Р Е Ш Е Н И Е
№ 40
гр. София , 10 май 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ:АНТОАНЕТА ДАНОВА
МАЯ ЦОНЕВА
при участието на секретаря Илияна Петкова
и прокурора от ВКП Пенка Маринова
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1557/2015 г.и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационни жалби, депозирани от адв.Д., служебен защитник на подсъдимия Н. Т. П.; адв.В., служебен защитник на подсъдимия Д. А. Н.; адв.Д., служебен защитник на подсъдимия Б. И. М. и от адв. В., повереник на гражданските ищци и частни обвинители С. Н. В. и С. П. М. срещу решение №264 от 27.07.2015 г., постановено по внохд №815/2014 г. на Софийски апелативен съд ,НО.
В касационната жалба за подсъдимия Н. П. е посочено , че се обжалва решението на САС в частта, в която е потвърдена присъдата на СОС, с която този подсъдим е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.199 ал.1 т.1 във вр.с чл.198 ал.1 от НК,за което му е наложено наказание три години и шест месеца лишаване от свобода , в частта, в която е извършено групиране на наказанията му ,както и относно възлагането му в тежест на разноските, направени от частните обвинители и граждански ищци . Релевират се всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК. Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила се аргументира с твърдения за: – неправилна оценка на събраните доказателства, довела до неправилен извод относно авторството и предмета на престъплението, като в тази насока се заявява , че въззивният съд неправилно е приел, че следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност показанията на св. С. М. ,дадени в съдебното заседание на 23.10.2003 г. ,доколкото производството към този момент било разглеждано от незаконен състав; – липса на мотиви, предвид липсата на цялостен и задълбочен анализ на всички факти, от които да може да се направи извод за виновност на подсъдимия ; – липсата на всестранен и задълбочен анализ на показанията на св.М. и необсъждане на противоречивите данни,съдържащи се в тях относно едни и същи фактически обстоятелства; – неправилно кредитиране на показанията на св.Д. от досъдебното производство ,а не на тези, дадени пред съда. Оспорва се обстоятелството, че подсъдимият Н. П. е бил на пътя в землището на [населено място] на 05.10.1998 г. ; твърди се, че не се е намирал в един и същи автомобил /марка/ със св.М.; че не е установен предмета на престъплението. Във връзка с оплакването за нарушение на материалния закон се посочва, че деянието по чл.199 ал.1 т.1 от НК е несъставомерно от обективна и субективна страна, че не се установява квалифициращия признак „големи размери“, тъй като по делото не е доказано, че подсъдимият Н. П. е отнел всички инкриминирани златни вещи, собственост на св.М.. Явната несправедливост на наказанието се извежда като резултат от претенцията на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон. На следващо място се акцентира, че направеното групиране на наказанията, наложени на подсъдимия Н. П. е неправилно, тъй като не е спазен принципа за най-благоприятното съчетание. Моли се да бъде отменено въззивното решение в обжалваната част и подсъдимият Н. П. да бъде оправдан, алтернативно да бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.194 или чл.198 ал.1 от НК и наказателното производство прекратено поради изтекла давност-чл.24 ал.1 т.3 от НПК, или намален размера на наказанието, с приложение на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, или делото върнато за ново разглеждане .
В жалбата на подсъдимия Д. Н. се оспорва решението на съда само в частта, в която той е осъден да заплати на частните обвинители и граждански ищци направените от тях разноски по водене на делото.Моли се съдебния акт да бъде отменен в атакуваната част.
В жалбата относно подсъдимия Б. И. М. се обжалва решението на САС в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда досежно осъждането на този подсъдим, както и по отношение изменението на присъдата касаещо преквалификацията на престъплението от чл.214 ал.2 т.2 във вр.с ал.1 във вр.с чл.213а ал.3 т.2 във вр.с чл.20 ал.2 НК в такова по чл.214 ал.2 т.1 и 2 във вр.с чл.213а ал.3 т.2 във вр.с ал.2 т.1 пр.1 т.2 и т.3 пр.1 т.4 пр.2 във вр.с чл.214 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 от НК ,за съучастието на подсъдимия М. като съизвършител с И. Б., спрямо когото наказателното производство е прекратено на основание чл.24 ал.1 т.5 от НПК, както и с цел да набави имотна облага за И. Б.. Релевират се всички касационни основания. Във връзка с основанието по чл.348 ал.1 т.2 от НПК се посочва ,че въззивният съд не е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на делото и разкриване на обективната истина, като при формиране на своето вътрешно убеждение относно виновността на подсъдимия М. не е спазил нормите на чл.13,чл.14 ал.1 и чл.107 ал.3 и ал.5 от НПК; че съдът превратно е тълкувал доказателствения материал, поради което е достигнал и до неправилни фактически положения; че не е съобразил заинтересоваността на свидетелите В. и М. от изхода на делото , с оглед качеството им на частни обвинители и граждански ищци ; че не са обсъдени обстойно обясненията на подсъдимия М., като преценката на съда да не бъдат кредитирани е правно неиздържана; че съдът напълно е пренебрегнал показанията на св.А. А., че не е обсъдил показанията на св. И. П., а тези на Ц. К. е обсъдил фрагментарно. На следващо място се оспорва извода на САС ,че подсъдимият М. е употребил сила и заплашване и по този начин е принудил С. М. да му предаде ключовете от дома си. Недоволството от наложеното наказание лишаване от свобода се свързва с определения от съда размер, както и с факта на налагане на по-лекото наказание глоба, което според жалбоподателя не е следвало да бъде налагано. Отправят се искания в условията на алтернативност – да бъде отменено обжалваното решение и подсъдимият М. да бъде оправдан; делото да бъде върнато за ново разглеждане след отмяна на въззивното решение в обжалваните му части; да бъде изменен атакувания съдебен акт и намалено наказанието на подсъдимия Б. М..
В касационната жалба, депозирана от повереника на частните обвинители и граждански ищци С. В. и С. М. се посочва ,че се обжалва решението на САС в частта,в която са потвърдени присъдите на Х. В. В.,В. З. С.,Б. И. М.,Н. Т. П.; в частта ,в която е потвърдена присъдата на Д. А. Н. и В. П. Г.,като обвинението срещу тях е преквалифицирано от чл.199 ал.1 т.1 от НК в престъпление по чл.198 ал.1 от НК и наказателното производство е прекратено поради изтекла абсолютна давност; в частта, в която присъдата е отменена и предявените граждански искове за имуществени и неимуществени вреди са отхвърлени. Независимо, че в жалбата изрично е посочено, че се релевират всички касационни основания, напрактика доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, не се излагат. По отношение оплакването за нарушение на материалния закон се твърди неправилност в извода на САС, че подсъдимите Д. А. Н. и В. П. Г. са осъществили състава на престъплението по чл.198 ал.1 от НК,вместо по-тежко наказуемия състав по чл.199 ал.1 т.1 от НК. Във връзка с основанието по чл.348 ал.1 т.3 от НПК се излагат аргументи против довода на апелативната инстанция, свързан с „изключително дългия период на провеждане на наказателното производство“, обосновал извода му за потвърждаване на наказанията при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Изложени са съображения и във връзка с гражданските претенции.Моли се да бъде изменено решението на СОС като: се увеличат наложените наказания на Х. В., В. С., Б. М. и Н. П. над средния размер за съответното престъпление; подсъдимите Д. А. Н. и В. П. Г. да бъдат осъдени за престъпление по чл.199 ал.1 от НК; гражданските искове се уважат изцяло или се увеличат обезщетенията ,присъдени от СОС.
По делото е постъпил отговор на касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци, изготвен от служебния защитник на подсъдимия В. С.,в който се изразява несъгласие с позицията,че по делото е събран голям обем от доказателства,установяващи по несъмнен начин повдигнатите от прокуратурата обвинения. Твърди се ,че доказателствата са противоречиви и не обосновават виновно поведение на подсъдимия С.,поради което той следва да бъде оправдан.Възразява се и срещу съображенията на жалбоподателите -частни обвинители и граждански ищци, с които се аргументира оплакването им за явна несправедливост на наложеното наказание, както и срещу решението на САС, в частта относно присъдените на частните обвинители разноски. Посочва се ,че отмяната на присъдата в гражданско-осъдителната й част е правилна.
В съдебното заседание пред ВКС, адв.Д.-служебен защитник на подсъдимия и жалбоподател Н. П. поддържа изцяло касационната жалба по съображенията, изложени в нея и моли тя да бъде уважена. Жалбата на частните обвинители и граждански ищци намира за неоснователна, поради което пледира да бъде отхвърлена.
В представената писмена защита, като цяло се преповтарят доводите и възраженията, изложени в касационната жалба.
Адв.В.-служебен защитник на подсъдимия и жалбоподател Д. А. Н. моли да бъде оставена без уважение жалбата на частните обвинители, с която се иска утежняване на наказателно-правното му положение. Счита, че решението на апелативния съд в гражданската му част е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Поддържа своята касационна жалба, като счита ,че подсъдимият Н. не дължи заплащане на разноските,направени от частните обвинители и граждански ищци,тъй като тяхната въззивна жалба по отношение на този подсъдим е оставена без уважение.
Служебният защитник на подсъдимия и жалбоподател Б. И. М.-адв.Д. също отправя искане за уважаване на тяхната касационна жалба и отхвърляне на тази, депозирана от частните обвинители и граждански ищци. Моли да бъдат взети предвид изложените от него съображения в процесуалния документ.
Повереникът на частните обвинители и граждански ищци-адв.В. поддържа касационната жалба по изложените в нея доводи и моли да бъдат увеличени наказанията на подсъдимите В.,С. ,М. и П. над средния размер за съответното престъпление, тъй като компенсация за дългия период на провеждане на наказателното производство са получили чрез отпадане на наказателната отговорност за част от другите им инкриминирани престъпления, поради изтекла абсолютна давност .Наред с това се моли подсъдимите Д. Н. и В. Г. да бъдат признати за виновни и осъдени за извършени престъпления по чл.199 ал.1 от НК, както и да бъдат уважени изцяло предявените граждански искове и да бъдат присъдени на С. М. и С. В. направените от тях разноски за касационното производство.
Служебно назначеният защитник на подсъдимия Х. В. поддържа касационната жалба и моли същата да бъде уважена, като предвид продължителността на провеждане на наказателното производство отправя искане наказанието му да бъде намалено.
Служебният защитник на подсъдимия В. С.-адв.Г. пледира за отмяна на въззивното решение и оправдаване на този подсъдим, алтернативно-за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление-по чл.214а ал.1 или ал.2 от НК. Намира касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци за неоснователна ,поради което моли да бъде оставена без уважение.
Адв.В.-служебен защитник на Г. Д. Г. –по отношение на когото наказателното производство е прекратено моли да бъде оставено в сила решението на апелативния съд,а касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци-без уважение.
Аналогично е и становището на адв.Т.-служебен защитник на С. Т. Д., на адв.М.-служебен защитник на П. Т. П., на адв.Б.-служебен защитник на М. Б. П. и на адв.З.-служебен защитник на В. П. Г..
Подсъдимите, по отношение на които наказателното производство е прекратено и ответници по гражданския иск Н. К., О. С. и И. Б., както и защитниците им респективно адв.Л. , адв.Н. и адв.Н., редовно призовани ,не се явяват пред касационната инстанция и не вземат становище по жалбата на частните обвинители и граждански ищци.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби ,депозирани от подсъдимите. Счита, че всички доказателства по делото са подробно анализирани, като съдът е дал убедителен отговор на въпроса защо не следва да се кредитират показанията на свидетелите, осигуряващи алиби на подсъдимите. Заявява,че в мотивите на атакуваното решение са изложени подробни съображения във връзка с правната страна на инкриминираните престъпления .Във връзка с жалбата на подсъдимия Б. М. намира ,че претендираните съществени процесуални нарушения не са допуснати,тъй като показанията на пострадалите М. и В. не са изолирани ,а се потвърждават и от други доказателствени източници като напр.анонимен свидетел №2.Във връзка с жалбата на подсъдимия Н. –доколкото е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.198 ал.1 от НК, той дължи солидарно с останалите подсъдими направените разноски, независимо от прекратяване на наказателното производство по чл.24 ал.1 т.3 от НПК. На следващо място посочва, че жалбата на частните обвинители и граждански ищци се явява също неоснователна, поради което не следва да бъде уважавана.
Пред ВКС от всички подсъдими се явяват лично само Х. В. и Б. М..В последната си дума В. моли да бъде оправдан ,а М.-да бъде отменено наложеното му наказание, като заявява ,че не е извършил инкриминираното му престъпление.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда №3 от 03.02.2014 г., постановена по нохд №387/2001 г., Софийски окръжен съд, НО е признал подсъдимия Х. В. В. за виновен за извършено в съучастие като съизвършител с В. С. и Б. М. и други неустановени лица престъпление по чл.214 ал.2 т.2 във вр.с ал.1 във вр.с чл.213а ал.3 т.2 във вр.с чл.20 ал.2 и чл.55 ал.1 т.1 от НК, за което му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години и глоба в размер на 7500 лв., като на основание чл.304 от НПК го е оправдал да е извършил деянието в съучастие като съизвършител с И. Б. ; да е извършил деянието с цел да набави имотна облага за И. Б.; за отнемането на един брой златен часовник на стойност 3 267 000 неденоминирани лева, както и по правната квалификация на деянието във връзка с чл.213а ал.2 т.1 пр.1 т.2 т.3 пр.1 и т.4 пр.2 във вр.с чл.20 ал.2 от НК. На основание чл.25 от НК е било извършено групиране на наказанията, наложени на подсъдимия Х. В. по настоящето дело и по нохд 7187/2003 г. на СРС ,като е определено едно общо и най-тежко наказание , а именно четири години лишаване от свобода и 7 500 лева глоба. Зачетено е времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража и е постановено наказанието лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален общ режим ,в затворническо общежитие от открит тип.
Със същата присъда е бил признат за виновен и подсъдимия В. З. С. за това ,че в съучастие като съизвършител с Х. В. и Б. М. и други неустановени лица е извършил престъпление по чл.214 ал.2 т.2 във вр.с ал.1 във вр.с чл.213а ал.3 т.2 във вр.с чл.20 ал.2 и чл.55 ал.1 т.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от пет години и глоба в размер на 5000 лв., като на основание чл.304 от НПК е оправдан да е извършил деянието в съучастие като съизвършител с И. Б. ; да е извършил деянието с цел да набави имотна облага за И. Б. ; за отнемането на един брой златен часовник на стойност 3 267 000 неденоминирани лева, както и по правната квалификация на деянието във връзка с чл.213а ал.2 т.1 пр.1 т.2 т.3 пр.1 и т.4 пр.2 във вр.с чл.20 ал.2 от НК.На основание чл.59 от НК е зачетено предварителното задържане на В. С..
Подсъдимият Б. И. М. е признат за виновен в извършването на престъпление в съучастие като съизвършител с Х. В., В. С. и неустановени лица по чл. чл.214 ал.2 т.2 във вр.с ал.1 във вр.с чл.213а ал.3 т.2 във вр.с чл.20 ал.2 и чл.55 ал.1 т.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от пет години и глоба в размер на 5000 лв., като на основание чл.304 от НПК е оправдан да е извършил деянието в съучастие като съизвършител с И. Б. ; да е извършил деянието с цел да набави имотна облага за И. Б.; за отнемането на един брой златен часовник на стойност 3 267 000 неденоминирани лева, както и по правната квалификация на деянието във връзка с чл.213а ал.2 т.1 пр.1 т.2 т.3 пр.1 и т.4 пр.2 във вр.с чл.20 ал.2 от НК.На основание чл.59 от НК е зачетено предварителното задържане на Б. М..
С присъдата подсъдимият Б. М. е оправдан по обвинението за престъпление по чл.199 ал.1 т.1 и на основание чл.24 ал.1 т.3 от НПК е прекратено наказателното производство срещу него по обвинението по чл.198 ал.1 от НК,за това ,че в периода 05.10.1998 г. до 10.10.1998 г. в [населено място], С. е отнел чужда движима вещ от владението на С. В.- мъжки часовник на стойност 3 267 деноминирани лева ,с намерение противозаконно да го присвои,като употребил за това сила.
Подсъдимият Н. Т. П. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.199 ал.1 т.1 във вр.с чл.198 ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 от НК ,за което му е наложено наказание три години и шест месеца лишаване от свобода . Извършена е кумулация на наказанията , наложени по настоящето дело , по нохд №1443/2010 г. по описа на РС-Дупница и по нохд №464/2003 г. на СГС, като е определено едно общо и най-тежко наказание, а именно три години и шест месеца лишаване от свобода,което да се изтърпи в затвор ,при първоначален строг режим. Приспаднати са изтърпените части от наказанията по посочените наказателни дела и е зачетено времето на предварителното задържане по настоящето производство.
С присъдата са групирани и наказанията ,наложени на подсъдимия Н. П. по нохд №3533/97 г.на СРС, нохд №11078/2002 г. на СРС, нохд №99/97 г. на СГС, като е определено едно общо и най-тежко наказание, а именно пет години лишаване от свобода,търпимо в затвор ,при първоначален строг режим.
Подсъдимият Д. А. Н. е признат за невиновен и оправдан в извършването на престъпление по чл.199 ал.1 т.1 от НК и на основание чл.24 ал.1 т.3 от НПК е прекратено наказателното производство срещу него по обвинението за престъпление по чл.198 ал.1 от НК,поради изтекла давност.
Подсъдимият В. П. Г. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за престъпление по чл.199 ал.1 т.1 от НК и на основание чл.24 ал.1 т.3 от НПК е прекратено наказателното производство срещу него по обвинението за престъпление по чл.198 ал.1 от НК,поради изтекла давност.
На основание чл.45 от ЗЗД подсъдимите Х. В., В. С., Б. М., Н. К. ,О. С., Г. Г., С. Д., П. П., Н. П., М. П. ,Д. Н. и В. Г. са осъдени солидарно да заплатят на С. Н. В. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 27 500 лв. и на С. П. М. -в размер на 11 500 лв.,ведно със законната лихва,като гражданските искове са отхвърлени до пълните им предявени размери като неоснователни.
Подсъдимите Х. В. и В. З. са осъдени солидарно да заплатят на С. В. и С. М. сумата от 15 068,24 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от престъплението по чл.214 ал.2 от НК,ведно със законната лихва,като гражданският иск е отхвърлен до пълният му предявен размер от 33 603,70 лв.като неоснователен.
С присъдата е отхвърлен предявения от С. Н. В. и С. П. М. срещу подсъдимите Б. М., Н. К. ,О. С., Г. Г., С. Д., П. П., Н. П., М. П. ,Д. Н. и В. Г. граждански иск за обезщетение за имуществени вреди , причинени от инкриминираните деяния, в размер на 33 603,70 лв. като неоснователен, а производството по предявените от гражданските ищци искове за неимуществени вреди в размер на 45000 лв.-за В. и 50000 лв.- за М. и за обезщетение за имуществени вреди в размер на 33 603,70 лв. срещу И. Б. е прекратено.
Съдът с присъдата се е произнесъл и по направените по делото разноски, както и по веществените доказателства.
Срещу така постановената присъда са били депозирани протест от Софийска окръжна прокуратура /с искане за увеличаване размера на наложените на подсъдимите Х. В., В. С., Б. М. и Н. П. наказания и за осъждане на подсъдимите Д. А. Н. и В. П. Г. по обвинението им за извършено престъпление по чл.199 ал.1 т.1 във вр.с чл.198 ал.1 от НК/; от служ.защитник на подсъдимия Х. В.; от защитника на подсъдимия Д. Н. и лично от него; от подсъдимия Н. П. чрез служебния му защитник адв.Д.; от служебния защитник на подсъдимия В. С.; от защитника на подсъдимия Б. М.; лично от подсъдимия М. П.; от служебния защитник на подсъдимия В. Г.; от подсъдимия Н. К. чрез защитника си адв.Л.; от повереника на гражданския ищец и частен обвинител С. М. /с искане за отмяна на присъдата в оправдателните й части относно подсъдимите Х. В., В. С. и Б. М., както и за увеличаване на техните наказания; за осъждане на подсъдимите Д. Н. и В. Г. по чл.199 ал.1 т.1 и налагане на наказание в размер близък до максималния, предвиден за това престъпление ; за изменение на присъдата в частта, в която е отхвърлен частично до пълния му размер предявения граждански иск за претърпени неимуществени вреди ,като същият се уважи в пълен размер; за изменение на присъдата, в частта, в която е отхвърлен частично до пълния му размер,предявения от С. В. и С. М. граждански иск за претърпени от тях имуществени вреди следствие на престъплението по чл.214 ал.2 от НК, като се уважи същия в пълен размер; за отмяна на присъдата в частта, с която е отхвърлен изцяло, предявения от С. В. и С. В. граждански иск за претърпени от тях имуществени вреди, причинени от инкриминираните деяния в размер на 33603,70 лв.,като същият бъде уважен в пълен размер; да бъде отменена присъдата в частта,в която е прекратено производството по гражданските искове спрямо И. Б., като последният бъде осъден да заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на С. В. и С. М.; да се измени присъдата като се увеличи наказанието ,наложено на подсъдимия Н. П. в размер ,близък до максималния/; от поверениците на частния обвинител и граждански ищец С. В. , с аналогични искания ,като тези,направени в жалбата на С. М.,а що се отнася до гражданските претенции- за изменение на присъдата в частта, в която е отхвърлен частично до пълния му размер предявения граждански иск за претърпени неимуществени вреди ,като същият се уважи в пълен размер; за изменение на присъдата, в частта, в която е отхвърлен частично до пълния му размер,предявения от С. В. и С. М. граждански иск за претърпени от тях имуществени вреди следствие на престъплението по чл.214 ал.2 от НК, като се уважи същия в пълен размер; да бъде отменена присъдата в частта, с която е отхвърлен изцяло, предявения от С. В. и С. В. граждански иск за претърпени от тях имуществени вреди, причинени от инкриминираните деяния в размер на 33603,70 лв.,като същият бъде уважен в пълен размер; да бъде отменена присъдата в частта,в която е прекратено производството по гражданските искове спрямо И. Б., като последният бъде осъден да заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на С. В. и С. М..
По постъпилите жалби и протест, пред Софийски апелативен съд, НО е било образувано внохд №815/2014 г., приключило с решение №264 от 27.07.2015 г., с което е изменена присъдата на Софийски окръжен съд, като е преквалифицирано престъплението, извършено от подсъдимите Х. В. В., В. З. С. и Б. И. М. от такова по чл.214 ал.2 т.2 във вр.с ал.1 във вр.с чл.213а ал.3 т.2 във вр.с чл.20 ал.2 от НК в такова по чл.214 ал.2 т.1 и т.2 във вр.с чл.213а ал.3 т.2 във вр.с ал.2 т.1 пр.1, т.2 ,т.3 пр.1 и т.4 пр.2 във вр.с чл.214 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 от НК, като съдът е признал подсъдимите за виновни, че са извършили престъплението в съучастие като съизвършители с И. Н. Б., спрямо когото наказателното производство е прекратено на основание чл.24 ал.1 т.5 от НПК,както и с цел да набавят имотна облага за И. Б..Присъдата е била отменена в гражданско-осъдителната й част,като са били отхвърлени предявените граждански искове от С. В. и С. М. солидарно срещу подсъдимите Х. В., В. С., Б. М.,И. Б., Н. К., О. С.,Г. Г.,С. Д.,П. П.,Н. П., М. П.,Д. Н. и В. Г. за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 95 000 лв.,от които за С. В.-45 000 лв. и за С. М.—50 000 лв.,както и иск за имуществени вреди в размер на 33 603,70 лв.,поради изтичане на предвидената в закона давност.Подсъдимите Х. В., В. С., Б. М., Н. П., В. Г. и Д. Н. са осъдени да заплатят солидарно сумата от 1800 лв.,разноски по водене на делото ,направени от гражданските ищци и частни обвинители.В останалата й част присъдата е била потвърдена.
По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения.
Наведените от жалбоподателите-подсъдими доводи за съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати от контролираната съдебна инстанция, не се споделят от настоящият касационен състав. Не се набелязват такива съществени пропуски в мотивите на атакувания въззивен акт, които да обуславят извод за липса на мотиви, в каквато насока са налице оплаквания от страна на жалбоподателя Н. П.. Законодателят е регламентирал в разпоредбата на чл.339 ал.1 и ал.2 от НПК изискванията към съдържанието на решението на въззивната инстанция, които са били спазени от САС.
ВКС многократно е имал случаи да отбележи в редица свои решения /напр. Р №181 по н.д.486/2012 г. на ВКС,І н.о./ ,че когато въззивният съд не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото, той не е длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на пъроинстанционната присъда. В конкретният случай апелативната инстанция е възприела описаната в мотивите към присъдата на СОС фактическа обстановка, извършила е собствен анализ на доказателствената съвкупност и е отразила правните си съображения за взетото решение, поради което въззивното решение напълно удовлетворява изискванията на чл.339 ал.1 и 2 от НПК. Второстепенният съд не е пренебрегнал и задълженията си да изложи основанията, поради които не приема доводите, направени от жалбоподателите .
На следващо място, част от възраженията, релевирани в касационните жалби на подсъдимите Н. П. и Б. М. , по естеството си са за необоснованост на съдебния акт, което не представлява касационно основание по чл. 348 ал.1 от НПК и поради това не може да бъде предмет на проверка и произнасяне от касационния съд. Все в тази насока следва да се посочи, че Върховният касационен съд не може да приема нови фактически положения, а извършвания от него контрол е в рамките на установените от решаващите съдилища факти. Въпреки, че ВКС не може да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, винаги когато се констатира неправилен подход при неговото формиране, е необходима намеса. С други думи, в касационното производство, съдът не може да навлиза в съдържателната страна на вътрешното убеждение на съда по същество, като на контрол подлежи само процеса на формирането му и в тази връзка спазването на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.
В дейността на въззивния съд по оценка на доказателствата и доказателствените средства не се констатират нарушения. САС не е надценил едни доказателства за сметка на други, не е пропуснал да извърши проверка на достоверността на доказателствените източници, а осъществената от него интерпретация на доказателствения обем е според действителния му смисъл и съдържание. Въззивният съдебен акт съдържа подробна аргументация на доказателствената обезпеченост на обвинението, за което подсъдимите Н. П., Б. М. , Х. В. и В. С. са признати за виновни. Фактическите изводи, до които е достигнал апелативният съд не са произволни, а резултат от внимателен анализ на всички доказателства по делото, разгледани както по отделно, така и в тяхната логическа връзка и съвкупност, като въззивният съд е изложил съображения и относно тяхната достоверност. Действително основното доказателство за престъпното поведение на подсъдимия Н. П. са съдържащите се в показанията на св.С. М. фактическите данни /съдът правилно е изключил от доказателствената маса показанията на св.М. ,дадени в съд.заседание на 23.10.2003 г.,поради незаконност на съдебния състав, разглеждащ делото/. Анализирайки внимателно посочения доказателствен източник, апелативният съд е дал верен отговор на въпроса, свързан с неговото кредитиране, приемайки, че показанията на св.М. следва да се ползват с доверие, поради тяхната логичност и последователност по отношение на основните факти на обвинението. Обвързаност на съдържанието на показанията на свидетелката М. с евентуална нейна заинтересованост от изхода на делото ,доколкото същата е страна в процеса, поначало би могла да съществува. Тази обвързаност обаче следва да бъде установена чрез други доказателства, тъй като единствено от обстоятелството ,че пострадалата е конституирана като частен обвинител и граждански ищец в процеса, не може автоматично да се изведе заключение за тенденциозност или недобросъвестност при нейното свидетелстване.
Кредитирането на показанията на св.М. е обосновано с наличието на корелативна връзка между данните, съдържащи се в тях по основните факти от предмета на доказване и тези, изводими от други доказателствени източници, а именно показанията на редица други свидетели като Д.Т., С.В., Н.В., В. В., С.Т., Д.В. и др. и заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни, интерпретирала обективните медицински находки, констатирани по пострадалата. Въззивният съд е подложил на аналитична оценка и останалите гласни доказателствени средства, подкрепящи заявеното от св.М. -показанията на свидетелите Д. и К.И. и анонимен свидетел №2. В тази насока следва да се отбележи, че съдът е суверенен в преценката си кои показания на определен свидетел да кредитира, при наличие на противоречия между тях- дали тези от досъдебното производство или тези, дадени в съдебната фаза на процеса, стига да изложи убедителни съображения за решението си. Точно това е сторил САС относно показанията на св.Д. на л.795 от съд.дело- л.27 от решението. По-нататък, съдът е анализирал и показанията на св.К., съпоставяйки ги и с приложените по делото писмени документи- три броя договори, които обосновано е преценил като подкрепящи заявеното от св.М.. От важно доказателствено значение са и показанията на св.В. В., както и проведеното с него разпознаване. След като показанията на св.М. за преобладаващата част от фактите се проверяват и потвърждават от други доказателствени източници, поради което съдът ги е намерил за достоверни и обективни, не съществува пречка същите да се ползват с доверието му и по отношение на заявени от нея обстоятелства, за които отсъстват други доказателства. Освен това, в конкретния случай не следва да бъде подминаван и факта на извършеното от свидетелката разпознаване на подсъдимия Н. П., обективирано в протокол за разпознаване на лица. Посоченото в касационната жалба твърдение за несигурност на св.М. при разпознаването, не се потвърждава от вписаното в процесуалния документ. В него е отразено ,че свидетелката М. е разпознала Н. П. по физиономията, като използвания глагол „мисля“ /чрез който защитата аргументира твърдението си за колебливост на разпознаващия/ се свързва не със самото разпознаване на лицето, а с действията ,които е извършил по принудителното качване на свидетелката в колата /свидетелката е разпознала лицето „по физиономията и мисля, че той ме натика в колата“- т.2 л.44 от ДП/. Не без значение е и отразеното в проведения разпит на свидетелката непосредствено преди разпознаването , че „тези ,които описах току-що със сигурност ще ги разпозная,ако ги видя сега.Никога няма да забравя физиономиите им…..“.
На следващо място е необходимо да се отбележи и кореспонденцията между заявеното от св.М. и св.В.. Казаното по-горе относно достоверността на свидетелстването на С. М. важи в пълна степен и за св.В.. Неговите показания, освен, че са в унисон с тези на св.М., намират потвърждение и от обсъдените дотук други доказателствени източници, а освен това са и във корелативна връзка с данните, съдържащи се в писмените доказателствени средства-протокол за оглед на местопроизшествие, протоколи за разпознаване на лица и обективните медицински данни за нанесени увреждания по пострадалия.
По-нататък,неоснователен е и отправения упрек към въззивния съд за това, че е