О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
гр. София, 14.01.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
като разгледа докладваното от съдията Н. гр. д. № 827 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 17.03.2010 год. по гр. д. № 217/2009 год. К.йският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 7.05.2009 год. по гр. д. № 709/2007 год. на К.йския районен съд, с което са осъдени ответниците А. Х. К. и С. Н. К. от гр. К. да предадат на Г. Е. Х. и Ф. С. Х. от с. К., общ. Ч. владението на избено помещение № 3 със светла площ 14.82 кв. м. и граници по документи: север – двор, юг – коридор, изток – мазе № 2 и запад – мазе № 4, представляващо помещение 3Б като местоположение съгласно схема на мазетата на л. 358 от първоинстанционното производство и съгласно схема за ползуване на л. 239 от същото, изготвени от вещото лице Бл. Я., представляващи неразделна част от решението, с фактически граници ма място: север – двор, юг – коридор, изток – помещение, ползувано от Н. Д. и от запад – помещение, ползувано от Р. Х., което избено помещение е припадащо се към ап. № 3 с идентификатор на самостоятелен обект в сграда № 40909.106.100.1.7 по кад. карта на гр. К., находящ се в жилищен блок № 10, вх. „Б” ет. 2 на ул. „Ал. К.”.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ответниците А. и С. К., чрез пълномощника им адв. Р. Р., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Молят за неговата отмяна и вместо това се постанови друго решение, с което предявеният иск бъде отхвърлен, респ. делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, с оглед представеното решение № 1266 от 7.07.95 год. по гр. д. № 1439/94 год. на ВС, ІV г. о. В него въпросът, по който се е произнесъл въззивния съд в обжалваното решение – относно възможността да се придобие по давност собствеността върху мазе, принадлежност към апартамент в жилищна сграда, е решен противоречиво. Позовават се и на съдебна практика по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди доказателствата и доводите на страните с оглед противоречивите заключения на експертите и свидетелите, които не са обсъдени от въззивния съд и по въпроса за противопоставимостта на постановлението за възлагане на съдебния изпълнител на действителния собственик на продадения имот – решение № 91 от 11.09.2009 год. по т. д. № 596/2008 год. на ТО на ВКС.
Ищците Г. и Ф. Х. не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да уважи предявения ревандикационен иск за спорното мазе, въззивният съд приел, че то представлява това с № 3, принадлежност към ап. 3, собственост на ищците и ответниците го владеят без основание. Възражението на последните за изтекла в тяхна полза придобивна давност съдът намерил за неоснователно, тъй като не е налице упражнявано добросъвестно владение от тяхна страна, а и е недопустимо приложението на този придобивен способ с оглед статута на имота като несамостоятелен такъв, представляващ принадлежност към жилището, което обслужва. П. се е на разпоредбите на чл. 37, във вр. с чл. 98 ЗС и тъй като ищците са придобили собствеността на основание постановление за възлагане на съдебен изпълнител на апартамент № 3, към който принадлежи и спорното мазе № 3, в което неоснователно се намират ответниците, е уважил предявения против тях ревандикационен иск. Съдът приел, че не е установено извършването на подобрения в него, нито тяхната стойност, поради което и намерил за неоснователно и възражението им за право на задържане до заплащането на същите.
Следователно, въпросът допустимо ли е придобиване по давност на избено помещение, в какъвто смисъл е било евентуалното възражение на ответниците наред с поддържания от тях довод за липса на идентичност на ползуваното от тях мазе с това с № 3, принадлежащо към ап. № 3, от тях като собственици на апартамент в същата сграда, е релевантен за изхода на спора, с оглед приетата от съда идентичност въз основа на събраните доказателства и извод за неприложимост на този придобивен способ. От представеното към изложението решение на ВС № 1266 по гр. д. № 1439/94 год. на ІV г. о. се установява, че този въпрос е решен в противоречив смисъл, като е прието, че не съществува забрана да се придобие по давност такова помещение, щом в сградата владелецът има друг обект – апартамент. Това обуславя наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
По останалите формулирани от касатора въпроси като процесуалноправни такива, настоящата инстанция намира, че същите не са обусловили извода за основателност на предявения иск, а представляват касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на решението, които следва да се обсъждат при разглеждане на делото.
Водим от горните съображения, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 56 от 17.03.2010 год. по гр. д. № 217/2009 год. по описа на К.йския окръжен съд по подадената от А. Х. К. и С. Н. К., чрез адвокат Р. Р., касационна жалба против него.
Указва на А. Х. К. и С. Н. К. да внесат държавна такса за касационното обжалване в размер на 50 лв. в едноседмичен срок от съобщението.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание, за което страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: