О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
София, 19.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 12.01. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 669 /2008 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от “Д” А. гр. С. против решение №76 от 07.05.2008 год. по в.т.д. №140/2007 год. на Великотърновския апелативен съд, с което е отменено решение №31 от 31.05.2005 год. по т.д. №98/20005 год. на Русенския окръжен съд, с което е бил уважен предявеният от дружеството-касатор против М. И. П. иск с правно основание чл.145 ТЗ за причинени на дружеството вреди, преди преобразуването му от ООД в А. , в качеството й на негов управител, в общ размер от 124 300 лв., представляващ сбор от сумата 106 800 лв., изплатена от нея на “Г”ЕООД гр. В. като възнаграждение за СМР, които според ищцовото дружество “Д” А. не са изпълнени от “Г” ЕООД, и от сумата 17 500 лв.,платен повторно ДДС. С решение№2057 от 08.07.2003 год. по ф.д. №1225/97 год. на Русенския окръжен съд “Д”ООД на основание чл.261, ал.1 ТЗ е прекратена без ликвидация, поради преобразуването й в “Д” АД. Русенският окръжен съд е осъдил ответницата М да заплати на вече преобразуваното дружество “Д” А. исковата сумата, като е приел, че е без значение липата на решение от общото събрание на съдружниците в ООД за предявяване на искове срещу неговия управител/чл.137, ал.1, т.8 ТЗ/, тъй като то вече е преобразувано в А. , а и липсата на тази предпоставка за търсене по съдебен ред имуществена отговорност на управителя на ООД, няма за последица погасяването й. Още повече, че общото събрание на “Д” ООД не е взело решение на основание чл.137, ал.1, т.5 ТЗ за освобождаването от отговорност на управителя. С обжалваното въззивно решение Великотърновският апелативен съд е приел, че за да бъде ангажирана отговорността на управителя на ООД за причинените от него вреди на дружеството, включително и по съдебен ред, е задължително общото събрание на съдружниците да е решило да се търси такава отговорност. Съдът е изтълкувал нормата на чл.26,т.5 от дружествения договор в смисъл, че “за да бъде ангажирана отговорността на управителя, необходимо е да има решение на общото събрание за неосвобождаване на управителя от отговорност”, поради което след отмяна на първоинстанционното осъдително решение, по реда на чл.208, ал.1, ГПК, отм., Великотърновският апелативен съд с обжалваното въззивно решение е отхвърлил предявения от касатора иск с правно основание чл.145 ТЗ. С определение №201 от 11.07.2008 год. по в.гр.д. №140/2007 год. на Великотърновския апелативен съд на основание чл.192, ал.4 във вр. с чл.64, ал.2, ГПК, отм., касаторът “Д” А. е осъдено да заплати на ответницата М. И. П. сумата 8 410.86 лв. разноски по делото. Срещу това определение е подадена и частна жалба от касатора “Д” А. , в която изрично подържа, че допускането й до касационно обжалване е обусловено от основанията за допускане касационното обжалване на въззивното решение, а основателността на частната жалба – от тази на касационната жалба по същество.
Касаторът “Д” А. твърди, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, като постановено по нередовна въззивна жалба- държавната такса е внесена след първоначално дадения срок за това. Евентуално подържа неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон- чл.145 във вр. с чл.137 ал.1 т.5 и т.8 ТЗ, защото от събрания по делото доказателствен материал се установява по несъмнен начин, че ответницата е нанесла вреди на дружеството, а поради несъществуването в правния мир на прекратеното ООД/преобразувано в АД/, съдружниците във вече несъществуващото дружество не могат да вземат решение по чл.137, ал.1 т.8 ТЗ за предявяване на искове срещу управителя.
Като основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение сочи разрешаване на съществения материалноправен и процесуалноправен въпрос за предпоставките за търсене имуществената отговорност на управителя на ООД по чл.145 ТЗ, в противоречие с практиката на ВКС и установената такава от съдилищата, както и значението му за точното прилагане на закона. В подкрепа на доводите си е посочил решение№536 от 25.05.2004 год. по гр.д. №1380/2003 год. на ВКС, ІІ Т. О. и е представил ксероксно копие от влязлото в сила решение №349 от 10.11.2005 год. по в.гр.д. №282/2005 год. на ВТАС.
Ответницата оспорва касационната жалба, както и въведените основания за допускането й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, частната жалба- в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу съдебни актове, подлежащи на касационен контрол/чл.286, ал.1, т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което са процесуално допустими.
Обжалваното въззивно решение, както и определението, постановено на основание чл.192, ал.4 ГПК, отм. във вр. с §2, ал.1 ПЗР на ГПК, ще следва да се допусне до касационно обжалване.
Налице е основната предпоставка за допускане касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а именно разрешаване от въззивния съд на съществения материалноправен и процесуалноправен въпрос за предпоставките за реализиране по съдебен път с иска по чл.145 ТЗ на имуществената отговорност на управителя в ООД/чл.137, ал.1,т.8 ТЗ/, както и за основанията за освобождаването му от такава по чл.137, ал.1 т.5 ТЗ, развити като довод и в приложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Разрешаването от съда на спорното право или правоотношение, съобразно предявеното искане, въз основа на сочения от ищеца фактически състав, представлява произнасяне по съществения правен въпрос, включен в предмета на конкретния спор. Решаващият мотив на Великотърновският апелативен съд, за да отхвърлил предявения от касатора иск по чл.145 ТЗ за търсене имуществена отговорност на управителя на дружеството, съществуващо към момента на причинените му щетите в правноорганизационна форма като ООД, е приетото от съда, като предпоставка за търсене отговорността на управителя М. П. , липса на решение на общото събрание на съдружниците в “Д” ООД за търсене на отговорността й, както и несъществуването в правния мир на такова дружество, поради преобразуването му в АД.
Този съществен правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата. В посоченото решение №536 от 25.05.2004 год. по гр.д. №1380/2003 год. на ВКС, ІІ Т. О., за разлика от правните изводи на Великотърновския апелативен съд, е прието, че при предявяване на иск с правно основание чл.145 ТЗ срещу лице, което е загубило качеството си на управител на дружеството, не се изисква решение на общото събрание на съдружниците по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ. В решение №349 от 10.11.2005 год. по в.гр.д. №282/2005 год. на ВТАС, влязло в сила като необжалваемо, се споделя становището, че при освобождаване на управителя от тази му длъжност в хода на производството по иска с правно основание чл.145 ТЗ, не е нужно вземане на решение от дружеството за предявяване на иска срещу вече освободения управител. От изложеното дотук е видно, че в обжалваното въззивно решение същественият правен въпрос за предпоставките за търсене на имуществена отговорност на управителя в ООД с иск по чл.145 ТЗ, включително и в хипотезата, когато той е загубил това си качество, поради освобождаване, или преобразуване на дружеството от ООД в А. , както и за основанията за освобождаването му от отговорност, е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата. Налице е и допълнителният критерии за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Съображенията за допускане касационно обжалване на въззивното решение се отнасят и до определението, с което допълнително се присъдени на основание чл.192, ал.4 ГПК,отм. разноски по делото, поради функционална връзка и обусловеност на тези два съдебни акта. Тъй като основателността на частната жалба, подадена от “Д” А. , произтича от основателността на касационната жалба, подадена от същия жалбоподател, срещу въззивното решение, разглеждането на частната жалба следва да стане в откритото съдебно заседание, при разглеждането на касационната жалба по същество. Преди да се произнесе по правилността на обжалваното решение на Великотърновския апелативен съд, ВКС, І Т. О. в настоящия състав ще се произнесе по неговата допустимост, като обсъди доводите на касатора за нередовност на въззивната жалба.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Т. касаторът ще следва да внесе ДТ в размер на 2 486 лв.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №76 от 07.05.2008 год. и определение №201 от 11.07.2008 год., двете по в.т.д. №140/2007 год. по в.гр.д. №140/2007 год. на Великотърновския апелативен съд.
УКАЗВА на “Д” А. гр. Р. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 486 лв.
След внасянето й делото да се докладва на председателя на І Т. О. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: