7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
[населено място], 31.07.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№711/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на И. А. М.,в качеството му на синдик на „Грийн парк“ЕООД/н/ против решение №240/20.11.2017г. по в.т.д.№514/17г. на Варненски апелативен съд.Със същото е обезсилено решение №486/14.07.17г. по т.д.№1601/16г. на Окръжен съд Варна в частта му,с която „Здравец тур“ООД е осъден да заплати на „Грийн парк“ЕООД/н/сумата 93 647 лв. и в тази му част делото е върнато на ВОС за ново разглеждане от друг състав,както и е отменено решението на ВОС в останалата му осъдителна част за сумата 24 657,84 лв. и вместо това е отхвърлен искът за заплащане на тази сума като направени от дружеството в несъстоятелност за сметка на ответника разноски по охрана на вещ – употребяван кулокран.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост на така постановеното въззивно решение, неправилност, поради допуснати процесуални нарушения и противоречие с материалния закон и необоснованост. Претендира се обезсилване на съдебния акт,евентуално – разглеждане по същество по реда на касационния контрол и отмяната му.
Ответникът „Здравец тур“ООД в писмения си отговор на касационната жалба е оспорил наличието на предпоставки за обезсилване на въззивното решение,както и на тези за допускане на същото до касационен контрол. По същество обосновава доводи за правилност на възприетите в решението на ВАпС разрешения по спора и за неоснователност на изложените в касационната жалба оплаквания срещу законосъобразността на съдебния акт.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от синдика на „Грийн парк“ЕООД/н/ И. М. с осъдителни искове за попълване масата на несъстоятелността. Същият е изложил в исковата молба твърдения,че дружеството е било страна по договор за лизинг от 2006г.,сключен с „И Еф Джи Лизинг“ЕАД, по силата на който последният се задължил да придобие на свое име и му предостави за ползване на лизинг употребяван кулокран при доставна цена,която дружеството следвало да изплати на 48 равни месечни вноски; че с влязло в сила съдебно решение на основание чл.646 ал.2 т.2 ТЗ /ред. ДВ бр.70/98г./ е обявена за нищожна подписаната от управителя на дружеството и нотариално заверена декларация от 2011г.,с която дружеството се отказва от правото да придобие собствеността върху вещта в полза на ответника „Здравец тур“ЕООД,което впоследствие е сключило договор с лизингодателя за прехвърляне на собствеността върху нея; че със същото решение е уважен частично предявен от синдика срещу последното дружество иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД за заплащане на част от паричната равностойност на машината; че през периода 21.06.2012г. – 20.08.12г. са направени за сметка на масата на несъстоятелността разходи за охраната на крана,които подлежат на възстановяване от неговия собственик „Здравец тур“ЕООД. Искането към съда е : 1. поради липса на основание за получаването на правото на собственост върху лизинговата вещ от страна на ответника, обосновано с влязлото в сила решение по иска по чл.646 ал.2 т.2 ТЗ /изм./ и това по частично уважения иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД,да бъде осъдено дружеството да заплати в полза на несъстоятелността на „Грийн парк“ЕООД/н/ останалата част от сумата,представляваща паричната равностойност на кулокрана в размер на 93 647 лв. и 2. ответникът да бъде осъден да заплати и разноските по опазването на кулокрана,извършени след запечатването му от съдия-изпълнител, които възлизат за посочения период в размер на 24 657,84 лв. Варненски окръжен съд е уважил изцяло така предявените искове. По първия от тях е изложил съображения,че признаването за нищожна на декларацията от 2011г. /квалифицирана от решаващия съд като безвъзмездна цесия/ има за последица неоснователно разместване на имуществени блага,поради което цесионерът дължи връщане в масата на несъстоятелността на пазарната стойност на правото , от което се е възползвал, равностойна на пазарната равностойност на вещта, получена при упражняване на цедираното му право,тъй като получаването на имущественото право е станало при начална липса на основание.Доколкото правото да придобие собствеността върху лизинговата вещ е надлежно упражнено от приобретателя му с договора,сключен с лизингодателя и самата вещ не може да бъде върната в масата на несъстоятелността, той дължи онова, от което се е възползвал, определено по размер от пазарната стойност на вещта, получена при реализирането на правото. Дължимостта на доказаните като направени за сметка на масата на несъстоятелността разходи за опазването на кулокрана през посочения период съдът е обосновал с принадлежността на правото на собственост върху нея на ответника, заплащането на възнагражденията по извършването на услугата по охраната му от синдика за сметка на несъстоятелността и бездействие на ответника след отправената му от последния покана за приеме обратно машината.
За да постанови обжалвания от синдика на „Грийн парк“ЕООД/н/ резултат, Варненски апелативен съд е приел в решението си по първия иск,че твърденията в исковата молба навеждат на иск по чл.59 ЗЗД,а не на такъв по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД,доколкото няма дадено от ищеца на ответника по признат за нищожен договор,което да подлежи на реституция. Посочил е,че съдът е разгледал иска на посоченото основание само въз основа на влязлото в сила решение по частичния иск,което,според въззивния съд, не се ползва със сила на пресъдено нещо за остатъка от вземането.Позовал се е на допълнителната искова молба,приемайки,че с нея ищецът е заявил нещо различно от първоначалния петитум,а именно – че търси всъщност направените от дружеството лизингови вноски, с които „Здравец тур“ЕООД се е обогатил неоснователно,придобивайки актива – кулокран,който поради това не е част от масата на несъстоятелността.С това е приел,че страната е изменила по същество петитума при запазване на същото основание – чл.59 ЗЗД,но съдът не е указал на ищеца да уточни петитума,за да би било допуснато изменението.По-нататък съдът е разсъждавал,че в случая ответникът би се обогатил със заплатените от ищеца лизингови вноски,но последният би се обеднил само със сумата за тях,намалена с дължимото обезщетение за ползването на кулокрана и ако съдът е определил правилно правната квалификация на иска би разпределил правилно доказателствената тежест,което не е сторил.В заключение е посочил,че като се е произнесъл по иск с основание,което не се извлича от твърденията в исковата и допълнителната молби,съдът е разгледал непредявен иск,което прави решението му в тази му част недопустимо и като такова – подлежащо на обезсилване.
За да отмени решението по втория от исковете и отхвърли същия апелативният съд е приел правна квалификация по чл.59 ЗЗД.Тъй като обстоятелствата сочат на допуснато от съда по несъстоятелността запечатване на кулокрана по направено на синдика искане, разходите по охраната му, с размера на които дружеството в несъстоятелност се е обеднило, съдът е определил като такива,извършени от синдика по опазване на предполагаема собствена вещ,от което е заключил,че работата е била предприета в собствен интерес и поради това не е налице обогатяване на ответника със същата. В допълнение е аргументирал,че при право на собственост върху вещта,възникнало по силата на прехвърлянето,извършено с договор между лизингодателя и ответното дружество, последното, чрез действията на синдика по иницииране процедура по запечатване на вещта, е било лишено от съдържащото се в правото на собственост правомощие да ползва машината,от което е заключил,че предприемането на работата не е било и уместно.Анализирайки съдържанието на отправената впоследствие от синдика до ответника покана,съдът е приел,че тя не може да бъде изтълкувана като действие по реално връщане на чуждата вещ на собственика й,а само като покана тя да бъде приета на отговорно пазене,с оглед запечатването й от ЧСИ,без да може да бъде използвана от собственика й по нейното предназначение. Поради това съдът е счел, че с тази покана за пазене от името на ищеца,но за сметка на ответника,последният не е поставен в забава,доколкото за него,като собственик на вещта, не съществува подобно задължение,което да не би било изпълнено противоправно.В заключение е посочено,че с направените от синдика на дружеството разходи за сметка на масата на несъстоятелността ответникът не се е обогатил неоснователно.
В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е поддържал теза за недопустимост на решението на въззивния съд в частта му по първия иск по съображения за несъобразяването му с наведените от ищеца твърдения в исковата молба,които се основават на наличие на сила на пресъдено нещо по частично предявения от синдика и уважен с влязло в сила решение иск по чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД. Доколкото и първоинстанционният съд в решението си е извел правното основание на иска именно от твърденията в исковата молба,приемайки,че с признаването за нищожна по реда на чл.646 ал.2 т.2 ТЗ безвъзмездната цесия,е отречено съществуването на валиден юридически факт,който да оправдае получаването на имуществената облага,с което е допуснато неоснователно обогатяване,според касатора изводът,че първата инстанция се е произнесла по непредявен иск,е и неправилен.Във връзка с това е формулирал като общи основания за допустимост на касационното обжалване на въззивния акт по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпросите: 1.Процесуално допустимо ли е съдът да се произнесе по правни и фактически основания,каквито не са въведени от ищеца?; 2. Следва ли съдът да се произнася на друго основание,което не е заявено в петитума на исковата молба и не е направено изменение на иска в хода на процеса?; 3. Представляват ли допълненията и поясненията на исковата молба,съгласно чл.372 ГПК, изменение на иска?; 4. Това различни права ли са на ищеца или отделни,различаващи се по своята същност?; 5.Какви са правомощията на въззивния съд,когато приеме,че искът има друга правна квалификация,а не тази,дадена от първоинстанционния съд?; 6.Какви са правомощията на въззивния съд при неправилна квалификация на предявения иск в доклада на първата инстанция?; 7.Формира ли сила на пресъдено нещо влязло в сила решение по преюдициални правоотношения?; 8.Подлежат ли отново на доказване същите правопораждащи юридически факти,установени в друг процес? Твърди се всички тези въпроси да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВС и ВКС /допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК/.като такава се сочат решения по гр.д.№127/10г. на четвърто г.о., по т.д.№354/10г. на първо т.о., по гр.д.№961/10г. на първо г.о., по гр.д.№390/1995г. на 5-чл. с-в на ВС, по гр.д.№211/1993г. на първо г.о. на ВС, по гр.д.№92/09г. на четвърто г.о. /по въпроси от 1 до 4/; ТР №2/12г. по тълк.д.№2/11г. на ОСГТК на ВКС, ТР №1/13г. по тълк.д.№1/13г. на ОСГТК на ВКС, решения по гр.д.№658/11г. на второ г.о. , по гр.д.№127/10г. на четвърто г.о., по гр.д.№92/09г. на четвърто г.о., по т.д.№516/09г. на второ т.о., по гр.д.№138/09г. на трето г.о., по гр.д.№738/09г., гр.д.№1209/13г. и гр.д.№2146/16г. ,и трите – на четвърто г.о., по гр.д.№3693/15г. на трето г.о., по т.д.№4073/13г. на второ т.о. /по въпроси 5 и 6 /; решения по гр.д.№884/96г. на първо г.о. на ВКС, по гр.д.№561/81г. на първо г.о. на ВС и по гр.д.№2020/09г. на първо г.о. на ВКС /по последните два въпроса/.
При произнасянето си по втория от предявените искове,според касатора, въззивният съд е разрешил въпроса „Извършването на разходи по охрана на чужда вещ представлява ли неоснователно обогатяване на собственика на същата и осъществен ли е фактическият състав на чл.59 ЗЗД?“ отново в противоречие с практиката на ВКС,обективирана в ППВС №1/79г. по гр.д.№1/79г. и в решения по гр.д.№ 941/09г. на четвърто г.о. и по гр.д.№13/13г. на трето г.о. на ВКС.
Твърди се също така очевидна неправилност на решението и по двата иска –основание по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК,като наличието на тази предпоставка се обосновава с това,че „същото е постановено в нарушение на материалния закон,явно необосновано,с неясни и противоречиви мотиви,като изводите на съда са в грубо несъответствие с установените по делото фактически положения и събраните доказателства“.
Настоящият състав на Върховен касационен съд,Първо търговско отделение намира, че разглеждането на касационната жалба следва да се допусне в частта й срещу въззивното решение,постановена по първия иск.Допускането следва да се постанови на основание чл.280 ал.2 предл.2 ГПК – за извършване на проверка с оглед евентуална недопустимост на решението в тази му част при осъществяване на служебното задължение на съда да следи за спазването на процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебното решение, съобразно задължителните указания, дадени в т.1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д.№1/2009г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд. В случая са налице данни за вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение поради позоваване при произнасянето на решаващия съд на незаявени в исковата молба обстоятелства, от които произтича претендираното вземане.
В частта по втория предявен от касатора иск достъпът до касационен контрол на решението на Варненски апелативен съд следва да бъде отказан. Поставеният в изложението в обосноваване приложимост на общата предпоставка на чл.280 ал.1 ГПК по отношение на тази част от решението единствен въпрос, няма характеристиките на обуславящ изхода на спора по иска. Същият е формулиран общо и теоретично, в какъвто аспект съдът не е разсъждавал.В решението липсва принципно разрешение, че извършването на разходи за охрана на чужда вещ не води до неоснователно обогатяване на собственика на вещта. Искът е отхвърлен по основното съображение, че извършвайки разходите за охрана, ищецът е предприел работата изцяло в свой интерес,считайки вещта за своя,а и неуместно, доколкото в резултат от действията на синдика собственикът му е бил лишен както от фактическата власт върху него,така и от съдържащото се в правото му на собственост правомощие да го ползва. С оглед спецификите на конкретната хипотеза и решаващите изводи на въззивната инстанция евентуален отговор на въпроса,който би дал принципно разрешение,не би могъл да обуслови различен от постановения правен резултат.Липсата на осъществен общ критерий за допустимост на обжалването пред Върховен касационен съд е достатъчно да бъде отказан достъп до касационен контрол,без да се обсъжда наличието на допълнителен критерий,който в случая касаторът сочи като приложим този по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Решението по втория иск,постановено от Варненски апелативен съд не би могло да бъде подведено и под предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК, въззивното решение следва да страда от такъв съществен негов порок,който позволява на касационната инстанция да отрече правилността му без да се налага извършването на преценка на доказателствата,въз основа на които съдът е приел за установена конкретна фактическа обстановка и на такава за съответствие и обоснованост спрямо приложените към хипотезата материално-правни норми,обусловили решаващите му правни изводи. Тази преценка,доколкото е присъща за същинската контролна дейност на касационната инстанция,извършвана в производство по допуснато касационно обжалване по чл.290 ал.2 ГПК, не може да бъде основание за приложимост на разпоредбата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Наличието на такава предпоставка би могло да бъде обосновано само когато неправилността е обективно и явно установима – например, когато въззивният съд е основал изводите си на правна норма,която е отменена или, макар и да е приложена действащата такава към релевантния момент, смисълът й да е изтълкуван очевидно превратно; решаващият извод да е в явно противоречие с основополагащ принцип на правото или с правилата на формалната логика. Във всички останали случаи на неправилност, обоснована с доводи за неточно тълкуване и прилагане на материалния закон, за нарушаване на процесуални правила или на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, оплакването на касатора не може да бъде отчетено и споделено като предпоставка за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Доводи за очевидна неправилност в посочения смисъл не се навеждат от касатора ,напротив – изложените аргументи са общи и насочени към обосноваване неправилност именно с оглед преценката на събраните по делото доказателства и установени с тях фактически положения.
С оглед характера на иска касаторът не дължи предварително заплащане на държавна такса.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №240/20.11.2017г. по в.т.д.№514/17г. на Варненски апелативен съд в частта,с която е обезсилено решение №486/14.07.17г. по т.д.№1601/16г. на Окръжен съд Варна в частта му,с която „Здравец тур“ООД е осъден да заплати на „Грийн парк“ЕООД/н/сумата 93 647 лв. и в тази му част делото е върнато на ВОС за ново разглеждане от друг състав.
Делото да се докладва на Председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №240/20.11.2017г. по в.т.д.№514/17г. на Варненски апелативен съд в останалата му обжалвана пред Върховен касационен съд част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.