Р Е Ш Е Н И Е
№40
гр. София, 18.05.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2201 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение №10 от 13.02.2017г. по гр.д. № 2088/2016г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1650 от 2710.2016г. по гр.д. № 8253/2015г. на Бургаски районен съд за отхвърляне иска за делба, предявен от Р. С. И. и С. Р. И. против М. Н. М., Я. Н. М., М. Я. Я. и Й. М. Г., относно поземлен имот с идентификатор 07079.611.108 по кадастралната карта на [населено място] с площ 276 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м./
Касационна жалба срещу решението е подадена от ищеца Р. С. И.. Поддържа, че решението е неправилно. Решаващото съображение за отхвърляне на иска за делба е съществуващото право на строеж в полза на съделителя Й. Г. за изграждане на погинал обект, чрез което поземленият имот се превръща в обща част, обслужваща самостоятелните обекти, построени в него и делбата му е недопустима. Според касатора съдът, в разрез с посочената в решението практика, е приел, че правото на строеж е неделимо от собствеността върху земята, вместо от собствеността върху постройката. Освен това, не е изследвал какви са предвижданията на ПУП за евентуалното реализиране на правото на строеж за погиналата сграда.
Ответниците по жалбата М. Н. М., Я. Н. М. и М. Я. Я. в писмения с отговор, депозиран чрез адв. К., оспорват жалбата.
Ответникът Й. Г. не взема становище.
С определение № 518 от 15.12.2017г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: Налице ли е хипотеза на недопустимост на делбата по смисъла на ППВС № 2/1982г., т.1, б.”г” и „д”, ако един от съсобствениците на поземления имот не притежава отделна сграда или самостоятелен обект, но неговият праводател е бил собственик на сграда, която към момента на прехвърляне на собствеността върху терена е погинала и правото на строеж за изграждането й не е изрично посочено в договора.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството е по иск за делба във фазата по допускането.Предмет на делбата е поземлен имот в [населено място] на [улица], с площ от 276 кв.м. Според представените документи за собственост страните са притежатели на различни идеални части от имота. Същевременно, всички съделители, с изключение на Й. Г., са съсобственици на два самостоятелни обекта в построената в имота жилищна сграда – едното жилище е съсобствено само между ищците Р. и С. И., а другото е съсобствено между ищците и ответниците, без Й. Г.. Последният е придобил през 2013г. с договор за дарение от баща си М. Г. 75/276 ид.ч. от поземления имот. Неговият праводател е притежавал по наследство от своя баща и паянтова сграда /обор/ от три помещения, застроена във вътрешната югозападна част на парцела, която сграда към момента на дарението е погинала.
При тази фактическа обстановка въззивният съд е приел, че поземленият имот има статут на обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС, при което претенцията за делба е неоснователна. Позовал се е на разрешенията на ППВС № 2/1982г., т.1, б.“д“ и “е“, както и на Решение № 476 от 07.03.2013г. по гр.д. № 56/2012г. на I г.о., според които не може да се допусне делба на съсобствен парцел, застроен със сграда, в която етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици; в този случай дворът е обща част съгласно чл. 38, ал.1 ЗС. Когато някой от съсобствениците в дворното място не притежава отделна сграда или самостоятелен обект в етажната собственост, делбата на съсобственото дворно място е недопустима, ако той може да получи разрешение за строеж, надстрояване или пристрояване при условията на чл. 183, ал.4 ЗУТ. В случая съдът е счел, че съделителят Г. би могъл да реализира правото на строеж за изграждане на погиналата постройка. Правото на строеж не е изрично посочено в придобивната му сделка – дарението от неговия баща, но то имплицитно следва собствеността върху идеалните части от земята.
По основанието за допускане на касационно обжалване.
Според ППВС №2/82г., т.1, б.”д” е недопустима делбата на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици. Приема се, че в такъв случай поземленият имот има обслужващо значение спрямо сградите. Хипотезата се приравнява на отношенията в етажната собственост – собствениците на отделни самостоятелни обекти в сградата са съсобственици на общите части на сградата, но съсобствеността върху тях не може да бъде делена – чл. 38, а.3 ЗС.
Когато някой от съсобствениците в поземления имот не притежава самостоятелна сграда или част от такава, а неговият праводател е бил собственик на сграда, която е погинала, не е била възстановена и правото на строеж не е било прехвърлено на настоящия съсобственик на терена, то не може да се приеме, че е налице хипотеза на недопустимост на делбата по смисъла на ППВС № 2/1982г. В този случай, след като един съсобственик на поземления имот не притежава сграда, нито право на строеж, реализируемо при условията на чл.183, ал.4 ЗУТ, то теренът не е загубил самостоятелния си характер и не е придобил обслужващо значение спрямо сградите. Затова делбата му е допустима.
По касационната жалба.
Съобразно приетото по-горе разрешение по правния въпрос в случая не е налице хипотеза на недопустимост на делбата с оглед естеството или предназначението на застроения урегулиран недвижим имот, тъй като не всички съсобственици имат самостоятелни обекти в сградата. Затова дворното място не се явява обща част по смисъла на чл.38 ЗС.
Видно от приложения нотариален акт №149 от 08.09.1968г. Й. М. Г., дядо на настоящия ответник Й. М. Г., е придобил заедно със 75 ид.ч. от поземления имот и застроена във вътрешната част паянтова сграда /обор/, разпределена на три помещения. Й. М. Г. е починал през 1991г. и негов наследник е М. Й. Г.. В нотариалния акт за дарение от 2013г. последният е прехвърлил на сина си Й./настоящия ответник/ само идеалните части от поземления имот, без упоменаване на сградата или правото на строеж. По делото не се спори, че сградата, описана в нотариалния акт от 1968г., е погинала, но не е категорично установено кога точно е станало това. Според ответниците М. М., Я. М. и М. Я. сградата не съществува от 1991г. Праводателят М. Г., разпитан като свидетел, заявява, че в закупената от баща му паянтова сграда е живял като малък; не сочи кога сградата се е срутила, но твърди, че с дарението е прехвърлил на сина си право на възстановяване на сградата. Приложена е подадена от него данъчна декларация по ЗМДТ от 2006г., в която сградата е отразена. С оглед на тези данни, най-късният момент на погиване на сградата е след 2006г. Не са събрани доказателства за предвижданията на плана и за възможността сградата да бъде възстановена. Същевременно, от страна на ищеца Р. И. се навежда възражение, че правото на възстановяване на погиналата постройка е погасено, тъй като са изтекли повече от пет години от погиването й.
При тези обстоятелства следва да се приеме, че понастоящем право на строеж в полза на Й. Г. не съществува. Правото на строеж е неделимо от правото на собственост върху сградата и се съдържа в него. Ако се извърши прехвърляне на сградата, без дворното място, върху приобретателя преминава и имплицитно съдържащото се право на строеж. Обратно, при прехвърляне на дворното място, без сградата, правото на строеж остава да съществува в полза на собственика на сградата. При разрушаване /погиване/ на сградата правото на строеж се запазва и носителят му има право да изгради сградата наново в същия обем в рамките на петгодишен срок – чл. 66, ал.2 и чл. 67 ЗС. В случая в полза на съделителя Й. Г. е прехвърлено правото на собственост върху терена, без посочване на правото на строеж върху погиналата към този момент сграда. Дори да се приеме с оглед показанията на прехвърлителя М. Г., че волята му е била да прехвърли и правото на възстановяване на сградата, това право към момента на сделката през 2013г. е било вече погасено. Поради това не може да се приеме, че наред с идеалната част от поземления имот в патримониума на Й. Г. съществува и правото на изграждане на погиналата сграда.
Горното обуславя липса на пречка за допускане на делбата на поземления имот. Правата на страните в съсобствеността, определени въз основа на приложените документи за собственост, са следните: Р. И. притежава 36,11/276 ид.ч. по договор за дарение от 16.10.2014г.; С. Р. И. притежава 94,89/276 ид.ч. по същия договор за дарение от 2014г. и по договор за продажба от 15.10.2015г.; съделителите М. М., М. Я. и Я. М. притежават общо 70/276 ид.ч. по наследство от Н. М. Я., починал 2001г. М. Я. е преживяла съпруга и имотът е закупен по време на брака, така че на нея се полагат 4/6 от съсобствеността, а на синовете М. и Я. по 1/6. Така, дяловете им в съсобствения имот са: 46,66/276 ид.ч. за М. Я. и по 11,67/276 ид.ч. за М. и Я. М.. Й. Г. притежава има 75/276 ид.ч. по договора за дарение от 2013г. При тези дялове следва да се допусне делбата.
Поради изложеното въззивното решение, с която е отхвърлен иска за делба следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се допусне делба на посочения имот при посочените квоти.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 10 от 13.02.2017г. по гр.д. № 2088/2016г. на Бургаски окръжен съд и вместо него постановява:
ДОПУСКА ДА СЕ ИЗВЪРШИ СЪДЕБНА ДЕЛБА на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 07079.611.108 по кадастралната карта на [населено място], с площ 276 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м./, адрес на имота: [улица], номер по предходен план 1415, квартал 90, парцел 5, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 07079.611.106, 07079.611.110, 07079.611.111, 07079.611.278 и 07079.611.107 между съделители и при квоти:
Р. С. И. ЕГН [ЕГН] с дял 36,11/276 ид.ч.;
С. Р. И. ЕГН [ЕГН] с дял 94,89/276 ид.ч.;
М. Н. М. ЕГН [ЕГН] с дял 11,67/276 ид.ч.;
Я. Н. М. ЕГН [ЕГН] с дял 11,67/276 ид.ч.;
М. Я. Я. ЕГН [ЕГН] с дял 46,66/276 ид.ч. и
Й. М. Г. ЕГН [ЕГН] с дял 75 /276 ид.ч.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: