Р Е Ш Е Н И Е
№ 399
София, 21.07. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 04.06.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №3635/2008 година
Производството е по член 218 а ал.1 б.”а” от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от М. Н. С. и Г. В. С.,и двамата от гр. С. против решение №80/19.07.2007г. на П. окръжен съд,постановено по гр.д. №674/2006г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон,на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение,като се иска неговата отмяна в обжалваната му част.
Ответниците по касационната жалба Н. М. Д.,И. Б. И. и М. Б. С. молят жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
Постъпила е молба-допълнение към касационната жалба от М. Н. С. и Г. В. С. против решение №20/21.02.2008г. на П. окръжен съд,постановено по гр.д. №674/2006г. по описа на съда,постановено по реда на член 192 ал.2 от ГПК/отм/,с което се иска неговата отмяна.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
По касационната жалба на М. С. и Г. С.
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е основателна.
С решение №80/19.07.2007г.,постановено по горното дело П. окръжен съд:
-ОБЕЗСИЛВА решението на първоинстанционния съд,в частта му,с която е отхвърлен предявения от Н. М. Д. против Б. И. Д. ,М. Н. С. и Г. В. С.,иск с правно основание член 26 ЗЗД във вр. с член 22 ал.2 и ал.3 от СК и вместо него постановява:обявява за недействителна спрямо Н. М. Д.,сключената с нот.акт №116,т.ІІІІ,рег. №1323,н.д. №116/2004г. на нотариус М. Д. ,сделка с която Б. И. Д. е продал на М. Н. С. описания недвижим имот,на основание член 22 ал.3 от СК,като в тази връзка съдът е изложил аргументи,че е извършена разпоредителна сделка с недвижим имот,представляващ съпружеска имуществена общност,като това разпореждане е извършено от единия съпруг,без съгласието на другия съпруг,поради което атакуваната сделка е относително недействителна спрямо ищцата Н. Е. защо, съдът е приел да се обезсили решението на РС в частта му,с която се е произнесъл по иск с правно основание член 26 ал.1 от ЗЗД и да бъде постановено решение по същество по вече изменения иск.
-ОТМЕНЯ решението на първоинстанционния съд в частта му,с която е отхвърлен предявеният от Н. Д. против М. С. и Г. В. С. ,иск за предаване владението върху описания в решението процесен имот и осъжда М. С. и Г. С. ,на основание член 108 от ЗС, да предадат на Н. Д. владението върху процесния имот,като се излагат мотиви от съда,че след като покупко-продажбата на имота е недействителна спрямо ищцата,то в отношенията и с ответниците М,същата се явява собственик на имота,а последните не могат да противопоставят друго основание за придобиването им освен тази сделка,поради което искът с правно основание член 108 от ЗС се явява основателен,
-ОБЕЗСИЛВА първоинстанционното решение в частта му,с която е отхвърлен предявения от Н. Д. против Б. И. Д. ,иск с правно основание член 108 от ЗС и прекратява производството в тази му част,като мотивира решението си,че такъв иск не е бил предявен по отношение на този ответник Б. Д. и първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск,
-ОСТАВЯ В СИЛА решението на първоинстанционния съд в частта му,с която е отхвърлен предявения от Н. Д. против Б. Д. ,М. С. и Г. С. ,иск за отмяна на нотариален акт №116,т.ІІІ,рег. №1323,н.д. №116/2004г. на нотариус М. Д. ,с район на действие Р. районен съд.
Със същото решение, въззивният съд е постановил по отношение на предявения насрещен иск,като:
-ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Г. В. С. против Н. М. Д. и Б. И. Д. ,който иск е бил оставен без разглеждане от първоинстанционния съд,за обявяване за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот,като са изложени доводи,че този договор няма прехвърлително действие и ищецът по този иск,като съпруг на купувачката не е придобил право на собственост и не е страна по договора,поради което неговата претенция се явява неоснователна,
-ПРЕКРАТЯВА производството по насрещния иск по отношение на М. Н. С.,като излага мотиви,че в исковата молба,с която е заведен насрещния иск липсват твърдения,че тя дължи престация по договора и няма претенция спрямо тази ответница,поради което липсва процесуална легитимация по отношение на същата,като с решението се присъждат разноски по делото.
След постановяване на въззивното решение,видно от удостоверение от С. община,район”К”,приложено на лист 99 от делото,и преди постановяване на допълнителното решение по реда на член 192 ал.2 от ГПК/отм/ е починал първоначалния ответник Б. И. Д. на 01.12.2007г. и заместен от законните си наследници съпруга-Н. М. Д.-ищцата по делото ,син-И. Б. И. и дъщеря М. Б. С..
П. на касационната жалба е решението на въззивния съд ,в частта му:
-с която е уважен иска на Н. Д. с правно основание член 22 ал.3 от СК,като е обезсилено решение въз основа на изменение на иска,направено в нарушение на ГПК във въззивната фаза на разглеждане на делото,
-с която уважен иска по член 108 от ЗС ,и
-в частта,с която са осъдени касаторите да заплатят разноски в размер на по 391,67 лева на Н. М. Д..,като в останалата му част решението като необжалвано е влязло в законна сила.
За да обезсили решението на първоинстанциония съд по предявеният иск от ищцата Н за обявяване за недействителна сключената сделка,с която Б. И. Д. е продал на М. С. процесния недвижим имот,обективирана в нот.акт №116/2004г.,въззивният съд е приел,че е налице разпореждане с имущество,което представлявва съпружеска имуществена общност и съгласно разпоредбата на член 22 ал.3 от СК, такова разпореждане следва да се извършва съвместно от двамата съпрузи. Съдът е констатирал,че в настоящия случай разпореждането е извършено само от единия съпруг,първия ответник Б. И. ,без съгласието на другия съпруг-ищцата Н. Д. Видно от постановеното с диспозитива на първонистанционното решение,съдът е отхвърлил иска на Н. Д. против Б. Д. ,М. С. и Г. С. , с правно основание член 26 от ЗЗД във връзка с член 22 ал.2 и ал.3 от СК,да се признае за установено,че договорът сключен между ответниците и предмет на нот.акт №116/2004г. за покупко –продажба на процесния имот е нищожен в неговата цялост,като неоснователен. При така приетото с мотивите на въззивния съд,последният е счел,че е налице изменение на иска,допустимо извършено във въззивната инстанция. С определение на въззивния съд,постановено в съдебно заседание от 09.11.2006г. е допуснато изменение на иска „в смисъл да се постанови решение,че се претендира не нищожност ,а недействителност” на горепосочения договор за покупко-продажба на процесния имот/лист 29-30 от делото/. Като се има предвид,че нищожността на сделките се провява в два вида-като нищожност и унищожаемост,при така допуснатото изменение на иска,мотивирано съгласно постановеното от съда определение,не е налице предвиденото в хипотезата на член 116 от ГПК. По правило изменението на иска трябва да се предприеме до приключване на устните състезания пред първата инстанция,като е изключено това да стане пред въззивната инстанция,защото ще доведе до едноинстанционно разглеждане на новопредявения иск. Това общо правило не важи за изменението на иска,състоящо се в намаляване,увеличаване на иска или в промяна на търсената защита,като в тия случаи изменението на иска може да се предприеме във всяко положение на делото,каквато изменение не е направено в този смисъл пред въззивната инстанция от ищцата. Следователно,въззивният съд,неправилно е приел че е налице искане за изменение на иска и го е приел като такова. Затова е необходимо същия да се съобрази с вида на предявения иск,с който е сезиран,като изхожда от искането ,така както е заявено с исковата молба. Видно от съдържанието на същото ,в исковата молба ищцата Н е поискала от съда да се признае за установено,че договорът за покупко-продажба,сключен между двамата ответници и с предмет процесния имот,е нищожен,на основание член 26 от ЗДД във връзка с член 22 ал.2 и ал.3 от СК. По така заявената претенция съдът дължи произнасяне,като не е обвързан от правната квалификация,дадена от ищеца и може сам да я определи. По отношение постановеното от въззивния съд обезсилване на решението на първоинстанционния съд, в посочената част, съгласно възприетото от последния изменение на иска,същото е постановено в нарушение на процесуалните норми на закона. Ако решението е недопустимо,въззивният съд го обезсилва и прекратява делото,а когато недопустимостта на решението се дължи на постановено решение по непредявен иск,въззивният съд обезсилва решението и връща делото на първоинстанционния съд за произнасяне на дължимото решение по иска,с който съдът е бил сезиран. В случая обаче, не е налице нито една от тези хипотези, предвидени в закона и затова въззивният съд обезсилвайки решението на първоинстаницонния съд по заявения иск с правно основание член 26 от ЗЗД във връзка с член 22 ал.2 и ал.3 от СК и постановявайки решение по съществото на спора, е постановил едно порочно решение в тази част,което следва да бъде отменено и съдът следва да разгледа подадената въззивната жалба срещу така постановеното с първоинстанционното решение и се произнесе по наведените оплаквания. В тази връзка, следва да се отмени решението и в частта му,постановено по обективно съединения иск ,с правно основание член 108 от ЗС,с което са осъдени М. Н. С. и Г. В. С. да предадат на Н. М. Д. владението върху описания в решението недвижим имот,тъй като правилното решаване на този спор е предпоставено от решаването на спора по заявената и претендира от ищцата недействителност на атакувания договор за покупко-продажба на процесния имот. Като последица от горепосоченото,с оглед изискването на член 64 от ГПК/отм/ следва да се отмени решението на въззивния съд и в частта му за разноските,които са присъдени в полза на Н. Д. и са предмет на касационната жалба.
По молбата-допълнение на касационната жалба подадена от М. Н. С. и Г. В. С. против решение №20/21.02.2008г. по гр.д. №674/3006г. по описа на П. окръжен съд:
Жалбата е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената жалба е основателна.
Допълнителното решение,предмет на жалбата,е постановено по реда на член 192 ал.2 от ГПК/отм/-за поправка на очевидна фактическа грешка,което е било образувано служебно от съда,изразяваща се в грешно посочване номера на делото, и като обвързано с основното постановено по спора решение,също следва да се отмени изцяло.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №80/19.07.2007г. на П. окръжен съд,І състав,постановено по гр.д. №674/2006г. по описа на същия съд ,в обжалваната му част и решение №20/21.02.2008г. на П. окръжен съд,ГК,ІІ състав,постановено по гр.д. №674/2006г.,изцяло и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: