Р Е Ш Е Н И Е
№ 399
гр. София, 17 ноември 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение,
в публично заседание на двадесет и девети септември……две хиляди и осма година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
при секретаря Кр. Павлова……………………………………………в присъствието на
прокурора Искра Чобанова..…………………………………..изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА ………………………..…наказателно дело № 354 по описа за 2008 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Касационното производство е по реда на чл. 246, т. 4 от НПК и е образувано по жалба на О. П. против определение от 03.06.2008 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по ВНОХД № 383/2008 г. С него е било прекратено въззивното производство по депозирана жалба от О. П. против присъда № 152-VІ/27.06.2007 г. на Плевенския районен съд по НОХД № 1592/2007 г. поради недопустимостта й на две основания – липса на качеството на страна в процеса и просрочие.
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимо ограничаване на правото на участие на община П. като страна в наказателното производство. Твърди се, че при първоначалното разглеждане на обвинението против подсъдимата по НОХД № 3301/2005 г., община П. е предявила граждански иск срещу същата, който е бил разгледан и уважен с присъдата. При новото разглеждане, проведено в рамките на НОХД № 1592/2007 г., гражданският ищец не е бил надлежно призован и не е могъл своевременно да предяви повторно претенцията си. Първоинстанционното производство е било проведено по глава 27 от НПК и е приключило с постановяване на присъда, която не е съдържала произнасяне по гражданския иск. О. П. е узнала за същата на 19.07.2007 г. и е депозирала въззивната си жалба пред Плевенския окръжен съд. Счита се, че с атакуваното определение въззивният съд незаконосъобразно е прекратил производството, лишавайки страната от правото на участие и произнасяне по жалбата й. Затова се претендира неговата отмяна и връщане на делото за разглеждане на въззивната инстанция.
В с. з. пред ВКС процесуалният представител на община П. поддържа жалбата по изложени в нея съображения.
Подсъдимата и нейния защитник, редовно призовани, не се явяват и не изразяват позиция по жалбата.
Прокурорът от ВКП намира определението за законосъобразно, поради което и предлага да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
Жалбата е основателна.
От материалите по делото е видно, че във основа на обвинителен акт срещу Л. Д. Д. е било образувано съдебно производство по НОХД № 3301/2005 г. по описа на Плевенския районен съд по обвинение в извършването на престъпления по чл. 201 от НК – присвояване на пари, собственост на О. -.. В съгласие с изискването на 254 от НПК (отм.) ощетената страна е била уведомена и в с. з. на 06.07.2006 г. е предявила надлежно граждански иск за сумата от 23 429, 07 лв., който е бил приет за съвместно разглеждане и община П. е била конституирана като граждански ищец. С присъдата си № 20-Х/26.01.2007 г. районният съд е признал подсъдимата за виновна по повдигнатите й обвинения и е уважил гражданския иск.
Въз основа на депозирана жалба от подсъдимата в Плевенския окръжен съд е било образувано въззивно производство по ВНОХД № 57/2007 г., приключило с решение № 146/17.04.2007 г. С него първоинстанционната присъда е била отменена и делото върнато за ново разглеждане на районния съд. Отмяната е била обоснована с присъствието на процесуални нарушения, които не са свързани с конституирането на страни в процеса.
При новото разглеждане в рамките на НОХД № 1592/2007 г. районният съд е изпратил призовка на община –. като пострадала страна – “за с. з. на 27.06.2006 г. от 10 ч.”, като от отбелязването е видно, че тя е била получена на 10.05.2007 г. Междувременно, подсъдимата е направила искане за провеждане на производството по глава 27 с оглед цялостно признаване на фактите по обвинителния акт, което е било уважено. В с. з. на 27.06.2007 г. не се е явил процесуалния представител на община П., съдът е дал ход на делото по съкратената процедура и е постановил присъдата си. Гражданският иск не е бил прочетен и по него отсъства произнасяне с присъдата.
На 26.07.2007 г. община П. е подала въззивна жалба срещу присъдата и е поискала отмяната й, изтъквайки доводи за нередовно призоваване и ограничаване на възможността за предявяване на граждански иск. Депозиран е бил и протест, като в тази връзка е било образувано ВНОХД № 383/2007 г. След неколкократно отлагане и смяна на докладчик ход на делото е бил даден в с. з. на 03.06.2008 г. Тогава окръжният съд е намерил, че жалбата на община П. е била просрочена – подадена е била след изтичане на 15 дневния срок, считано от постановяване на присъдата на 27.06.2007 г., както и е отчел, че община П. не е била страна в производството пред първата инстанция и затова няма право на жалба. На тези основания е прекратил производството по жалбата на община П., като е разгледал протеста. Впоследствие с определение № 288/16.06.2008 г. е отменил хода по същество с оглед изчакване на резултата от касационното обжалване на прекратяването, инициирано от община П. и предмет на настоящото касационно производство.
С оглед така изложените данни и предвид предмета на делото ВКС намира, че прекратяването е незаконосъобразно. Независимо от изтъкнатите аргументи, основният довод, изтъкнат във въззивната жалба на О. П. , а и понастоящем, е бил свързан с недопустимо ограничаване правото на участие на страна в производството, какъвто безусловно е гражданския ищец. Без всякакво съмнение е, че община П. е имала такова качество при първоначалното разглеждане по НОХД № 3301/2005 г. След отмяната на постановената по него присъда, съдържала и произнасяне по гражданската претенция, е повече от очевидно, че при новото разглеждане производството пред първата инстанция следва да се развие между същите страни, освен ако са налице основания, които оправдават друг подход. Съгласно чл. 88 от НПК гражданският иск се разглежда по правилата на този кодекс, а доколкото няма съответни правила, се прилага ГПК. Съответно, ако не са налице условията по ал. 2 и 3 на чл. 88 от НПК или гражданският ищец не предприеме оттегляне или отказ от иска съобразно ГПК, то във всички случаи съдът дължи произнасяне по него и разбира се е задължен да осигури участието му като страна. В тази връзка следва да се отбележи, че изискването по чл. 255 за съобщаване на пострадалия, респ. на ощетеното юридическо лице и осигуряване на участие с оглед предявяване на граждански иск се свързва с началото на съдебния процес. Когато този процес вече един път е започнал и гражданският ищец е бил конституиран като страна, то при новото разглеждане, ако същият не се яви или не предяви повторно иска си, то това не оправдава заличаването му като страна, нито го лишава от правото да обжалва актовете на съда, които засягат правата му. В конкретния случай, точно това е било направено, като в своята последователност е довело до ограничаване правото на страна да участва в производството и да търси защита за накърнени права. От една страна първата инстанция не се е занимала с предявения вече иск, а от друга въззивната е приела, че не е била страна, което практически е и повода за атакуване на съдебния акт. Същият е непроверяаем по друг ред по жалба на гражданския ищец и въззивният съд е бил длъжен да я разгледа и се произнесе по съществото й. В този аспект прекратяването на посоченото основание е незаконосъобразно.
Не по-различно е положението и с другото основание, изтъкнато в определението, свързано с просрочие на жалбата. В тази връзка следва да се отбележи, че за случаите, касаещи неспазване на срока по чл. 319 ал. 1 от НПК е предвиден специален ред по чл. 323 от НПК. Районният съд не е констатирал такъв недостатък и не е процедирал по начина, указан в горната разпоредба, очевидно поради твърдението за нередовно призоваване. По същата причина и въззивният съд първоначално е приел жалбата за разглеждане, а едва в с. з. на 03.06.2008 г. е отчел същата за просрочена. До този извод обаче е стигнал без да осигури участие на обжалвалата страна и без да разгледа въпроса за твърдяното нередовно призоваване, като иначе е безспорно, че ако е имало редовно такова, но гражданският ищец не се е явил без за това да е имало уважителна причина, то срокът би започнал да тече от датата на постановяване на присъдата.
Предвид гореизложеното и за поправяне на допуснатите процесуални нарушения, ВКС намери, че атакуваното определение следва да бъде отменено и делото върнато за разглеждане на въззивната инстанция от друг състав от стадия на съдебното заседание.
С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА определение от 03.06.2008 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по ВНОХД № 383/2008 г., с което е прекратено въззивното производство по жалбата на О. –. против присъда № 152-VІ/27.06.2007 г. на Плевенския районен съд по НОХД № 1592/2007 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: