Р Е Ш Е Н И Е
№ 4
ГР. София, 26.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение в публичното съдебно заседание на 25 януари през 2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Северина Толева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №5764/14 г.,
намира следното:
Производството е по чл.307, ал.2 ГПК.
ВКС разглежда молбата на М Б. – В. и В В. за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. №14755/11 г. на Софийски градски съд, потвърдено с решение на Софийски апелативен съд /АС/ по гр.д. №3237/13 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от молителите В. срещу И. К. и Й. П. иск с пр. осн. чл.124, ал.1 ГПК – за установяване, че ищците са собственици в режим на СИО на апартамент №29 на шести етаж от жилищната сграда на бл. № 41б,[жк], [населено място], на осн. заповед № РД -41-1991/7.01.86 г. по чл.100 от З., отм.
Отмяната се иска на осн. чл.303, ал.1,т.1 ГПК – молителите сочат и уточняват с допълнителна молба на л.21, че по повод наложило се лечение на молителя В., сред медицинските му документи открили приложените към молбата нови писмени доказателства, имащи съществено значение за делото, които не са им били известни при решаването му.
Ответниците по молбата И. К. и Й. П. я оспорват като неоснователна.
.
ВКС на РБ, като разгледа молбата, намира следното по основателността й :
С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска е прието, че ищците, сега молители, не се легитимират като собственици на процесния апартамент. Установено е, че този имот е бил предоставен на Т. Б. със заповеди по чл.98 и 100 от З., отм., като обезщетение за отчужден негов имот. На отчуждения собственик са били предоставени в обезщетение две жилища – едностайно жилище за нуждите на двучленното му семейство и спорното двустайно жилище за нуждите на двучленното семейство на дъщеря му М Б. – В.. По делото не е спорно обстоятелството, че обезщетеният собственик Т. Б. не е прехвърлил правото си на обезщетение с второто жилище на дъщеря си М Б. – В., по предвидения в чл.102 З., отм. ред. В отговор на спорния по делото въпрос кой е придобил правото на собственост върху второто жилище по силата на издадените заповеди по чл. 98 и по чл. 100 З. (отм.) е прието, че собствеността върху ап.29 е придобита от Т. Б., на когото имотът е предоставен като обезщетение за отчужден недвижим имот, а не от неговата дъщеря М Б. – В., за нуждите на чието семейство е предоставен имотът. Съгласно разпоредбата на чл. 103 З. (отм.), в редакцията му към момента на издаване на обсъдените заповеди, собствеността върху недвижимия имот, отстъпен като обезщетение, се придобива по силата на самата заповед на органа по чл. 95 З., отм.. Затова по силата на посочените заповеди собствеността върху двата имота е била придобита от лицето, на което са предоставени като обезщетение – правоимащия собственик на отчуждения имот. В заповедите е посочено, че имотите се определят в обезщетение на Т. Б… Съгласно чл. 81, ал.4 З. (отм.) броят на жилищата, нормите за жилищно задоволяване, условията и редът, при които собственикът, съответно съсобственикът се обезщетяват с отстъпване на повече от едно жилище за нуждите на неговите пълнолетни и встъпили в брак непълнолетни деца, които живеят в отчуждавания имот, както и тези, които не живеят в имота, но се намират в остра жилищна нужда, се определят от МС с правилника за прилагане на закона. В чл. 251а, ал.1 ППЗТСУ, отм. е предвидено, че собственикът, съответно съсобственикът на отчуждения имот, се обезщетява по негово искане с отстъпване на отделно жилище или с допълнителна жилищна площ и за нуждите на пълнолетните и встъпилите в брак непълнолетни деца, когато живеят в имота. При тези условия за нуждите на децата си собственикът може да получи едно жилище или общо с жилището, което му се полага по чл. 81, ал.1 от закона – до две жилища /ал.3/. С оглед на тези разпоредби е прието, че в хипотезата на чл. 81, ал.4 З. (отм.), в която на правоимащия собственик се определя в обезщетение и жилище за нуждите на пълнолетно дете, собствеността върху имота се придобива от правоимащия собственик, а не от пълнолетното дете, като собственикът може да прехвърли правата си направо на това дете по реда на чл. 102 З. (отм.). Този извод следва от обстоятелството, че и в тази хипотеза имотът се определя в обезщетение на правоимащия собственик, поради което съгласно чл. 103 З. (отм.) именно той придобива собствеността върху имота. Без значение за вещноправното действие на заповедта на органа по чл. 95 З. (отм.) е обстоятелството по какъв начин е изплатена стойността на имота, поради което не са обсъждани събраните по делото доказателства в тази насока.
При този предмет на делото и изводите по съществото му във влязлото в сила решение на АС, представените с молбата за отмяна писмени доказателства не са нови и от съществено значение за делото.
Молбата на Т. Б. от 12.04.84 г. за определяне начина на обезщетение с отстъпване на две жилища, едно от които за нуждите на дъщеря му Мария Б., е била представена още по гр.д. №1582/05 г. на АС София /на л.72 от делото/, по иск за собственост на същия апартамент, заведен от Мария Б. – В. срещу Н. К.. Това се установява от мотивите на решението по делото, с които са преценени характерът и значението на това доказателство, което не е ново за молителката. Доказателството не е ново и за молителя В., който е подал на осн. чл.304 ГПК молба за отмяна на р. по гр.д. №1416/06 г. на ВКС, второ г.о., с което е оставено в сила въззивното решение на АС София по гр.д. №1582/05 г. Доказателството е представено по това известно на молителя, като приложено към молбата му за отмяна дело /видно от решението за отхвърляне на молбата за отмяна по гр.д. №2265/08 г. на ВКС, четвърто г.о., на л.97/ и той е имал възможност да се запознае с него. Освен това молбата на Т. Б. от 12.04.84 г. не установява нови съществени за спора обстоятелства – по делото е установено от приложената и обсъдена от СГС преписка по отчуждаване и обезщетяване рег. №14/84 г. на К. РНС, че Т. Б. е поискал да бъде обезщетен и е обезщетен с две жилища, едно от които за нуждите на дъщеря му Мария Б..
Останалите две представени с молбата за отмяна писмени доказателства – протокол на ГДИС за въвод във владение на „собственика Мария Б.” в ап. №29 от бл.41 б. в[жк]и схема за предоставените в обезщетение недвижими имоти в блока, не са от съществено значение за делото. Тези писмени актове са с констативен характер и са неотносими към придобиването на правото на собственост върху апартамента. С протокола за въвод са констатирани недостатъците в строителството на апартамента, а схемата отразява разпределението на апартаментите в блока. В нея, в съответствие със заповедта по чл.100 З., отм., издадена на отчуждения собственик Т. Б., на негово име са записани и двата апартамента – №10 и №29, като за втория е отбелязано още „За Мария”.
Доводите в молбата за отмяна за порочност на въззивното решение, поради несъответствието му със закона и соченото от ищците придобивно за имота основание, ВКС не разглежда в това извънинстанционно производство.
Соченото от молителите основание за отмяна по чл.303, ал.1,т.1 ГПК не се установява – представените писмени доказателства не са нови и от съществено значение за спора, за което са възразили и ответниците по молбата.
Молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна и следва да остане без уважение, поради което ВКС на РБ, трето г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М Б. – В. и Витко В. за отмяна на осн. чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение на Софийски градски съд по гр.д. №14755/11 г. от 7.05.13 г., потвърдено с решение на Апелативен съд София по гр.д. №3237/13 г. от 26.07.14 г. в частта, с която е отхвърлен искът на молителите срещу И. К. и Й. П. с пр. осн. чл.124 ГПК – за установяване, че ищците са собственици в режим на СИО на ап.№29 в бл.№41б в[жк], [населено място], на осн. заповед №РД 41-1991/7.10.86 г. по чл.100 З., отм..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: