, но подадената касационната жалба била върната като просрочена, с което е преграден пътят му на защита – основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Наред с това налице е хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като са открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му и с които молителят не могъл да се снабди своевременно. Иска отмяна на влязлото в сила решение, за да се вземат предвид сега представените доказателства.
От ответниците Н. М. И. счита, че молбата е просрочена, а по същество е неоснователна; М. В. И. я счита за основателна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Неоснователно е възражението за недопустимост на молбата за отмяна поради просрочие.
Съобщението до молителя за въззивното решение и възможността то да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок е редовно връчено на 22.11.2010 г. Касационната жалба е подадена на 23.12.2010 г. и тъй като е била просрочена, с разпореждане № 57 от 24.01.2011 г. на съдията-докладчик при Разградския окръжен съд, влязло в сила като необжалвано, е върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да е допустима, молбата за отмяна следва да е насочена срещу влязло в сила решение – чл. 303, ал. 1 ГПК. Сроковете за отмяна по чл. 305 ГПК не текат преди решението, предмет на молбата за отмяна, да е влязло в сила. В разглеждания случай въззивното решение е влязло в сила на 23.12.2010 г. При това положение неоснователни са доводите на ответника Н. И., че молбата е просрочена, тъй като молителят узнал съдържанието на въззивното решение на 08.12.2010 г., а с представените писмени доказателства се снабдил на 09.12.2010 г., и до подаване на молбата на 17.03.2011 г. законоустановеният 3-месечен срок е изтекъл.
По същество молбата за отмяна е неоснователна.
1. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на което молителят се позовава, е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на отмяната в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на спора, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната при водене на делото.
В разглеждания случай, с оглед данните по делото и съдържанието на влязлото в сила решение, следва да се приеме, че чрез представения с молбата за отмяна протокол № 1 от 07.04.1962 г. за строителна линия за жилищна сграда на името на И. М. И. /молител/ в парцел ІХ-280 от кв. 93, идентичен с делбения парцел ХІІ-255 от кв. 30 по сега действащия план на [населено място], не се разкрива непълнота на фактическия и доказателствен материал, която да е резултат на обективна невъзможност за представянето на относими и допустими доказателства. Това е така, защото удостовереното с документа обстоятелство би могло да послужи при преценка на твърдение за придобиване на сградата, съответно и на имота, в който тя е построена, на основание давностно владение, или ако молителят е поддържал теза за учредено в негова полза право на строеж. Такива придобивни способи не са обсъждани в мотивите към влязлото в сила решение, тъй като молителят е претендирал изключителна собственост на основание извършени в негова полза разпоредителни сделки. Недопустимо е чрез извънинстанционния способ за отмяна на влязлото в сила решение да се въвеждат нови фактически и правни доводи, които не са станали част от предмета на правния спор по надлежния процесуален ред. Затова и писмените доказателства, с които се цели установяването им, не могат да послужат като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Представените с молбата за отмяна разписен лист към плана от 1932 г. за парцели ІХ-280 от кв. 93 и І-280 от кв. 92, разписен лист към плана от 1981 г. за имот пл. № 255, за който е отреден парцел ХІІ-255 от кв. 30, и за имот пл. № 245, за който са отредени парцели ІІ и ІІІ от кв. 65, както и в извадките от самите планове, не са нови доказателства по смисъла на закона. Данните, съдържащи се в тях, са били проверени и включени в заключението на вещото лице инж. И. С. /л.л. 14-15 по в. гр. д. № 338/2010 г. на Разградския окръжен съд/, и са взети предвид при разрешаване на заявения гражданско-правен спор. Този извод се отнася и за данните, съдържащи се в представените протокол № 2129 за строителна линия в парцел І-280 от кв. 92 на И. С. и протоколи №№ 42 и 43 от 06.10.1948 г. за дадена строителна линия в парцел І-280 от кв. 92 на И. С. Ч. и в парцел V-281 от кв. 73 на Н. Ч..
2. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. С връщането на подадена от страната касационна жалба поради просрочие действително се прегражда пътят за защита срещу неблагоприятно за обжалващия въззивно решение. Това процесуално действие на съда обаче, не попада в никоя от хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Защитата срещу него е могла да бъде осъществена чрез обжалването му с частна жалба, ако касаторът е считал съдебния акт за неправилен – чл. 286, ал. 2 ГПК.
Не се установява наличие на поддържаните от молителя основания по чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, при което положение като неоснователна, молбата следва да се остави без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 137 от 19.11.2010 г. по в. гр. д. № 338/2010 г. на Разградския окръжен съд, подадена от И. М. И. на основание чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 5 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: