Р Е Ш Е Н И Е
№ 399
София, 02.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети май, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
гражданско дело № 1612/2008 година.
Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. /отм./
А. А. А. от с. К., община В., област П. е подал касационна жалба срещу решението на Пазарджишкия окръжен съд по гр. д. № 219/2007 год..
Ответницата по касация, ищца по делото, К. М. Б. от с. Ц., област П. , счита за неоснователна жалбатга и моли да бъде оставена без уважение.
След проверка, касационният съд установи следното:
Пазарджишкият окръжен съд с въззивно решение по гр. д. № 219/2007 г. е отменил решение на Районен съд – В. по гр. д. № 1/2006 год. и е приел за установено по отношение на ответниците по иска, А. А. А. и други, че наследодателят на ищцата М, към момента на образуване на ТКЗС е бил собственик на земеделски имот № 0* по картата на възстановената собственост на с. К. от 2.249 дка, който имот представлява части от ливада от 2. 2. дка и нива от 6 дка в м. „М”, при посочени граници. Въззивният съд е приел за безспорно установено от писмените и гласни доказателства по делото, че наследодотелят на ищцата М, починал през 1954 г., е притежавал ливада от 2. 2. дка и нива от 6 дка в землището на с. К., м. „М”, които имоти след неговата смърт са придобити от наследниците му и владяни от тях до включването на земите в блок на ТКЗС. Приел е, че няма данни наследодателката на ответниците Ф да е имала ливада по-голяма от 0.5 дка в същата местност или да е установила владение върху ливада и да е изработила 20-годишна придобивна давност до образуване на ТКЗС. На тази основа съдът е уважил иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и признал собствеността на наследниците на М. Ц. върху описания имот № 017014.
Предмет на спора по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ е притежанието на земеделска земя преди образуване на ТКЗС. От съдържанието на исковата молба и твърденията на ищцата в хода на производството, следва че собствеността на наследодателя й М. Ц. върху посочените от ищцата земеделски имоти – ливада от 2.2 дка и нива от 6 дка, не е била спорна. По делото е приложено решението на поземлената комисия от 29. 11. 1993 год., с което е признато право на възстановяване на собствеността на наследниците на М. Ц. върху тези земеделски земи в стари реални граници. По делото е приложено и удостоверение от П. комисия – В. № 150 / 23. 9. 1999 г., че същите земеделски земи са възстановени като имоти №№ 1* и 18009 в м. „П” и м. „А” в землището на с. К.. Възстановяването на имотите е в стари реални граници, както е отразено в приложеното решение № 1 от 12. 3. 1996 г.. По делото е приложено решение № К1 на Общинска служба Земеделие и гори – гр. В. от 12. 3. 1996 год., с което на наследниците на Ф. А. – ответниците по иска, са възстановени земеделски земи в стари реални граници, включително имот № 0* по картата на землището в м. „П”.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж ГПК Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението на Пазарджишкия окръжен съд по гр. д. № 219/2007 г. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: