Р Е Ш Е Н И Е
№ 399
София, 28 октомври 2008 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на девети октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 341/2008 година.
Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия М. М. Б. против присъда № 94 от 19.05.2008 год. по внохд № 102/2008 год. по описа на Апелативен съд-Велико Търново. В нея са посочени основанията по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 3 НПК за проверка на атакувания съдебен акт. Законът е нарушен, понеже вместо по по-леко наказуемия наказателен състав на чл. 124, ал. 1, пр. 1 НК, извършеното деяние е квалифицирано като престъпление по чл. 115 от НК.мисълът у подсъдимия е бил да причини на пострадалия единствено телесна повреда, като е проявил непредпазливост по отношение настъпилата смърт на същия.
Основанието за явна несправедливост на наказанието е развито с довода, че то е завишено, понеже, въпреки наличието на законовите предпоставки за това, не го е индивидуализирал при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, а го е определил по реда на чл. 54 НК.
В съответствие с релевираните основания за проверка се прави искане за изменяване на въззивното решение и преквалифициране на деянието по чл. 124, ал. 1, т. 1 НК, а при условията на алтернативност, поради явна несправедливост на наказанието, то да се намали, като се индивидуализира при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.
Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея и в представените от него писмени бележки съображения. В саморъчно изготвени писмени бележки подсъдимият прави допълнително искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, като изтъква по същество и основанието за отмяна по чл. 348, ал. 1,т. 2 НПК.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна. Изводите на въззивния съд за проявната форма на вина, а съответно и по квалификацията на деянието са правилни, поради което, оплакването за незаконосъобразност на присъдата е неоснователно. Наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо, защото не са налице основанията за определянето му по чл. 55 НК.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 94 от 19.05.2008 год. по внохд № 102/2008 год. на Великотърновския апелативен съд е отменена присъда № 33 от 15.10.2007 год. по нохд № 219/2007 год. на Ловешкия окръжен съд по силата, на която подсъдимият М. М. Б. е бил признат за виновен в извършено на 27.05.2007 год. в с. А., обл. Ловешка престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 1 НК, като му е наложено наказание от шест години и шест месеца лишаване от свобода.
Вместо нея, Апелативният съд е постановил нова, с която М. М. Б. е признат за виновен в това, че на 27.05.2007 год. около 18.30 часа в с. А., обл. Ловешка, умишлено умъртвил М. А. Р. от същото село, поради което и на основание чл. 115 и чл. 54 НК е осъден на десет години лишаване от свобода, като му е определен първоначален “Строг” режим за изтърпяването му.
На основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато предварителното задържане на подсъдимия по взета мярка за неотклонение”Задържане под стража”, считано от 28.05.2007 год.
По реда на чл. 301, т. т. 11 и 12 НПК съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по разноските по делото, които присъдил в тежест на подсъдимия.
Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки обжалваната присъда в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на подсъдимия за неоснователна.
Изложеното от подсъдимия за първи път пред касационния състав основание за проверка по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустимо, защото не е посочено като основание в съдържанието на касационната му жалба/ чл. 351, ал. 1 НПК/ и установените в чл. 347, ал. 1 НПК предели -“Касационната инстанция проверява присъдата или решението само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите лица..”.
От фактическа страна Апелативният съд е приел, че на инкриминираната с обвинителния акт дата, подсъдимият Б, заедно със свидетелите П, П. К. , М. Б. и М. М. ова пристигнали с лек автомобил м.”Рено 19” с рег. № С* в с. А.. Целта на посещението била да бъде мотивирана свидетелката А, да напусне родителите си, при които в момента живеела с едното си дете и да се върне в дома на св. М в с. Б., където преди това живеела на съпружески начала с И. П. Б. /син на М. ова/, от което съжителство двамата имали две деца, а през пролетта на 2007 год. чакали трето дете.
В центъра на с. А., посочената по-горе група от лица, срещнала свид. Ана Р. с едното й дете, придружавана от брат й М. А. Р. и свид. Милена Г. А. , с която Р. живеел на съпружески начала. Свидетелката Р. се приближила до спрелия лек автомобил, чиито десни врати били отворени и започнала разговор с К. В този момент, възползвайки се от ситуацията М. Б. я блъснал да влезе в колата, а след това вкарал в купето и детето й. Мирослав Р. се опитал да защити сестра си и да не даде възможност на автомобила да потегли, като започнал да удря и дърпа опитващия се да седне на седалката до шофьора М. Б. В този момент подсъдимият извадил нож и посегнал на два пъти към Р. , като на третия път го наранил в областта на гърдите. Пострадалият направил две крачки и паднал на земята, а автомобилът с подсъдимия и намиращите се в него свидетели, потеглили обратно към село Б..
За станалото бил уведомен ЦСНП-Ловеч и около 19,25 часа пристигнал медицински екип. Независимо от предприетите реанимационни действия, по пътя за болничното заведение, Р. починал.
От страна на защитата не се оспорват установените от съда фактически положения за времето, мястото и авторството на подсъдимия в деянието, предмет на обвинението, а се прави възражение по правната квалификация на деянието. В подкрепа на довода, че е налице престъпление по чл. 124, а не такова по чл. 115 НК, защитата на подсъдимия се позовава на съдебно-химическата и съдебно-психиатричната експертизи, приобщени към доказателствения материал от съда по надлежния процесуален ред и ползвани от него, видно от мотивите на обжалвания съдебен акт. Съгласно заключението на първата от тях, при извършване на деянието, подсъдимия се е намирал в тежка степен на обикновено алкохолно опиване-4,06%о на алкохол в кръвта му, а съгласно втората-това опиване е повлияло на емоционалната реактивност на Б. и отслабило задържащите процеси и съзнателен контрол на действията му. Анализирайки само тези доказателствени източници, защитникът на подсъдимия им прави собствена интерпретация и извежда заключение, различен от възприетия от съда волеви момент в евентуалния умисъл в действията му, а именно: за причиняването на тежка телесна повреда на пострадалия при евентуален умисъл и непредпазливост към настъпилия по-тежък общественоопасен резултат.
Изложените от защитата доводи, като възражения срещу въззивния протест, основан на чл. 334, т. 2 вр. чл. 336, ал. 1, т. 1 НПК за утежняване наказателноправното положение на Б. са намерили отговор в мотивите на постановената въззивна присъда и не са възприети, поради констатацията на съда, че те се опровергават от събраната и проверена по делото доказателствена съвкупност.
Поведението на подсъдимия преди, по време и след извършване на деянието е изследвано хронологично от съда и въз основа на събрания и проверен в съдебно заседание доказателствен материал е установено, че той не се е намирал в силно раздразнено състояние, предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или друго противозаконно действие, от което да е настъпило или да е било възможно да настъпят тежки последици за него или близките му, още-повече, че в основата на възникналия между него и Р. стълкновение не е налице първоначално неправомерно поведение на последния. В тази насока е обсъдено и заключението на съдебно-психиатричната експертиза за липсата на данни по делото, подсъдимият да се е намирал в състояние на физиологичен или патологичен афект. Затова, макар и обсъдена, хипотезата на чл. 118 вр. чл. 115 НК не е била възприета, а отхвърлена от въззивния състав
Въззивният съд е направил извода, че деянието представлява убийство по чл. 115 НК при евентуален умисъл, а не престъпление по чл. 124 НК, като съдържанието на умисъла на подсъдимия е извлякъл не само от заключението на съдебно-психиатричната експертиза, която пояснила пред съда, че независимо от степента на обикновеното алкохолно опиване, подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, но и от съществуващите обективни факти свързани със средството, с което е извършено деянието, от силата и насоката на удара с това средство, от мястото на нараняването, от интензивността на посегателството, както и от уязвимостта на органа от тялото на жертвата, върху който е било посегнато. За силата, с която подсъдимият е нанесъл смъртоносния удар сочи факта, че от дължината на острието на ножа- 17 см., 12 см. от него са проникнали в предната гръдна кухина на пострадалия, като е срязало белия му дроб в дясно, както и съдовете разположени в него, което е довело до излив на около 2500 мл. кръв в гръдната кухина, а като резултат и до настъпилата неизбежна и сравнително бърза смърт на Р.
Действително, подсъдимият Б не е целял пряко умъртвяването на М. А. Р. , но той е предвиждал този резултат като възможен и логичен, и въпреки това, се е отнесъл с безразличие към него, т. е. налице е хипотезата на чл. 11, ал. 2, пр. 2 НК. В случая, липсва обоснована субективна увереност у дееца, основаваща се на реално съществуващи обективни и субективни качества, фактори и свойства, че съществуването им ще изключи настъпването на общественоопасните последици.
Фактическият оценъчен критерий на закона, отграничаващ причиняването на смърт по непредпазливост по чл. 124 НК, от умишленото умъртвяване по чл. 115 НК е спазен от втората решаваща по фактите съдебна инстанция. Разликата между двете престъпления се състои в различното психическо отношение на дееца към смъртния резултат. В първия случай, смъртният изход не е целена последица, но възможна и предвидима в съзнанието на дееца, предвид характера на въздействието върху здравето на пострадалия, което той обективно не е допускал, но е могъл и е бил длъжен да предвиди, а във втория-общественоопасната последица е желана или допускана от извършителя.
В изложения смисъл, настоящият касационен състав споделя изцяло съображенията на въззивния съд за формата на вината. Формата на вината -евентуален умисъл, приета от съда, съответствува напълно на психическото отношение на подсъдимия към характера на деянието и произтичащите от него общественоопасни последици.
Затова, релевираното в касационната жалба основание за изменяване на въззивната присъда и преквалифициране на деянието по чл. 124, ал. 1, пр. 1 НК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Неоснователен е и доводът за явна несправедливост на наказанието.
При индивидуализирането му, съдът се е съобразил с наличните смекчаващи вината обстоятелства, които се изразяват в конкретната форма на вина-евентуален умисъл, която разкрива по-ниска степен на обществена опасност на деянието, в сравнение с убийството, младата възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало, проявеното разкаяние и обстоятелството, че следва да полага грижи за родените от съвместното си съжителство с Л. А. шест деца. Затова, при отчетеното съотношение на обстоятелствата за определяне на наказанието по чл. 54 от НК, то е индивидуализирано при превес на смекчаващите обстоятелства, при минимума предвиден за престъплението. Същевременно, съдът е приел, че посочените обстоятелства не са многобройни или изключителни, за да се определи наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Тези изводи се споделят изцяло от касационния състав, който намира, че наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо, а е съобразено със степента на обществена опасност на конкретното деяние и обществената опасност на дееца, съответно е на престъплението, съгласно изискването на чл. 35, ал. 3 от НК и ще бъде достатъчно за постигане целите на специалната и генералната превенции, визирани в чл. 36, ал. 1 от НК.
По изложените съображения, касационната жалба на подсъдимия се явява неоснователна, тъй като не са налице предпоставките за отмяна или изменяване на обжалваното въззивно решение в желаната от касатора насока.
Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 94 от 19.05.2008 год. по внохд № 102/2008 год. по описа на Апелативен съд-Велико Търново.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: