Р Е Ш Е Н И Е
№ 40
София, 05 март 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА ИВАНОВА
при участието на секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Мариана Маринова
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 749 по описа за 2008 година.
С решение № 140 от 15.10.2008 г. по внохд № 247/08 г. Окръжният съд-гр. Видин потвърдил присъда на Районен съд-гр. Видин, постановена по нохд № 387/08 г.
Постъпило е искане от осъдения Д. А. Ф. с искане за възобновяване на наказателното производство, поради допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.т.1-3 НПК. Пред ВКС искането се поддържа. Защитата на осъдения представя писмена защита.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на направените оплаквания.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС І-во наказателно отделение установи:
Молителят е осъден на основание чл.196 ал.1 т.2 вр.с чл.195 ал.1 т.т.4 и 5, чл.194 ал.1, чл.29 и чл.54 НК на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.
Със същата присъда е осъден и З. М. К. – на основание чл.195 ал.1 т.т.4,5 и 7 НК на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване.
Зачетено е предварителното задържане на Ф. и К.
Ангажирана е и гражданската отговорност на посочените лица, като на основание чл.45 ЗЗД са осъдени солидарно да заплатят причинени имуществени вреди в размер на 1627,60 лева в полза на ЧЕЗ”Р” АД.
Искането е допустимо, а по същество – неоснователно.
1. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.2 НПК.
На плоскостта на посоченото касационно основание се претендира, че съдът по същество не е изяснил обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото и се оспорва резултатът от извършената от него оценка на събраните по делото доказателства.
За изясняване на въпросите по чл.102 НПК решаващия съд е събрал и проверил множество доказателства, посредством предвидените в закона доказателствени източници, включително и по реда на чл.281 НПК. При това са събрани и противоречиви доказателства, в това число и от един техен източник – обясненията на К. Съдът е изпълнил задължението си да изложи в мотивите своите съображения по оценката на доказателствата, техните източници и противоречивите такива. На същото място ясно личи поради какви основания съдът не е дал вяра на обясненията на К. , депозирани при съдебното разглеждане на делото, и то частично, а е възприел в същата част обясненията му, дадени от него на досъдебното производство пред съдия. По аналогичен начин стоят нещата и с оценката от страна на съда на показанията на св. М. П. (допуснат по искане от страна на подс. Флоров). Данните по делото и внимателният прочит на съображенията на инстанцията по същество не дават основание за критично отношение от страна на ВКС. Оценката на посочените доказателства и техните източници не се основава на превратност, изопачаване, още по-малко на нарушение на правилата на формалната логика. Известно е, че съдът е оправомощен от закона, при оценката на доказателствата и техните източници, да възприеме едни и отхвърли други, за което е длъжен да изложи основанията предопределили взетото от него решение. Когато, какъвто е настоящият случай, съдът е осъществил това свое правомощие, при спазване на процесуалните правила, гарантиращи правилност на изводите, липсва основания за контролната инстанция да не се съгласи с последните.
Възражението, че на молителят е отказан достъп до материалите по делото не намира опора в данните по последното. При приключване на досъдебното производство надлежно е извършено предявяване на материалите по него.
Неоснователно е и възражението, развито в писмената защита, че обстоятелства от кръга по чл.102 НПК не са изяснени – „кога и как е извършено престъплението”, че не е „идентифициран предмета на посегателството”.
На плоскостта на казаното, ВКС установи, че изводите по фактите не се основават на предположение, а са изведени след внимателен, прецизен и детайлен анализ на доказателствената съвкупност.
2. Неоснователно е възражението за неправилно приложение на закона. В рамките на фактическите положения, приети за установени от въззивния съд, законът правилно е приложен. Като е установил признаците от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл.196 НК, съдът е имал основание да ангажира наказателната отговорност на молителя и следващата я по чл.45 ЗЗД.
3. Наложеното наказание не е явно несправедливо. То правилно е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона – по реда на чл.54 НК, т.к. липсва която и да било от предпоставките за приложението на института на смекчената наказателна отговорност – по чл.55 НК. По размер наложеното на молителя наказание не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348 ал.5 т.1 НПК. Не се установява, което и да било от тези обстоятелства да е игнорирано, оценено неадекватно на обективното му значение.
При тези съображения ВКС не установи да са налице основания за възобновяване на наказателното производство, поради което и на основание чл.424 НПК, ВКС І-во наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. А. Ф. за възобновяване на внохд № 247/08 г. на Окръжен съд-гр. Видин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: