Р Е Ш Е Н И Е
№40
София, 10.04.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2666 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Ц. К., М. И. Д., Ц. М. Д., Х. М. Х., М. Х. М., В. И. Д., Е. Н. Х. и Ц. Н. Д. чрез пълномощника им адвокат С. С. против решение № 59 от 28.03.2018 г., постановено по гр.д. № 47 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Ловеч, с което е отменено решение № 391 от 23.11.2017 г.по гр.д. № 463/2016 г. на Районен съд-Троян в частта по иска по чл.108 ЗС и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от Х. Ц. К., М. И. Д., Ц. М. Д., Х. М. Х., М. Х. М., В. И. Д., Е. Н. Х. и Ц. Н. Д. против С. В. Ш., А. И. Ш. и И. М. Г. ревандикационен иск по отношение на 40/90 ид.ч. от 808/1000 ид.ч. от имот с идентификатор *** в местност „Д.“, които идеални части са част от поземлен имот, представляващ овощна градина от * кв.м., находяща се в землището на [населено място], махала „Д.“, който имот е означен с цифри *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, * на скица към допълнителното заключение на вещото лице В.П., която е неразделна част от решението, постановено по гр.д. № 4544/2013 г. на ВКС.
С. В. Ш., А. И. Ш. и И. М. Г. чрез пълномощника си адвокат В. А. оспорват касационната жалба и претендират възстановяване на направените разноски.
С определение № 597 от 4.12.2018 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване с цел преценка допустимостта на въззивното решение, постановено по ревандикационен иск спрямо лица обвързани от силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, с което е признат съсобствения характер на имота и при липса на твърдения, че ответниците препятстват ползването на ищците, доколкото изложените твърдения за действията на ответниците са свързани с предявения против тях иск по чл.109 ЗС, решението по който е влязло в сила като необжалвано.
Основание за допускане на касационно обжалване са дали следните факти:
С влязло в сила решение № 5 от 26.02.2014 г. по гр.д. № 4544/2013 г. на ВКС, I г.о. е признато за установено по предявения от Х. Ц. К., Й. Ц. П., С. В. Ш., И. В. П., М. И. Д., Ц. М. Д. и П. М. Х. срещу И. К. Ц., Ц. К. Ч., Ц. М. С., Т. М. П., В. Я. Я., В. И. Д., Е. Н. Х., Ц. Н. Д., В. Ц. С. и Н. П. С. иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР /понастоящем чл.54, ал.2 ЗКИР/, че към момента на одобрение на кадастралната карта на [населено място], м.”Д.” със заповед № РД-18-11 от 20.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, всички горепосочени наследници на Ц. М. Д., починал на 12.06.1958 г., са били собственици на следния недвижим имот: овощна градина от 5 412 кв.м., осма категория, находяща се в землището на [населено място], махала „Д.“ при граници по кадастрална карта: на север – ПИ № *** на Ц. С. Д., ПИ № *** на Н. Ц. Д. и ПИ № *** на наследници на М. В. Д., на изток – ПИ № *** на наследници на И. С. Б. и ПИ № *** на наследници на Ц. М. Д., на юг – останалата част от ПИ № *** на Н. П. С. и част от ПИ № *** /стар ПИ ***/ на неустановен собственик, на запад – ПИ № ***, ПИ № *** и ПИ № *** на наследници на М. Д. Д., който имот е означен с цифри *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *,* на скица към допълнителното заключение на в.л.В.П., която се намира на лист 390 от гр.д.№ 81 от 2010 г. на Троянския районен съд и представлява неразделна част от решението, както и че е налице грешка в кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-11 от 20.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, изразяваща се в незаснемането на този имот като самостоятелен и отразяването му като част от няколко други поземлени имота. Видно от скицата, неразделна част от решението в границите на незаснетия в кадастралната карта имот от * кв.м. попадат 808 кв.м. от отразения в кадастралната карта имот № ***. Искът е бил предявен и против Д. Ц. Д., която е починала на 7.11.2011 г. в хода на делото. След предяваване на иска с нотариален акт № *, рег. № *, том *, дело № */* г. на нотариус № * Д. Ц. Д. е продала поземлен имот с идентификатор № *** с площ от * кв.м. на ищеца по това дело С. В. Ш., а той заедно със съпругата си А. И. Ш. го е продал на И. М. Г. с нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */* г. на нотариус № *.
Исковата молба, по която е образувано настоящото дело, е предявена от Х. Ц. К., М. И. Д., Ц. М. Д., Х. М. Х., М. Х. М., В. И. Д., Е. Н. Х. и Ц. Н. Д. против С. В. Ш., А. И. Ш. и И. М. Г.. Ищците твърдят, че са наследници на страни по делото, по което е постановено влязлото в сила решение по чл.53, ал.2 /сега чл.54, ал.2/ ЗКИР, разпореждането с имот с идентификатор № *** е извършено в хода на това дело, а част от този имот е съсобствен, а не на прехвърителите; владение върху имот с идентификатор № *** от лятото на * г. започнал да упражнява С. Ш. и съпругата му А. Ш., които го заградили, а за достъп до него преминават през имота, предмет на спора по чл.53, ал.2 /сега чл.54, ал.2/ ЗКИР, като ползват товарни автомобили, унищожават тревна площ и насипват върху нея инертни материали; въпреки отправените предупреждения от [община] да не се извършват неправомерни действия в съсобствения имот на ищците, части от които се ползват от тях десетилетия наред по определен начи, С. Ш. е продължил да уврежда имуществото на Ц. М. Д., като е залял катинара на входната му врата с лепило на 9.02.2016 г., а на 11.02.2016 г. А. Ш. е премахнала портата на имота на Ц. Д. и е унищожила оградната мрежа, поставена от него, а на 12.05.2016 г. след възстановяване местоположението на портата и оградната мрежа, тя започнала да чупи бетонните колове на оградата.
Въз основа на посочените факти ищците са заявили петитум да се признае правото им на собственост на 40/90 ид.ч. от 808/1000 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, които идеални части са част от поземлен имот от * кв.в. /индивидуализиран според влязлото в сила решение по чл.53, ал.2 ЗКИР/, като ответниците бъдат осъдени да им предадат владението, както и да бъдат осъдени ответниците С. и А. Ш. да преустановят неоснователните действия – преминаване през съсобствения имот на ищците от 5412 кв.в. /индивидуализиран според влязлото в сила решение по чл.53, ал.2 ЗКИР/ и да възстановят предишното му положение като премахнат насипаните инертни материали и възстановят унищожените тревни площи.
Първоинстанционното решение, с което искът по чл.109 ЗС е отхвърлен е влязло в сила като необжалвано.
Решението, с което съдът е разгледал иск по чл.108 ЗС е процесуално недопустимо. С. Ш., А. Ш. и И. Г. са придобили имот, отразен в кадастралната карта с идентификатор № *** в хода на висящ процес по иск с правно основание чл.53, ал.2 /сега чл.54, ал.2/ ЗКИР от ответник по иска и са обвързани от силата на пресъдено нещо, че площ от 808 кв.м. от заснетия в кадастралната карта имот с идентификатор № *** е част от съсобствения на наследниците на Ц. М. Д., починал на 12.06.1958 г. недвижим имот: овощна градина от 5 412 кв.м., индивидуализиран в съдебното решение. В исковата молба, по която е образувано настоящото дело от една страна липсват твърдения, че след влизане в сила на решението от 2014 г. същите са извършили действия, с които да отнемат владението на ищците върху посочената реална част от имота от 5412 кв.м. /твърдението е за поставена ограда през 2011 г., но не и за липса на достъп/, а следователно и твърдения, че ответниците ползват част от съсобствения имот без правно основание, с което да се свърже заявения петитум да бъдат осъдени да им предадат 40/90 ид.ч. От друга страна в противоречие с твърдението, че със сила на пресъдено нещо е установено, че от 808 кв.м. от заснетия в кадастралната карта имот с идентификатор № *** е част от съсобствения на наследниците на Ц. М. Д., починал на 12.06.1958 г. недвижим имот: овощна градина от 5 412 кв.м., индивидуализиран в съдебното решение, ищците са заявили петитум за наличие на съсобственост между тях и ответниците на 808/1000 ид.ч. от имот с идентификатор № ***, без да излагат твърдения, че след влизане в сила на решението от 2014 г. са се осъществили факти, водещи до обособяването като самостоятелен на имота, отразен в кадастралната карта с идентификатор № *** и съответно придобиване от тях на 808/1000 ид.ч. от него.
Въззивният съд не е констатирал липсата на фактически твърдения, които да съставляват основания на заявения петитум за установяване правата в съсобствеността и предаване на владението, както и противоречието в твърденията, че страните са съсобственици на имот от 5 412 кв.м., част от който са и 808 кв.м. от имот, отразен в кадастралната карта с идентификатор № *** и претенцията, че притежават 808/1000 ид.ч. от имот, отразен в кадастралната карта с идентификатор № ***, поради което е постановил процесуално недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено.
В случая не са налице основания за връщане на делото за ново разглеждане след отстраняване нередовности на исковата молба. Наличието на съсобственост върху имот от 5 412 кв.м., част от който са и 808 кв.м. от имот, отразен в кадастралната карта с идентификатор № ***, е установено между страните с влязло в сила решение. Твърдението за наличие на съсобственост, от която страните притежават 808/1000 ид.ч. от имот, отразен в кадастралната карта с идентификатор № ***, явно е свързано с погрешното възприемане от ищците на действието на кадастралната карта. В Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по т.д. № 4/2014 г., т.4 е изяснено, че одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие и от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. Същевременно след като ищците не твърдят да са лишени от достъп до спорната реална част от 808 кв.м. чрез препятстване на достъпа им до нея от ответниците след влизане в сила на решението от 2014 г., то заявения петитум за предаване на владението на притежаваните от тях идеални части се явява без основание на иска по чл.108 ЗС и е процесуално недопустим, поради което съдебното производство в тази част следва да бъде прекратено.
На основание чл.78, ал.4 ГПК ищците следва да възстановяват на ответниците направените по повод иска по чл.108 ЗС разноски, както следва:
на С. В. Ш. – 1165.00 лв. /от които 150.00 лв. заплатено възнаграждение на адвокат А. за първоинстанционното производство, когато е бил висящ и искът по чл.109 ЗС, състаляващи половината от сумата 300 лв.; 300 лв. заплатено възнаграждение на адвокат А. за въззивното производство; 65.00 лв. заплатена държавна такса по въззивната жалба и 650 лв. заплатено възнаграждение и разноски на адвокат А. за касационното производство/
на А. И. Ш. – 1015 лв. /от които 150.00 лв. заплатено възнаграждение на адвокат А. за първоинстанционното производство, когато е бил висящ и искът по чл.109 ЗС, състаляващи половината от сумата 300 лв.; 300 лв. заплатено възнаграждение на адвокат А. за въззивното производство; 65.00 лв. заплатена държавна такса по въззивната жалба и 500 лв. заплатено възнаграждение на адвокат А. за касационното производство/
на И. М. Г. – 1165.00 лв. /от които 600 лв. заплатено възнаграждение на адвокат А. за въззивното производство; 65.00 лв. заплатена държавна такса по въззивната жалба и 500 лв. заплатено възнаграждение и разноски на адвокат А. за касационното производство/.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 59 от 28.03.2018 г., постановено по гр.д. № 47 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Ловеч и отмененото с него решение № 391 от 23.11.2017 г.по гр.д. № 463/2016 г. на Районен съд-Троян в частта по иска по чл.108 ЗС, като ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Х. Ц. К., М. И. Д., Ц. М. Д., Х. М. Х., М. Х. М., В. И. Д., Е. Н. Х. и Ц. Н. Д. против С. В. Ш., А. И. Ш. и И. М. Г. ревандикационен иск по отношение на 40/90 ид.ч. от 808/1000 ид.ч. от имот с идентификатор *** в местност „Д.“, които идеални части са част от поземлен имот, представляващ овощна градина от 5412 кв.м., находяща се в землището на [населено място], махала „Д.“, който имот е означен с цифри *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, * на скица към допълнителното заключение на вещото лице В.П., която е неразделна част от решението, постановено по гр.д. № 4544/2013 г. на ВКС.
ОСЪЖДА Х. Ц. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] чрез пълномощника си Й. Ц. П., М. И. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], Ц. М. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], Х. М. Х., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [улица], М. Х. М., ЕТВ [ЕГН], [населено място],[жк], [улица], В. И. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], обл.Л., [улица], Е. Н. Х., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] и Ц. Н. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплатят на С. В. Ш., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] разноски за съдебното производство по ревандикационния иск в размер 1165.00 лв.
ОСЪЖДА Х. Ц. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] чрез пълномощника си Й. Ц. П., М. И. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], Ц. М. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], Х. М. Х., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [улица], М. Х. М., ЕТВ [ЕГН], [населено място],[жк], [улица], В. И. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], обл.Л., [улица], Е. Н. Х., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] и Ц. Н. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплатят на А. И. Ш., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] разноски за съдебното производство по ревандикационния иск в размер 1015 лв.
ОСЪЖДА Х. Ц. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] чрез пълномощника си Й. Ц. П., М. И. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], Ц. М. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], Х. М. Х., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [улица], М. Х. М., ЕТВ [ЕГН], [населено място],[жк], [улица], В. И. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], обл.Л., [улица], Е. Н. Х., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] и Ц. Н. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплатят на И. М. Г. , ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] разноски за съдебното производство по ревандикационния иск в размер 1165.00 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: