7
Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 1290/2012 год.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 399
гр.София, 09 ноември 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
със секретар Лилия Гаврилова
при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) САША РАДАНОВА
наказателно дело под № 1290/2012 година
Касационното производство е образувано по жалба на частната тъжителка В. К. Т. против присъда № 24 от 5.VІ.2012 год. по внчхд № 105/2012 год. на Пазарджишкия окръжен съд.Въззивната присъда се обжалва като „необоснована,недоказана…и незаконосъобразна” с конкретни доводи срещу правилността на извършения от въззивния съд доказателствен анализ.Иска се отмяна на обжалвания акт и връщане делото на въззивния съд за ново разглеждане.
В съдебно заседание Т. не се явява.Процесуалният й представител поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искане.
Подсъдимите К. Г. С.,С. И. П. и Б. М. С. не се явяват.Защитникът им счита жалбата преди всичко за недопустима,а след това и за и за неоснователна.
Представителят на ВКПр дава заключение за отмяна на въззивната присъдата и връщане делото на окръжния съд поради основателността на изложените в жалбата възражения срещу правилността й.
ВКС установи:
С присъда № 5 от 9.І.2012 год. по нчхд № 2551/2010 год. на Пазарджишкия районен съд подсъдимите К. Г.С. и С. И.П. са признати за виновни в това,че на 8.ІХ.2010 год. в П.,действайки в съучастие като съизвършители,са причинили на частната тъжителка В. К.Т. лека телесна повреда по чл. 130,ал.1 НК.На основание чл. 78а НК подсъдимите са освободени от наказателна отговорност и са им наложени административни наказания от по 1000 лв. глоба.Осъдени са солидарно да заплатят на Т. 1500 лв. за обезщетяване на причинените й с телесното увреждане неимуществени вреди.Обвинената с тъжбата Б. М.С. е оправдана по обвинението,в съчастие като съизвършител с К.С. и Сп.П. да е причинила на тъжителката горното телесно увреждане.
С обжалваната въззивна присъда е отменено осъждането на К.С. и Сп.П. и потвърдено оправдаването на Б.С.,а предявеният от В.Т. граждански иск за неимуществени вреди в размер общо на 3000 лв. е отхвърлен.
Жалбата е основателна.
Анализът на установените факти,след който въззивният съд е стигнал до извода за невиновност на тримата обвинени,е извършен в нарушение на основния принцип на чл. 14,ал.1 НПК.Нарушението е съществено,тъй като е ограничило правото на Т. да докаже повдигнатото и поддържано от нея обвинение,съставлява касационно основание по чл. 348,ал.3,т.1 НПК и основание за отмяна на постановения при наличието му съдебен акт съгл. чл. 354,ал.3,т.2 НПК.
Взетото от въззивния съд решение за оневиняване на признатите за виновни Кр.С. и С.П. и потвърждаване на оневинената в първата инстанция Б.С.,се основава на обясненията на първите двама и показанията на разпитаната от първоинстанционния съд свидетелка Р. Ц.Б.,докато показанията на свидетелите И. Д.П.,С. Л.Т. и Л. Ст.Т. са отхвърлени.
Обсъждайки казаното от Р.Б. въззивният съд е отбелязъл,че макар посочена от тъжителката,тази свидетелка не е заявила да е очевидец на описаното в тъжбата,напротив,описала е прояви на агресивно поведение не от подсъдимите,а от тъжителката.Действително в показанията си пред първоинстанционния съд /на л. 64,гърба и 65/ Б. е заявила горните обстоятелства.Нелогичността,обаче,при съпоставката на тези противоречащи си обстоятелства-посочено от тъжителя лице да свидетелства противно на твърдяното в тъжбата-е налагало внимателно да се прецени,доколко свидетелката действително е обективна.Последното е било още по необходимо не само предвид диаметрално противоречащите си изявления на Б. пред съда,но и с оглед съдържанието на даденото от Б. писмено обяснение за описания в тъжбата инцидент,което обяснение свидетелката е дала по изисканата и приложена към първоинстанционното дело прокурорска преписка № 3230/2010 год./на л. 39 от първ.д.,съответно на л. 12 от преписката/ и чието съдържание обяснява защо не друг,а тъкмо тъжителката е поискала Б. да бъде разпитана.Безпристрастността на Б. е съмнителна още и поради представената от свидетеля С.Т. информация за опит от страна на подсъдимия П. да манипулира свидетелстващите в подкрепа на обвинението,която информация /в показанията на С.Т. на л. 64 от възз.д./ окръжният съд изобщо не е счел за нужно да коментира.
На неоправданото доверие в показанията на Р.Б.,въззивният съд е противопоставил не по-малко неоправданото недоверие в показанията на С. и Л.Терзови.Драстично,според въззивния съд,казаното от двамата свидетели се разминавало с описаните в тъжбата и приложеното към нея съдебномедицинско удостоверение наранявания по тъжителката.Свидетелите сочели на нанасяни на Т. удари и с ритници по краката и корема,както и че подсъдимият П. бил хванал Т. „за гушата”,каквито твърдения в тъжбата нямало,не били описани и в медицинското удостоверение следи от удари в тези части от тялото на тъжителката.Такъв довод като указание за некоректност на свидетелите,не може да бъде споделен.Двамата са заявили възприятията си от поведението на участниците в развилия се пред тях инцидент,а дали вследствие за нанесените й удари тъжителката е получила и други телесни увреждания освен документираните,както и решението й да ги посочи или не в тъжбата, са обстоятелства вън от волята на свидетелстващите и по никакъв начин не могат да обосноват недоверие в истинността на показанията им.На следващо място окръжният съд е счел,че не може да се вярва и на двамата свидетели,защото в показанията си при първоинстанционното разглеждане на делото Ст.Т. бил „укрил факта,че работи и къде”.Първо,не е ясно как този „факт” е отнесен и към Л.Т.;второ,не е ясно отношението на въпросния „факт” към възприятията на двамата свидетели от инцидента;трето,предвид казаното от С.Т. пред въззивния съд /на л. 65,гърба от възз.д./ е доста спорно,какъв точно въпрос му е бил зададен и дали отговорът на този въпрос е отразен правилно в протокола за проведеното на 18.ІV.2011 год. съдебно заседание,в който,на л. 66,гърба от първ.д. е записано,че „миналата година към 7-ми или 8-ми септември” С.Т. не е работил,т.е. дали свидетелят е заявил,че на посочените две дати не е бил на работа,или че изобщо не е бил в трудово правоотношение.Недоумението от съображенията за некредитиране казаното от обсъжданите двама свидетели се засилва и от последния довод на съда:”едва” пред въззивния съд „двамата свидетели” си спомнили,при това „без да бъдат питани”,че С.П. „бил счупил телефона на тъжителката.”И във връзка с този довод твърдение само от единия свидетел /Л.Т./ е приписано и на другия,а въззивният съд,вместо да изпада в съмнения и след като е отдал толкова голямо значение на това заявено от Л.Т. пред него,но не и пред първоинстанционния съд обстоятелство,е следвало да му зададе съответните въпроси,след което да размишлява върху дадените отговори,а не върху липсата на такива.
Показанията на свидетеля И. Д.П.-фактически съпруг на тъжителката,в каквито отношения преди това е бил с подсъдимата К.С.-въззивният съд също е отхвърлил като необективни.Първият му мотив за това е заинтересуваността на П. „от изхода на делото”,което пък прави неразбираемо доверието в обясненията на подсъдимите К.С. и Сп.П.,чиято заинтересуваност не е необходимо дори да се коментира.Вторият мотив е „изключително влошени отношения между страните”,което се потвърждавало не само от показанията на И.П.,но и от „депозираната от К. С. жалба с медицинско към нея”,в която се твърдяло,че „описаните увреждания са й били причинени от този свидетел”.Че отношенията между П. и Т.,от една страна,и подсъдимите /има се предвид и Б.С./,от друга,са влошени,не е било скрито от П. и тъжителката обстоятелство,без то само по себе си да представлява основание за направения от въззивния съд категоричен отказ от доверие в показанията на свидетеля. Недоумение буди,обаче, допълващото мотива позоваване и на медицинско удостоверение,носещо датата 5.V.2000 год. /приложено на л. 124 от първ.д./, повече от 10 години преди инкриминирания случай,което едва ли е било годно да подкрепи направеното в жалбата /на л. 125 от с.д./ 9 години по-късно,на 14.VІІ.2009 год.,оплакване от К.С. за упражнено върху й от И.П. и неизвестен „маскиран мъж” психическо,но не и физическо насилие.
Обобщено дотук казаното налага заключението,че доказателственият анализ,извършен от въззивният съд, е необективен и нелогичен,с допуснато превратно обсъждане на едни и необсъждане на други установени факти,които неправилности следва да се отстранят при новото разглеждане на делото след отмяна оправдаването на подсъдимите К.С. и С.П..Макар за неправилно ВКС да намира и оправдаването в първата инстанция на подсъдимата Б.С.-нейното участие в причиняването телесното увреждане на тъжителката се е твърдяло от Т.,П.,Ст.Т. и Л.Т.,но поради неявяването изобщо на Б.С. при първоинстанционното разглеждане на делото,последните двама не са могли да я идентифицират и само затова тази подсъдима е била оправдана-недопустима по арг. от чл. 346,т.1 НПК е проверка на въззивен акт на окръжен/градски съд,с който е потвърден първоинстанционен акт на районен съд.Ето защо и на посоченото правно основание-чл. 354,ал.3,т.2 НПК-ВКС в състав от трето н.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ВЪЗЗИВНА ПРИСЪДА № 24 от 5.VІ.2012 год. по внчхд № 105/2012 год. на Пазарджишкия окръжен съд В ЧАСТТА,С КОЯТО Е ОТМЕНЕНА ПЪРВОИНСТАНЦИОНА ПРИСЪДА № 5 от 9.І.2012 год.по нчхд № 2551/2010 год. на Пазарджишкия районен съд,КАКТО И В ЧАСТТА,С КОЯТО Е ОТХВЪРЛЕН ПРЕДЯВЕНИЯ от В. К. Т. против К. Г. С. и С. И. П. ГРАЖДАНСКИ ИСК за причинени неимуществени вреди.
ВРЪЩА делото на Пазарджишкия окръжен съд ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав и от съдебното заседание.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: