Р Е Ш Е Н И Е
№ 400
София, 04 ноември 2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесети септември …………….. 2011 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Елияна Карагьозова ……………………..
ЧЛЕНОВЕ: .. Кети Маркова ………………………………..
.. Севдалин Мавров …………………………
при секретар .. Иванка Илиева ………………………………… и в присъствието на прокурора от ВКП .. Руско Карагогов ……………, като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров …………………….. КНОХД № .. 1834 .. / .. 11 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на защитата на подсъдимия Д. И.. Атакува се въззивно решение № 164 от 02.05.11 год., постановено по ВНОХД № 311/11 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 415 от 29.11.10 год. по НОХД № 2785/10 год. по описа на Софийски градски съд. С жалбата се сочат всички касационни основания. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или, алтернативно, намаляване на наложеното наказание.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание по изложените в нея основания и доводи.
Прокурорът намира жалбата за неоснователна. Пледира да се остави в сила въззивното решение.
Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, сочените основания и доводи и становището на страните, намира следното:
С цитираната присъда подсъдимият И. е признат за виновен в това, че за времето от 20:20 часа на 14.04.09 год. до 01:26 часа на 15.04.09 год., в условията на продължавана престъпна дейност, в себе си и в апартамент, находящ се в гр.София, без надлежно разрешително е държал с цел разпространението им високорискови наркотични вещества в голямо количество, на обща стойност 156 461.18 лв., поради което и на осн. чл. 354а, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 354а, ал. 1, пр. 4, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на ТРИ години лишаване от свобода.
На осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК съдът е групирал горното наказание с това, наложено на подсъдимия по НОХД № 2046/09 год. на Софийски районен съд, като му е наложил най-тежкото от тях – ТРИ години лишаване от свобода, към което е присъединил на осн. чл. 23, ал. 2 НК и наказанието лишаване от правоуправление на МПС за срок от осем месеца. Определил е режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и тип затворнически общежитие. Зачел е предварителното задържане на И.. Произнесъл се е по веществените доказателства и направените по делото разноски.
С атакуваното въззивно решение присъдата е потвърдена.
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът е взел предвид най-благоприятния за подсъдимия период на продължаваното престъпление – от обиска му на 14.04.09 год. в 20:20 часа, обективиран с протокол, одобрен със съдебна санкция от 15.04.09 год. на осн. чл. 164, ал. 3 НПК, до претърсването на апартамента и изземването на останалия предмет на престъплението, приключило в 01.26 ч. на 15.04.09 год. и одобрено като способ за събиране на веществени доказателства със съдебна санкция от същата дата. Към този момент И. не е бил задържан по смисъла на чл. 58 НПК, а следствените действия са извършени при условията на неотложност по смисъла на чл. 161, ал. 2 НПК. Огромното количество и разнообразието на наркотичното вещество, открито при обиска и претърсването, насочват за друг по-дълъг период на продължаваното престъпление, който не е отчетен при индивидуализацията на наказанието. Тъй като ключовете от жилището са намерени в И. и са послужили в условията на неотложност за проведеното претърсване и изземване, крайният момент, в който е прекъсната фактическата му власт върху предмета на престъплението, е посоченият в съдебния акт. В този часови диапазон и конкретната обстановка на обиска и претърсването, описана в мотивите на първоинстанционната присъда, не е имало възможност друг да установи фактическа власт върху наркотичните вещества, за да се редуцира инкриминирания период.
Пред настоящата инстанция отново се изтъква възражението, че друго лице е било обитател на процесия апартамент, на основание наемни отношения – твърдение, което логично е отхвърлено като защитно от инстанциите по фактите. Житейската логика, служеща за преценка на поведението на извършителя, не е изолирано понятие в наказателното право. Тя е част от регулацията на съответен кръг от обществени отношения, базирани на определени фактически обстоятелства. В това отношение, отхвърлянето на показанията на Ю. В., Д. М. и Г. М., като ненадежден източник на информация, не е произволно, а в резултат на задълбочен анализ на всички останали доказателства, събрани чрез свидетелските показания на К. Б., Й. Й., Г. Н., П. А., Г. С. и М. И., логично допълнени с тези на Е. Д., Т. Т. и А. Г. и протоколите за извършените процесуални действия – обиск, претърсване и изземване. Безспорно по делото е установено, че на посочените в присъдата време и място И. в себе си е държал наркотични вещества, идентични с намерените по-късно в апартамента, както и ключове от последния. Почти непосредствено, при претърсването, там е намерено останалото голямо количество, високорисково наркотично вещество. Безспорно жилището не е било пригодено за нормално обитаване. От друга страна, липсата на познания в областта на договорните отношения, в това число наемните, безспорно не водят до виновно поведение, но не са и основание да оправдаят такова, след като са налице достатъчно доказателства, обосноваващи защитна позиция от страна на подсъдимия и неговите близки.
На последно място, по силата на закона, съдът не се интересува от професионализма, от нормативните или „ненормативните” актове, регламентиращи оперативната дейност на служителите на МВР. Без значение за съдебната фаза на процеса са правилата на оперативната работа, тактиката на разследване и т.н., които касаят досъдебното производство и правомощията на прокурора.
На И. е наложено минималното, предвидено в закона наказание, в размер на три години при максимум дванадесет. Безспорно това наказание е явно несправедливо, но не в смисъла, сочен в жалбата. Поради липсата на съответен протест, както пред въззивната инстанция, така и пред ВКС, присъдата не може да бъде коригирана.
При изложените съображения жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да се остави в сила.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 164 от 02.05.11 год., постановено по ВНОХД № 311/11 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 415 от 29.11.10 год. по НОХД № 2785/10 год. по описа на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………………………….
ЧЛЕНОВЕ:………………………………………….
…………………………………………..