О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
гр. София, 13.05.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Бонка Дечева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 596 по описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. В. В., Я. Д. Я. и Д. А. Я., против въззивното решение, постановено от Окръжен съд – Бургас, по гр.д. № 742/2008 година.
Ответникът по касационната жалба не взима становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В жалбата се сочи, че решението на въззивния съд следва да се допусне до касационен контрол, тъй като с него въззивния съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – доколко е държавен имот, на основание чл.6 от ЗС /в редакцията му към 1990 г./, който се владее явно, спокойно, непрекъснато и безспорно, без владелецът да притежава за това акт за собственост и доколко това владение е годно да направи лицето собственик, при позоваването му на изтекла придобивна давност, на основание чл.79, ал.1 от ЗС. Твърди се, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както и че приетото от въззивния съд по отношение на този въпрос, е в противоречие с практиката на Върховен касационен съд – основания за допускане до касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и 3 от ГПК.
С атакуваното решение, въззивния съд е приел, че ищците, както и техния наследодател, са владели в продължение на над 30 години недвижим имот. Съдът е приел, че владението им е недобросъвестно, доколкото то не е осъществявано въз основа на акт, годен да ги направи собственик. За да отхвърли предявения установителен иск за собственост, с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, съдът е приел, че за периода преди 1990 година и до 1996 година, съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗС, този имот е бил държавна собственост, като вещ без собственик. Съдът е приел, въпреки липсата на записвания за държавна собственост относно имота, за периода преди 1990 г. и преди 1996 година, въпреки наличието на фактическа власт върху имота от страна на ищците и техния наследодател, продължила спокойно, явно и непрекъснато за период от 30 години, имота, на основание чл.6 /в редакцията му към 1990 г./ от ЗС е бил държавна собственост, като вещ без собственик. Имота не е бил безстопанствен, като въпроса, при наличието на описаното по-горе осъществено владение от страна на ищците /и техния наследодател/, дали имота е държавна собственост на посоченото по-горе основание е от съществено значение за точното прилагане на закона /института на придобивната давност и забраната на чл.86 от ЗС, в редакцията до 1996 г./, както и за развитието на правото, основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
На жалбоподателите следва да се укаже да внесат държавна такса в размер на 26,62 лева, по сметката на ВКС, за разглеждане на касационната жалба по същество.
Водим от горното, Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 09.12.2008 година, по гр.д. № 742/2008 година, от Окръжен съд – Бургас.
Указва на жалбоподателите, да внесат в седмичен срок от съобщението, да внесат държавна такса по сметката на ВКС в размер на 26,62 лева и да представят по делото доказателства за внасянето, в противен случай, касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на Председателя на първо гр.отд. на ВКС, за насрочване.
Председател:
Членове: 1.
2.