Решение №400 от 26.6.2018 по гр. дело №3299/3299 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
София, 26.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 15.05.2018 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 808 /2018 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. С. В. от [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2480 от 30.11.2017г., по т.д.№ 3840/2017 г., с което след отмяна на първоинстанционното решение на Пернишкия окръжен съд № 14 от 08.03.2017 г., по т.д.№ 70/2016 г. са отхвърлени, като неоснователни предявените от касатора срещу С. „Л. Р. Д. Е. П.”, [населено място] искове по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна решението на ОС на ЮЛ от 21.05.2016 г. ОС, с което е потвърдено решение на УС от 29.03.2016 г. за изключването на ищеца, по решение на ОС на ловна дружина „Голяма Р.-О.” от 12.03.2016 г. .
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.С оглед твърдяните пороци на решението на Софийски апелативен съд жалбоподателят моли за отмяната му и решаване на възникналия правен спор по същество от касационната инстанция.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на процесуалното и материално право, а именно: 1.” Може ли съдът да формира правни изводи или да изгражда доводи, като подменя смисъла на доказателствата по делото?”; 2. ”Може ли съдът да изопачава данните по делото?”;3. ”Длъжен ли е съдът да обсъди всички наведени от страните доводи в подкрепа на исканията им?” 4.”Трябва ли предварително да се изпраща предупреждения на застрашения от изключване член на ЮЛ с нестопанска цел?”;5.”Присъствие на застрашения от изключване член на С. на ОС, на което се обсъжда поведението му, достатъчно ли е за да се приеме, че е осигурено правото на защита на последния, ако не му е изпратено предупреждение, не е посочено кои конкретни негови действия съставляват нарушение и в дневния ред на ОС също не са посочени такива?”;6.”Трябва ли да се посочат конкретните действия на изключвания и по какъв начин те се определят като нарушения?” ; 7. ”Длъжен ли е съдът да посочи конкретни факти, при квалификация на определено поведение или може да се задоволи само с посочване на възприетата квалификация?” и „Трябва ли ОС на ловно- рибарските дружини, които са организационни единици в С. да се подчиняват на изискванията на закона и провеждане на ОС ?” „В частност – когато представителството на членовете в ОС на С. е делегирано, а делегатите се избират на ОС на дружинките?”
Като израз на твърдяното противоречие със задължителната съдебна практика по поставените процесуалноправни въпроси са цитирани решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК: № 149 от 03.07.2012 г., по гр.д.№ 1084/2011 г. на ІІІ г.о. и № 3/19.02.2010 г., по т.д.№ 482/2009 г. на І т.о. и № 77 от 17.03.2015 г., по гр.д.№ 2040/2014 г. на ІV г.о.
Селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е аргументирано с отсъствие на съдебна практика по отношение на членствените права в С., липса на детайлна законова регламентация относно свикването и провеждането на ОС на Л. и възникващите множество правни спорове, свързани с изключване на членове на С., изискващи точно приложение на закона.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, излагайки подробни писмени съображения. Несъгласие изразява и с въведените касационни основания, считайки ги за неоснователни.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на факултативен касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения конститутивен иск по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ въззивният съд е приел, че при проведеното на 21.05.2016 г. ОС на членовете на С. „Л. Р. Д. Е. П.”, [населено място] не са допуснати твърдяните в исковата молба нарушения на закона и на устава, които да обуславят незаконосъобразност на взетото решение за изключване на ищеца. Анализирайки събраните по делото доказателства във вр. с възраженията и доводите на страните, вкл. показанията на разпитаните свидетели, решаващият състав на Софийски апелативен съд е счел за неоснователно и оплакването на В., за ненадлежно свикване и уведомяване на членовете на ловно-рибарската дружинка, в която същият членува – ” Голяма Р. – О.”, за проведеното на 12.03.2016 г. ОС, взетото решение на което е обуславящо за законността на оспорваното решение на ОС на членовете на ЮЛ с нестопанска цел. Посочено е, че доколкото поканата за същото е с изискуемото се от Устава съдържание и свикването на членовете на дружинката – основно организационно звено на С., е разгласено по указания в чл.28 от устройствения акт на ЮЛ ред и срок, вкл. поканата до ищеца – лично връчена му, то без значение е дали правото на гласуване и участие на някои от останалите членове, извън ищеца, е било ограничено, чрез ненадлежното им поканване. Обстоятелството, че дори и евентуално основателен така наведения с исковата молба порок не се е отразил на необходимия кворум за провеждане на Общото събрание на дружинката, нито на изискуемото се мнозинство за вземане на процесното решение, изключва неговата допустимост и релевантност за крайния изход на спора. Позовавайки се на показанията на разпитаните свидетели, които подробно е съпоставил и обсъдил и на установената от тях проведена в ОС дискусия за поведението на изключвания, Софийски апелативен съд е преценил като неоснователно и поддържаното оплакване, че оспорваното решение на С. е взето при лишаване на В. от гарантираното му от закона право на защита срещу конкретно установено поведение. Изложени са съображения,че доколкото на ОС на дружинката и на членовете на ЮЛ чрез направени множество изказвания са доказани конкретните твърдяни действия на ищеца – отправяне на жалби срещу отделни членове на С. и образуване във вр. с тях на съдебни производства, настройване на отделни членове на Л. срещу ръководството и помежду им, изслушани са различните становища на присъстващите ловци и думата е дадена изрично на наказвания, за да се защити, то, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, надлежно е осъществена и изискуемата се от закона възможност за гарантиране на неговата защитна позиция. Изразено е и разбиране, че за законността на изключването е правноирелевантно дали конкретното поведение на изключвания е било възпроизведено в поканата за ОС и дали му е било изпратено конкретно предупреждение, предхождащо същото.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното решение дават основание да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е основателно. Поставените в изложението въпроси № 5 и № 6 в своето единство имат обуславящо значение за решаващите правни изводи на въззивния съд, а чрез тях и за крайния изход на делото, поради което попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК.
Основателно по отношение на същите е и позоваването на селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. По поставените материалноправни въпроси, разрешени от въззивния съд, липсва съдебна практика / задължителна и незадължителна/ и доколкото бланкетната разпоредбата на чл. 22, ал.2 ЗЮЛНЦ, предоставяща право върховния орган на С. сам да извърши преценката кога да наложи наказанието „изключване”, е в известна степен неясна относно конкретните условия при които следва да се реализира защита на индивидуалните членствени права, тя създава възможност за неточното и прилагане от съдилищата , което последно налага и произнасянето на ВКС.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2480 от 30.11.2017г., по т.д.№ 3840/2017 г..
УКАЗВА на касатора Н. С. В. от [населено място] в едноседмичен срок, считано от съобщението до него да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 25.00 лв/двадесет и пет лева/, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в същия срок представи и съответен платежен документ по делото.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до страната, че при неизпълнение на дадените и указания в определения от съда срок, касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД ВНАСЯНЕ на указаната държавна такса в срок, делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top