Р Е Ш Е Н И Е
№ 401
София, 15 октомври 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и осма година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар: Румяна Виденова.
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова
н. дело № 175/2008 година
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия О. Х. С. срещу нова присъда от 23.01.2008 г., постановена по ВНОХД № 544/07 г. от Софийски градски съд.
Касационната жалба се позовава на всички касационни основания. Претендира се отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия С, алтернативно ново разглеждане във въззивната инстанция.
В съдебното заседание жалбата се поддържа от подсъдимия С чрез процесуален представител.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 НПК, установи следното :
І. С атакувания съдебен акт, на основание чл. 336, ал.1 т. 2 от НПК, е отменена първоинстанционната присъда от 11.12.2006 г., постановена по НОХД № 7780/02 г. от Софийски районен съд, с която подсъдимият С е бил признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 157, ал.2 във вр. с ал.1, пр. 2, 3 и 4 от НК и вместо нея е постановено :
– подсъдимият О е признат за виновен в това, че на 26.03.2002 г. е извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, ненавършило 16-годишна възраст – А. В. М. – на 11 години, като употребил за това сила и заплашване – престъпление по чл. 157, ал.2 във вр. с ал.1, пр. 2, 3 и 4 във вр. с чл. 2, ал.2 от НК. Наложеното наказание е една година лишаване от свобода. Приложен е и чл. 68, ал.2 от НК по отношение на предходна условна присъда.
ІІ. Въззивната инстанция е приела за установени фактическите положения относно авторството на подсъдимия, позовавайки се на свидетелските показания на пострадалото дете – свидетеля М. Съдът е утвърдил достоверността на установените обстоятелства относно самоличността на подсъдимия, поради изразената и пред въззивната инстанция, категоричност от пострадалия, както и че поради характеристиката на престъпното посегателство, единствени очевидци могат да бъдат извършителят и пострадалият.
С други доказателства за авторството, признато в лицето на подсъдимия, съдът не е разполагал, защото органът по разследване е извършил разпознаването в нарушение на процесуалните изисквания, поради което това действие (вкл. данните от него), е изключено от доказателствената съвкупност.
При това положение, същественият за изхода на делото, въпрос – доказаността на обвинението – е решен от въззивния съд по начин, несъответен на принципите, на които се подчинява наказателният процес.
В нарушение на изискванията, визирани в чл. 107, ал.2 от НПК, съдът не е проявил необходимата активност, за да събере всички доказателства, които е необходимо и възможно да бъдат събрани, за да се изясни авторството на престъплението.
Така, въззивният съд, макар да е допуснал разпит на Е. Р. (полицейски служител, пред когото подсъдимият е правил изявления и е извършвал действия, обективирани в “констативен протокол”), в последствие се е отказал от провеждането му и то не по причини, имащи отношение към процесуалната възможност и допустимост на този разпит, а заради становището на защитата на подсъдимия, която не е поддържала това свое доказателствено искане – виж протокол за съдебно заседание от 23.01.2008 г., ВНОХД № 544/07г..
При очевидната оскъдност на доказателствата, съдът сам се е лишил от възможността да изясни определени факти, които биха имали значение най-малкото за проверка на първични доказателства и/или за въвеждането в процеса на доказателствени факти, които макар и косвено биха утвърдили (или не) обвинителната теза. Нещо повече, в така наречения “констативен протокол” (л. 14 от досието на досъдебното производство), съставителят му е заявил участието и на други лица (свидетели). Разпита на тези лица също би допринесъл за изясняване на обстоятелства по делото в изложената насока.
Обсъдените пороци засягат доказателствените изводи на въззивния съд за авторството на деянието, но те (нарушенията), засягат и доказателствената дейност и на първата инстанция, която от своя страна също повърхностно е провела съдебното следствие.
В тази връзка следва да се отбележи още, че и двата съдебни състава не са изложили съображения за съответността между рамките на обвинението, които се определят от неговата обстоятелствена част и дадената правна квалификация. Става дума за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт – сочещи на извършено полово сношение, а не на действия на полово удовлетворение. Посоченото е илюстрация за пропуските в изводите на двете съдебни инстанции, които, разбира се, пропуски са могли да бъдат преодолени.
Накрая, оправдава се от данните по делото и възражението, изложено в писмените бележки на защитата, за допуснати нарушения, свързани с правото на защита.
Видно от протокола за съдебното заседание, проведено на 23.01.2008 г., въззивният съд е изслушал пренията на прокурора, защитата на подсъдимия и неговата лична защита и веднага след това се е оттеглил на съвещание за постановяване на присъдата.
В нарушение на изискванията на разпоредбата на чл. 333, ал.2 от НПК, въззивният съд не е предоставил възможност на подсъдимия, да реализира правото си на последна дума. Обстоятелството, че подсъдимият е взел участие в съдебните прения не го лишава от това му право – да изрази своето окончателно отношение към обвинението.
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че атакуваният съдебен акт е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с проверката и оценката на доказателствата. Тези нарушения са съществени, тъй като са ограничили процесуалните права на подсъдимия, доколкото касаят установяването/неустановяването на обстоятелства, включени в предмета на доказване. Правото на защита е засегнато и пряко, предвид лишаването на подсъдимия от гарантираното му от закона, право на последна дума, което само по себе си е самостоятелно нарушение на процесуалните правила.
Посочените нарушения са съществени по смисъла на закона и предпоставят отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане пред въззивния съд. При новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да изпълни задълженията си за осигуряване разкриването на обективната истина, за формиране на вътрешното си убеждение на базата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. В тази връзка и при необходимост да се проведе и допълнително съдебно следствие.
В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда от 23.01.2008 г., постановена по ВНОХД № 544/07 г. от Софийски градски съд.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.