ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 399
София, 07.05. 2019г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 4396 по описа за 2018г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат К.Х. като процесуален представител на Й. С. Т. от [населено място] срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд от 05.VІІ.2018г. по в.гр.д. № 232/2018г.
Ответникът по касационната жалба МБАЛ „Св. И. Рилски-Р.” АД в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Д.Б. е заел становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 05.VІІ.2018г. ВАС е потвърдил решението на ОС Разград от 21.ІІ.2018г. по гр.д. № 156/2017г., с което Й. Т. е осъден да заплати на МБАЛ „Св.И. Рилски” АД 44335.76лв., представляващи обезщетение за направени разходи за заплащане на такса за обучение в размер на 34335.76лв. и заплатена такса за обучение в размер на 9720лв., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане, както и 3773.43лв. разноски. С въззивното решение са присъдени и 1000лв. разноски за въззивното производство.
Въззивният съд е приел предявеният иск по чл.79 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.234 КТ за допустим и основателен. Съдът е тълкувал сключения на 16.ІІ.2011г. между страните договор за придобиване от ответника на професионална квалификация по специалност „урология” и е стигнал до извод, че са налице предпоставките за търсената отговорност на последния. Взето е предвид, че според т.7 б. „б” от договора специализантът дължи да заплати на работодателя обезщетение за направените разходи по т.4 – стойността на ползвания служебен отпуск по чл.161 ал.1 КТ и платената таксата за целия срок на обучение – при прекратяване на трудовото правоотношение по негова молба по-рано от 5 години от завършване на обучението. Тълкувайки действителната воля на страните съдът е приел, че отговорността възниква във всички случаи, когато прекратяването на трудовото правоотношение е инициирано от работника по негова молба. Клаузата от договора не поставя изрично изискване за отправяне на предизвестие по смисъла на чл.326 ал.1 КТ, а визира всички случаи, при които работникът/служителят е отправил до работодателя изявление, че желае прекратяване на трудовото правоотношение. Като такова следва да се възприеме заявлението от 14.ХІІ.2016г. за освобождаване от длъжност по взаимно съгласие. Предложението за прекратяване по чл.325 т.1 КТ не е било прието, видно от изпратената до ответника покана, съдържаща искане за заплащане на обезщетение в размер на исковата сума. В този случай предложението на служителя за прекратяване на трудовия договор по чл.325 т.1 КТ следва да се счита за предизвестие съгласно чл.326 КТ, прекратяването по която разпоредба е по инициатива на служителя, поради което следва да се приеме, че е налице виновно неизпълнение на сключения договор по чл.234 КТ, обуславящо отговорността на обучаемия за неизпълнение на задължението му за работа при работодателя за договорения 5 годишен срок. Въз основа на съдебно-счетоводна експертиза е направен извод, че през периода 2011 – 2016г. ищецът е заплатил такса за обучението на ответника в размер на 9720лв. и му е изплатил 34615.76лв. за ползвания служебен отпуск. Обезщетението правилно е присъдено общо, тъй като произтича от едно и също договорно неизпълнение. При посочването от първоинстанционния съд на отделните суми, от които то е съставено, е допусната очевидна фактическа грешка, която подлежи на отстраняване по предвидения специален ред.
Като неоснователни са оценени оплакванията на касатора относно връчването на исковата молба – съобщението е изпратено на неговите постоянен и настоящ /съвпадащи/ адреси на 21.ІІІ.2017г., той не е бил намерен, а баща му отказал получаването му, поради това връчването е извършено по реда на чл.47 ГПК чрез залепване на уведомление на 28.ІІІ.2017г., в срока по чл.47 ал.2 ГПК на 03.ІV.2017г. книжата са получени в канцеларията на съда от баща му Ст.Т., а в срока по чл.131 ГПК ответникът е подал по пощата отговор със становище, че искът е основателен и не е оспорил посочените от ищеца факти за сключения договор за придобиване на професионална квалификация, при тези обстоятелства процедурата по връчване на исковата молба е спазена и процесуалните права на ответника не са засегнати.
В изложението на касатора като основание за допускане на касационно обжалване се сочи недопустимост на въззивното решение в частта за сумата 34335.76лв. поради произнасяне по непредявен иск за присъждане на такса за обучение в този размер. Сочи се и произнасяне по два въпроса в противоречие с практиката на ВКС и по един въпрос в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, както и че решението е очевидно неправилно.
ВКС намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска във връзка с твърдението на касатора за недопустимостта му. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта за сумата 34335.76лв., като е констатирал, че първоинстанционният съд е допуснал очевидна фактическа грешка, посочвайки в диспозитива, че сумата представлява обезщетение за направени разходи за заплащане на такса за обучение, вместо разходи за ползван служебен отпуск, както претенцията е заявена от ищеца и е определена от съдилищата. Тази грешка подлежи на поправяне по предвидения за това в ГПК ред, но не обосновава недопустимост на решението.
Касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато по поставения в изложението първи въпрос „неприетото предложение на служителя за прекратяване на трудовия договор по чл.325 т.1 КТ има ли ефект на писмено предизвестие по чл.326 ал.1 КТ”, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС ІV ГО по гр.д. № 201/2009г.
Вторият въпрос „следва ли съдът да обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, както и доказателствата в тяхната цялост; длъжен ли е съдът да мотивира решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои за недоказани” е обоснован с необсъждането от въззивния съд на оплакването във въззивната жалба на касатора за неизпълнение от ищеца на задължението му да предложи на специализанта нов трудов договор, респективно изменение на съществуващия. Действително въззивният съд не е подложил на преценка това наведено пред него оплакване на Т., но това не е от значение за изхода на спора, тъй като такова възражение той не е заявил в процеса своевременно /заявено е за първи път в хода на делото по същество пред първоинстанционния съд/ и дори касационно обжалване да бъде допуснато, касационният съд не би могъл да го съобрази.
Третият въпрос „в случай, че след завършване на обучението въз основа на договор по чл.234 КТ трудовите отношения между страните не са били уредени с нов трудов договор или със съответно изменение на съществуващия съобразно чл.237 КТ може ли да възникне отговорност на работника/служителя за неизпълнение на задължение да работи при работодателя за определен срок, поето с договора по чл.234 КТ” е неотносим към изхода на спора, тъй като въззивният съд не е формирал изводи в тази насока /виж и съображенията в предишния абзац/.
За касационното обжалване се дължи държавна такса в размер на 886.72лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд, ГО, № 85/05.VІІ.2018г. по гр.д. № 232/2018г.
УКАЗВА на Й. С. Т. от [населено място] в едноседмичен срок да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 886.72лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
Определението не подлежи на обжалване.
След изтичането на срока за изпълнение на указанието делото да се докладва за преценка на следващите се процесуални действия по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: