О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
София, 03.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№ 774 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С решение № 5515 от 27.10.2016 г. по в. гр. д. № 531/16 г. на Благоевградския окръжен съд е потвърдено решение № 6300 от 28.12.2015 г. по гр. д. № 202/2015 г. на Разложкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Е. Г. Н. против И. Р. Ю. и А. Г. Ю. иск за делба на дворно място и сграда в [населено място], [община].
За да приеме, че искът за делба е неоснователен, въззивният съд е изложил четири групи съображения: 1. че родителите на ищцата не са придобили собствеността на спорния имот по давност, затова след тяхната смърт тя също не се легитимира като собственик по наследство на 1/2 ид.част от този имот; 2. ищцата не е придобила 1/2 ид.част от имота и въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност; 3. влязлото в сила решение по предходно дело между същите страни, с което е бил отхвърлен иск по чл.108 ЗС на Е. срещу И. и А. за 1/2 ид.част от същия имот установява със сила на пресъдено нещо, че тя не е собственик на тази 1/2 ид.част от имота; 4. след като исковата молба по чл.26, ал.2 ЗЗД на Е. за обявяване на абсолютната симулация на продажбата на същата 1/2 ид.част от имота, извършена от нея в полза на брат и К., е била вписана след вписване на нотариалния акт, с който ответниците по настоящото дело И. и А. са закупили същия имот от частните правоприемници на К., правата им се запазват по съображения от чл.17, ал.2 ЗЗД.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата Е. Г. Н..
Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд неправилно е приложил материалния и процесуалния закон, приемайки, че тя не се легитимира като собственик на 1/2 ид.част от процесния имот по давност, както и по наследство.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 ГПК, без да се формулират правни въпроси. Според жалбоподателката въззивното решение влизало в противоречие с ТР № 4/17.02.2012 по т.д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС; решение № 42 от 09.02.2016 г. по гр. д. № 1333/2015 г. на РС Горна Оряховица; решение № 2556/24.06.2014 г. по гр. д. № 1195/2012 г. на РС Разлог; решение № 2474/22.05.2013 г. по гр. д. № 605/2013 г. на ОС Благоевград, както и на т.12 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. Липсва обосновка на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците в производството И. Р. Ю. и А. Г. Ю. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е подадена е в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск за делба, което не попада в ограниченията за касационно обжалване по чл.280, ал.2, т.1 ГПК.
Жалбоподателката не е поставила правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, а това е нейно задължение, съгласно т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Представената от нея практика на ВКС и на съдилищата е свързана с проблематиката на придобивната давност и на изискванията за обоснованост на съдебното решение. Доколкото мотивите на обжалваното въззивно решение съдържат четири групи съображения, само две от които са свързани с придобивната давност, представената практика на ВКС, на районни и окръжни съдилища, не е достатъчна, за да обуслови основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Налице са и други мотиви на въззивния съд, основани на разпоредбата на чл.17, ал.2 ЗЗД, които са достатъчни, за да обусловят същия резултат – отхвърляне на иска за делба. Във връзка с тези мотиви нито е поставен правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, нито е посочена практика на ВКС или на съдилищата, която да илюстрира противоречие с обжалваното въззивно решение. Няма и обосновка на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а това е изискване за допускане на касационното обжалване, съгласно приетото в т.4 на ТР №1/19.10.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав счита, че тъй като възниква съмнение за допустимостта на въззивното решение, касационното обжалване следва да се допусне служебно, съгласно т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, по въпроса допустим ли е иск за делба, когато е предявен от лице, спрямо което със сила на пресъдено нещо между същите страни е отхвърлен иск за ревандикация на твърдяната от него за собствена идеална част от същия имот.
Воден от изложеното, ВКС, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5515 от 27.10.2016 г. по в. гр. д. № 531/16 г. на Благоевградския окръжен съд.
Указва на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25.00 лв. и да представи по делото вносната бележка, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на вносната бележка делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: