О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№400
Гр. София, 09.11.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на първи ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Красимир Влахов гр. д. № 3001 по описа на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. Т. и М. Т. Т. срещу Решение № 317/ 10.03.2016 г. по в.гр.д. № 3147/ 2015 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 422/ 31.01.2014 г. по гр.д.№ 19771/ 2010 г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите против М. С. М. субективно съединени установителни искове за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК– за установяване правото на собственост на ищците върху поземлен имот в [населено място], кв.В., с площ от 600 кв.м., представляващ ПИ № ІІІ-113 в кв.20 по плана на м.”Бялата чешма и Дъбравата”, при граници: път, ПИ № 114 и ПИ № 11, на основание придобивна давност за периода 01.03.1997 г.- 10.12.2010 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради необоснованост, нарушаване на съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковите претенции за собственост бъдат уважени със законните последици.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани матиалноправни и процесуалноправни въпроси, които според касаторите са обуславящи за правилността на обжалваното въззивно решение, и по които въззивният съд се е произнесъл в отклонение от задължителната съдебна практика- основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Тези въпроси, уточнени и конкретизирани от касационния съд съобразно задължителните постановки на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г., ОСГТК на ВКС, са следните:
1. Налице ли е анимус за придобиване на чужд имот в хипотезата, при която същият се владее на основание за прехвърляне на собствеността, ако това основание е негодно, и отразява ли се на наличието на анимуса причината, поради която не е могъл да настъпи вещно-транслативния ефект?
2. Представлява ли владелец по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС ползвателят на земеделски имот, който твърди да е придобил собствеността му на основание П..4а ПЗР на ЗСПЗЗ, ако по отношение на него не са налице материалните предпоставки за изкупуване на имота?
3. Обусловено ли е наличието на анимус за своене от обективното наличие на право на собственост върху имота, обект на фактическата власт?
4. Може ли да се предполага, че имотът се владее от лицето, което се легитимира като негов собственик?
5. Налице ли е обективния признак на владението /corpus/ при извършване на действия по обработване, ограждане и застрояване на имота?
6. Дължи ли решаващият съд формиране на собствени изводи относно притежаването на спорното право, или тази му преценка се дерогира от задължителните указания на горната съдебна инстанция, която му е върнала делото за ново разглеждане?
7. Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевираното от ищеца основание за придобиване на собствеността върху спорния имот, а именно придобивна давност в продължение на 10 години?
8. Длъжен ли е съдът, на когото е върнато делото за ново разглеждане, да изпълни дадените му указания за събиране на нови доказателства, които да обсъди заедно с вече събраните такива при първоначалното разглеждане на делото?
9. Длъжен ли е съдът да изложи мотиви за причините, поради които не възприема някои от събраните доказателства?
10. Може ли съдът да постанови решението си въз основа на релевиран от едната страна довод, по който не е дал възможност на насрещната страна да заяви становището си, както и да го основе на аргумент, който не е въвеждан и обсъждан от страните?
Ответникът по касация- М. С. М. не е депозирал отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по искането за допускане на касационното обжалване, съобрази следното:
За да формира извода си за неоснователност на предявените установителни искове за собственост, в случая въззивният съд е приел, че ищците не са в състояние да се легитимират като собственици на процесния имот на основание придобивна давност за периода 1997 г.- 2010 г., тъй като за част от този период /01.03.1997 г.- 22.01.2008 г./ вече е бил предявен иск за собственост от тяхна страна срещу същия ответник на основание придобивна давност за времето от 1983 г. до 22.01.2008 г., като с Определение № 116/ 02.08.2010 г. по гр.д.№ 324/2010 г. на ВКС, І г.о. производството по делото е било прекратено поради отказ от предявения иск. Съобразено е, че с така заявеният отказ ищците окончателно са се отказали от търсената защита, признавайки, че не притежават съдебно предявеното право, като по този начин са окончателно са се лишили от възможността да предявят отново същия иск. На това основание е прието, че ищците могат да се позоват на придобивна давност само за период от време, различен от този, за който са се отказали от претенцията си, т.е. само за времето 22.01.2008 г.- 10.12.2010 г., което е недостатъчно, за да обуслови извод за придобиване на собственически права, тъй като разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС свързва този резултат с продължило поне 10 години непрекъснато владение. При така посочените решаващи правни мотиви, поставени в основата на обжалваното въззивно решение, формулираните от касаторите материалноправни и процесуалноправни въпроси очевидно нямат каквото и да е обуславящо изхода на спора значение, което е достатъчно да обуслови извод за липса на основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед гореизложените съображения, предвидените в процесуалния закон предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд не са налице.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 317/ 10.03.2016 г. по в.гр.д. № 3147/ 2015 г. на Варненския окръжен съд, по касационната жалба на П. А. Т. и М. Т. Т..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: