Р Е Ш Е Н И Е
№ 401
София,04.06.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети май, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря С.Тодорова
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 469/ 2008г.по описа на ВКС
Производството е по пар.2,ал.3 ГПК/нов/, във с чл.218и ГПК/отм/.
Производството по делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Л. И. К. срещу решение от 15.11.2007г. по гр.д. № 638/2007г. на Благоевградски окръжен съд, с което е прекратено производството по иск с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ като недопустимо. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството.
Ответниците О. с. з. и гори –Б. и О. Б. не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд, като е обезсилил решение от 26.04.2007г.-148/2007г. на РС Разлог, е прекратил по производството по иска на Л. И. , с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване право да се възстанови собственост на наследници на И. М. върху земеделска земя – ливада,в м. Кошерината, землището на гр. Б., с площ от 0,700кв.м, при съседи: пасище, мера на О. Б. , ливада на К. П. , ливада на наследници на Г. Д. , ливада на наследници на Н. П.
За да прекрати производството по иска, съдът, като е констатирал, че другата част от претендираната ливада е била поскана за възстановяване по реда на чл.11 ,ал.1 ЗСПЗЗ, което се твърди и в исковата молба, е приел, че в случая не е налице хипотезата на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, тъй като не се касае до пропуснат срок за подаване на искане за възстановяване собственост. Доколкото се поддържа, че процесните 0,700кв.м. са заснети неправилно като част от имот на О. Б. , то съдът е приел че е друг редът за атакуване на плана за земеразделяне. Въззивният съд е приел в обжалваното решение, че районният съд е следвало да установи на първо място допустим ли е предявеният иск, т. е. действително ли ищецът подавайки заявление по реда на чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ е пропуснал да поиска възобновяване правото си върху процесните земеделски земи, което съставлява отрицателна предпоставка за завеждането на иска.
При така установените факти по делото и съобразно разпоредбата на чл.218ж ГПК/отм./ Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., намира че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. Въззивният съд правилно е приел, че районният съд е постановил недопустимо решение, тъй като е не бил компетентен да разгледа делото при положение, че не се е касаело до специалната хипотеза на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. В случая ищецът е подал заявление до комисията за възстановяване правата му на собственост върху внесените от неговия праводател в ТКЗС земеделски земи, включително и за тези, за които е предявил иск против общината, което е видно от приетото като доказателство по делото Удостоверение №Б-812/23.03.2007г. ОСЗГ-Б. , удостоверяващо, че наследниците на И. М. поискали да им се възстанови ливада от около 1000дка и им е възстановена такава в процесната местност с площ от 2,086 дка и с пл. №024034, т.е. възстановено им е това което е поискано, но както самият ищец твърди в исковата си молба, че по-късно, при заснемането на имота им, част от него е присъединена към имот на общината. При тези данни въззивният съд е достигнал до законосъобразния извод, че предявеният иск с правно основание чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ се явява недопустим, тъй като е съществувал друг ред, чрез който ищецът е трябвало да търси защита на правата си. Този ред е чрез обжалването на плана за земеразделяне, в който се твърди, че имотът е нанесен като част от имот на общината, който спор има административния характер. Въпросът за разграничаване на гражданското от административното правосъдие има значение в производството по възстановяване на собствеността върху земеделските земи. Ако страната е изпуснала да подаде заявление в предвидения срок, тя ще се брани с установителен иск пред съдилищата, който се води срещу общината – чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Ако се касае обаче до допуснати закононарушения при изработване плана за земеразделяне заинтересованата страна следва да се брани чрез обжалване на същия по административен ред. В първия случай е налице граждански спор, а във втория – административно правосъдие. Гражданското правораздаване се урежда от ГПК, докато административното се урежда от АПК и за него ГПК важи само субсидирано
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о
Р Е Ш И :
О С Т А В Я В С И Л А решение от 15.11.2007г. по гр.д. № 638/2007г. на Благоевградски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: